Public Republic Art Studio

Artist of the Week – Kottarashky

5 януари, 2015 от · Няма коментари

Exclusivno_za_Public_Republic

Разговор на Цветелина Марева с Никола Груев – основател на група Kottarashky

00416
Снимка: Цветелина Белутова

Здравейте, бихте ли представили проекта Kottarashky и музикантите в него за читателите на Public Republic? Как се срещнахте с вокалистката Туи Мамаки – новозеландка, която пее български фолклор?

Здравейте, казвам се Никола Груев, а Kottarashky е артистичният псевдоним, който си измислих малко на шега преди около 7 години, когато се занимавах с музика основно за удоволствие. По това време някъде немският лейбъл Asphalt Tango забеляза работата ми, предложи ми договор и нещата станаха сериозни.

Първият албум “Opa Hey” издадох като солов артист. Идеята за live band се роди малко след това, като целта беше да представим музиката от албума на живо. Имаше и формален повод – покана от голям фестивал в Холандия. Така се събрахме с Христо Хаджиганчев (китара, синтезатор), Александър Добрев (кларинет), Йордан Гешаков (бас) и Атанас Попов (барабани), с които 3 години по-късно записахме и албума “Demoni” под името Kottarashky & The Rain Dogs.

С Туи Мамаки, която е вокалистка на новозеландската група Mamaku Project, се запознахме покрай музиката в интернет. Тя се оказа голям почитател на “Мистерията на българските гласове” и едно лято дойде за кратко в България, за да се запознае с родината на любимия си хор.

Така започна и съвместната ни работа – записахме 2 песни съвместно за албума “Demoni”. Сега тя е тук за цяла година, за да специализира народно пеене и използваме това време за нови съвместни експерименти.

Ако трябва да определите музиката на Kottarashky с няколко думи, кои биха били те?

Мост между традицията и модерните времена, дори бъдещите хоризонти. Един микс от стилове и епохи, който звучи доста транс, но също е и много мелодичен.

00417
Снимка: Цветелина Белутова

Как се възприемат балканските етно мотиви в музиката Ви по света? Къде извън България сте имали участия досега?

Обиколили сме половин Европа, имаме и едно участие на езерото Байкал в Сибир, общо около 50 концерта извън страната. Навсякъде музиката ни се възприема изключително добре.

Защо според Вас в България масово се припознава поп-фолкът като „българската“ музика? Сякаш красивият автентичен фолклор не получава достатъчно признание.

Всяка музика има своята аудитория. Поп-фолкът е повече поп, отколкото фолк и няма нищо общо с традиционния български фолклор. Това е първосигнална музика за масите, която явно успява да докосне големи групи хора по нашите ширини.

На Запад масите са малко по-рафинирани, но и там положението е същото – на най-голямо признание се радва поп-музиката, която със сигурност не е най-качествената.

DSC_9283
Снимка: Илиян Ружин

И двата албума на Kottarashky „Opa Hey” и „Demoni” са издадени от берлинския лейбъл Asphalt Tango Records. Как установихте контакт с тях?

Навремето имаше една платформа MySpace, където музиканти от цял свят представяха работата си. Музикалните лейбъли от своя страна се ровеха в този сайт да търсят нови таланти. Asphalt Тango се свързаха с мен именно чрез MySpace и това предопредели бъдещето ми като музикант.

По образование сте архитект. Какво е общото между архитектурата и музиката?

Не знам дали има нещо общо. Аз съм дигитален музикант и в моя случай може би има известна връзка между начина ми на композиране и проектирането. Дисциплината, на която архитектурата ме научи, също е доста полезна за този начин на създаване на музика.

00414
Снимка: Цветелина Белутова

Какво е мнението Ви за българската клубна сцена и с кои музиканти бихте искали да имате общи проекти?

Българската клубна сцена винаги е раждала много качествена музика, което е похвално за толкова малка страна като нашата. През годините сме работили по различни поводи не с един или двама български музиканти и резултатите винаги са били добри.

Но всеки музикант работи в своя си стил и следва своя път, така че не бих казал, че има конкретно име, с което съм искал да работя.

DSC_9151
Снимка: Илиян Ружин

Има ли българският слушател „ухо“ и потребност от по-сложна музика или масово тя се възприема само като начин за забавление?

Няма нищо лошо музиката да се възприема и като начин за забавление, но по света има музика за всякакви състояния на духа. Българският слушател не се различава особено. И все пак ми се струва, че тук малко по-трудно се възприема независимата ъндърграунд музика.

Но за това не е виновен само слушателят. Tова е процес, който се възпитава; тази музика има нужда от повече място по радиостанциите, клубовете, баровете…

В този ред на мисли може ли да се живее само от музика в България?

България е твърде малка, извън София почти няма развита клубна сцена и това прави нещата доста сложни. За да живееш от музика, е нужно да излезеш извън пределите на страната или да свириш в един куп проекти и да си по участия почти ежедневно.

kott_1

Къде свирихте по време на коледните и новогодишните празници?

Ден преди Коледа бяхме в Пловдив, а ден преди Нова Година – в Йоанина, Гърция.

Нека 2015 е … ….

… каквато си иска, но нека ни донесе повече положителни емоции.

Kottarashky @ facebook

Рубрики: Frontpage · Lifestyle · Модерни времена · Сцена

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай