Public Republic Art Studio

“Детски книжен лексикон” – брой 1

15 януари, 2015 от · Няма коментари

Весела Фламбурари

Exclusivno_za_Public_Republic

editorial_team_prj_on

flamburari1

НУЖНИ ЛИ СА СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА И В ЧАСТНОСТ СЪВРЕМЕННИЯТ БЪЛГАРСКИ ДЕТСКИ АВТОР НА ДНЕШНИТЕ БЪЛГАРЧЕТА

Парите, които българските правителства отпускат за култура, наука и образование през последните години, са в много пъти по-малко от парите, отпускани за отбрана. Интересно!

А нали точно културата и образованието се грижат за това народът да не се обърква кой е? Извън културата и образованието (с тях пряко е свързана и науката) няма друг механизъм, който да се грижи за опазването на националната идентичност на един народ.

А ако идентичността ни просто изтлее и се изгуби, то какво точно ще брани нашата прескъпа държавна отбрана? Можем лесно да махнем с ръка и да отбележим, че отбраната е въпрос на национална сигурност и политика… А и какво общо може да има творчеството на детски писател като мен с политиката?

Ето какво имам предвид: всяка мисъл, която се интересува от опита, традицията, вечните ценности, смисъла, чувствата и опита на човека, е политическа. Защото всички тези мислички заедно организират човешкото общество.

А животът на обществото е политика. Обществото ни е кълбо, навито от нишките на нашите мисли и действия и нищо не може и не трябва да бъде пренебрегвано за сметка на друго. Иначе изпадаме в абсурда на крайностите. А крайностите не са само липса на равновесие – крайностите са липса на мисъл въобще. Действие по инерция…

Е, детската ни литература съществува заради търсенето на смисъла и интереса към чувствата и емоциите на българския народ. Детската ни литература черпи от българския опит и традиция. А това я превръща в ценност за нашето общество – поне толкова, колкото е ценност за обществения ни живот политиката. Тоест, българската детска литература е неотменима ценност за българите.

Как се поддържа и развива тази ценност? Почти никак. Така е по-лесно…
А добрите примери не са малко по света. Мога веднага да направя известен паралел с Гърция (където живея) и с Швеция (където живях цялата 2012 година).

Въпреки огромната криза, ДДС–то върху гръцките автори е само 7%. В момента се обсъжда наредба, според която може да се даде възможност на малките книжарници сами да определят цените, на които биха искали да продават книгите, с които работят. (Такава мисъл би се сторила кощунствена на българските издателства, които държат монопол над цените си, но би била много полезна за един свободен пазар и за лесното предлагане на книгата на един сравнително малко платежоспособен читател.)

flam2

В Швеция, където се чете повече, а и хората са платежоспособни и да си купят книга не е проблем, ДДС-то върху шведските (и въобще скандинавските) автори е нулево. Това означава, че издателствата имат неразбиваем стимул, за да издават и рекламират автори от собствената си националност (и от Скандинавието).

И те, без съмнение, го правят успешно. Остава им само да изберат най-добрите. В Швеция дори кметствата и библиотеките имат програми, които спонсорират изцяло издаването на детски книги от шведски автори.

В горния смисъл някои от основните неща, които трябва да станат у нас, са: българската държава да установи национална позиция по повод книгите, написани от български автори, и убийственото ДДС върху българските автори да се намали чувствително.

І. Издателствата

Държавата трябва да облекчи сериозно българските издателства. Едно от средствата за това е намаляване на чудовищното ДДС върху българските автори. Иначе нашите издателства ще продължат да не се интересуват истински от българските детски автори и от българската детска литература. Защото истинският интерес се изявява в това издателите да търсят, да откриват със собствени сили добрите детски автори.

По-късно да влагат пари за разпространение на книгите им и в работа с медиите. Освен добър текст, ние българските детски писатели, нямаме какво друго да им предложим. И това ни прави не особено желани. Щандовете с книги се огъват под преводната детска литература. В повечето случаи тя е с добри корици, многобройни цветни илюстрации, ярка и примамлива.

Ако трябва да го направи за български детски автор, всичко това би струвало на издател в България много пари. Издателите на детска литература в България обаче са изобретателни: те взимат преводната детска литература на добра цена, в комплект с картинките. Преводната детска литература идва с гръмка рекламна кампания, придружена от филми и игри.

Издателите очакват да спечелят от нея и толкова. Българската детска литература излиза скъпо и е много трудоемка. А на всичко отгоре идва и ДДС-то върху българския детски автор. И всичко отива по дяволите…

ІІ. Библиотеките

Българските библиотекари работят като на война. За мен те са изключителни възрожденци, защото в многото ми срещи с деца в мънички и големи градове виждам в какви условия се трудят. Да не говорим за населените места с преобладаващо ромско население… Въпреки това българският библиотекар успява да има читатели. А това е героизъм.

Единственият фестивал на книгата за деца в страната се прави отново от библиотекари. Националният фестивал на детската книга в Сливен се организира всяка година именно от сливенската регионална библиотека „Сава Доброплодни“.

Държавата и кметствата трябва непрекъснато да отпускат средства за закупуване на нови книги и попълване на библиотечните фондове.

Трябва да се уточни статутът на училищния и читалищния библиотекар. Училищата, книжарниците и библиотеките трябва да са свързани в общи програми за четене и най-много да се набляга на това какво искат да четат децата, а не на това какво трябва да четат.

Сериозно смятам, че децата трябва първо да се научат да четат за удоволствие, а чак после, че трябва да четат, за да се образоват.

flam3

ІІІ. Сайтовете в Световната мрежа и телевизията

Трябва сайтовете за детски книги в интернет да са пряко свързани със сайтовете на младите родители, издателствата, книжарниците и библиотеките. Хората трябва да имат нуждата, средствата и волята да работят заедно. И по този начин да си обменят информация, препоръки и ревюта на детски книги.

Заедно да организират и различни празници на детската книга. В Швеция попаднах поне на шест предавания по телевизията, които представят и се занимават с книги. Има и предавания, които са само за детски книги и отнесени към детската аудитория. Невероятно, но факт.

ІV. Научните дейности и критиката

Трябва да има жизнена и способна критика; и децата да се възпитават да се интересуват от тази критика, а и самите деца да я пишат. Трябва да се пишат не само рекламни и представящи текстове, а и професионални научни студии; и критиката на детската литература да не отстъпва с нищо от критиката на литературата за възрастни.

С малки изключения (статии от специалисти на БАН, СУ „Климент Охридски“, „НАТФИЗ“, от кръглите маси, организирани на “Националният фестивал на детската книга” в Сливен, сайтовете на: „Детски книги“, „Аз, детето“, „Public Republic“, „Сборище на трубадури“, Фондация „Човешката библиотека“, както и някои други, които се броят на пръсти), действащите научно подготвени критици на детска литература липсват.

Те са тези, които трябва да бъдат канени в телевизионни предавания и радиопредавания, в специални форуми за детска литература. Трябва да имат цели колонки във вестници и списания, в хартиен и електронен вариант.

През юни миналата година се проведе национална конференция „България и българската литература през 2013 год.“ Никъде в програмата не се виждаше дори най-малък признак, че през 2013 година са излезли и книги от съвременни български детски автори.

За пореден път нямаше нищо, което въобще да е свързано по някакъв начин със съвременната българска детска литература. Защо тези пространства не се определят като места за обсъждане на литература за възрастни?

Защо е това гръмко обобщение в оповестяването им, при условие че представят само част от националната ни литература? А всъщност мълчанието по повод съвременната българска детска литература на такива и сходни форуми е практика през изминалите години.

flam4

Трябва много да се наблегне на литературните блогове с техните десетки хиляди посещения дневно. Блогери с литературни блогове могат да стават съветници на издателствата и да водят предавания за детска (и не само) литература в медиите.

В библиотеки, училища, предродилни консултации и други подобни места трябва да се провеждат работилнички по детско четене за родители.
Знам, че горните реплики са просто добри пожелания!

Но ако поне някои от тях се осъществят, то има вероятност българските деца да четат мъничко повече и да четат мъничко повече дори от книгите на съвременните български детски автори. Защото от по-горното е видно, че децата, които четат сега в България, четат предимно преводна детска литература. И наистина в преводната детска литература няма нищо лошо…

Но фактът, че българските четящи деца почти нямат достъп до съвременната българска детска литература, отново ни отпраща към въпросите: Какво самосъзнание изграждаме в тях? Как те ще се справят с чувството си за национална идентичност? Наистина ли не се интересуваме дали младите хора ще останат в България или не?

Светът се е превърнал в едно глобално село. Но децата в българската селска къщичка са без самочувствие… И повечето искат да се преместят в чуждото дворче, дори и на палатка. Не мисля, че това е хубаво за когото и да било или че обслужва каквито и да е интереси. Защото, оставена без грижи, българската ни къщичка накрая просто ще се срути.

Съвременният български автор е важен и с това, че присъства, има го „в наличност“ в България, по-често отколкото това е възможно на който и да е чуждестранен автор. На децата им е приятно и забавно, когато могат да се срещнат в реалността с човека, написал любимата им книжка.

Приятно и странно, защото малките деца чувстват книгата като нещо, което се е създало самичко. Нещо, което просто го има, без намесата на човек в него. И от срещата си с автора научават любопитния факт, че книгите не се пишат сами. А това, в много случаи, ги подтиква към творчество, до което досега не са се докосвали. Творчеството да измисляш свои собствени истории, да описваш живота си, да създаваш свои светове.

„Детската книга изгражда емпатия… когато чете, използвайки въображението си, то (детето) създава свят, населява го с образи и започва да гледа на него с други очи.

Започва да чувства, да посещава места и светове, които иначе никога не би познавало, подобрява разбирането си за човечеството и развива чувство за загриженост за другите хора… докато чете, детето открива нещо жизненоважно, което да проправи пътя му… Светът не е задължително да бъде такъв. Нещата могат да бъдат различни.“ (1) Ето още една основателна причина да се стимулира родното детско книгописане.

flam5

Повечето представяния на книги в България се организират за деца. Това е така поради изключително самоотвержения труд на библиотекари и учители с децата.

Ритъмът, при който израстват днешните българчета, е много бърз. Това прави вътрешния ритъм на живот при децата ни просто устремен. Съзерцанието е вече истинска рядкост. „… самото време е такова – забързано, постоянно менящо се, пренаситено от информация и движещи се изображения, които в книгите си остават само като статични картинки.

Съвременното дете стига много по-бързо на екрана до търсената информация, не му се налага да си представи как изглеждат невижданите светове и несъществуващите животи, защото те са поднесени в целия си триизмерен блясък, леснодостъпност и full HD визия. А целият този постоянен поток на информация и информираност убива фантазията. И дори преждевременно състарява децата.“ (2)

В този смисъл грижата за доброто и интересно протичане на среща между автор и детска публика е много важна за мен. Авторът трябва да намери начин, с който да задържи подскачащото детско съзнание в една мисъл.

Дори Андерсен е разказвал приказките си пред детска публика, като е изрязвал героите си от хартия. А това е било през деветнадесети век! Начините за разказване, които един автор може да измисли, са с неограничен капацитет.

Авторът иска да внуши идеите от книгите си. За да постигне тази цел, когато представя своите книги пред деца, той трябва да използва изразните средства на театъра и детската игра. И тогава детето ще се заслуша и засмее. Ще се заиграе.

Играта ще му достави удоволствие и то ще разбере, че в книгите има удоволствие! Само това усетено на практика удоволствие може да го поощри да намери начин и да се отдаде на самото четене. Да открие книгата и да я прочете… И тогава авторът ще си е свършил работата наистина добре.

flam6

Аз съм съвременен български детски автор. Животът ми е така организиран, че по повод книгите ми се срещам с българчета от България, но и с българчета от чужбина. И зная колко е лесно националната идентичност на едно дете да бъде просто пропусната. И колко е трудно да го убедиш после, че е българче.

Съвсем скоро на една от моите срещи с деца в Атина имах следната случка: едно от хлапетата, седнало най-отпред, още в началото заяви на гръцки език, че няма да участва, защото не разбира български. Родителите му – българи и двамата – само гледаха притеснено отстрани.

Но в разгара на играта, когато всичките деца (не бяха малко – около 50 на брой) се включваха в разказването на мои приказки с кукли, по един или по друг начин, хлапето отпред изведнъж забрави за заплахата си и проговори български език.

Не го говореше съвсем сигурно, но желанието да съучаства в играта, удоволствието от приказките го накараха да се включи, забравило за другото. Българският език, а с него и българската мисъл придобиха за него нова важност. Мисля, че в този момент детето, независимо дали го е разбрало или не, се почувства отново българче. „Преживяното в детството определя до голяма степен по-сетнешния ни живот. Преживяното в детството преекспонираме през всичките следващи години. Защото тогава сме най-близо до несъзнаваното“.(3)

Вярвам, че българската съвременна детска литература и българският детски писател имат своето важно място в живота на днешните българчета както у нас, така и по света. Човешките същества имат способността да раждат идеи, които стоят над разискването и разчепкването на ежедневието, които обобщават света. А в новия свят на българските деца това обобщение на мисъл и идеи трябва да включва и днешна България.

1. Д-р Росица Петрова-Василева, „„Децата и четенето – между традиционната и електронната книга“, в сборник с доклади „Децата и четенето – между традиционната и електронната книга“, Регионална библиотека „Сава Доброплодни“, 2014 год., стр. 9
2. Доц. д-р Радостина Нейкова, „Съвременно изкуство и литература за деца – между традиционното и дигиталното“, в сборник с доклади „Децата и четенето – между традиционната и електронната книга“, Регионална библиотека „Сава Доброплодни“, 2014 год., стр. 225
3. Росица Чернокожева, „Драги ми Смехурко… Антология на хумор за деца“, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, том І, стр. 5.

Рубрики: Frontpage · За творчеството · Модерни времена

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай