Public Republic Art Studio

Artist of the Week – Александър Райчев

17 декември, 2014 от · Няма коментари

Exclusivno_za_Public_Republic

Разговор на Цветелина Марева с пианиста и композитор
Александър Райчев

Alexander Raytchew, Image, New Living Home, Atrium, Hamburg

Г-н Райчев, бихте ли разказали на читателите на Public Republic за началото на музикалната си кариера? Кой Ви насочи към изкуството и при кого направихте първите си стъпки в музиката?

Когато бях на 5 години, баща ми ми подари детска хармоника с клавиши. На нея композирах първата си мелодия. Родителите ми бяха приятно изненадани и видяха талант в мен. Баща ми ми показа как да изсвиря мелодията на пиано. Това беше първото ми изпълнение. Впоследствие, когато станах на 6, издържах изпита за Музикалното училище и започнах да се занимавам сериозно с пиано. Беше ми изключително приятно да имитирам певци и актьори. Но това не бе учудващо, тъй като баща ми е композитор, майка ми – актриса, а баба ми – художничка. Единственият в семейството, който не се е занимавал с изкуство, беше дядо ми – адвокат. И така се потопих в света на музиката и изкуството – нещо, което винаги ми е давало сили и за което и до днес не съжалявам. Най-вече заради създадените произведения като наскоро излезлия албум „Годишни времена“, за което съм много щастлив.

Как решихте да заминете за Германия и да развивате таланта си там?

Решението дойде непосредствено след “Прехода”. Родителите ми искаха да опозная друга култура. Първоначално мислехме да замина за САЩ, но студентските такси там са много високи и не разполагахме с толкова въможности. Приятелка на баща ми ме представи на сина си, който живееше в Германия (също пианист). Явих се на приемния изпит за Музикалната академия в Тросинген и през 1993 започнах да следвам там. Тросинген е малко градче (по онова време с 12 000 жители), но беше идеалното място за първоначално адаптиране и спокойно следване. В началото срещах трудности да се приспособя към това „спокойствие“, защото идвах от София – много оживен град, с 2 мил. жители. Може би това беше причината след 4 години да реша да продължа следването си в голям град като Хановер.

В Музикалната академия там следват над 1000 студенти, има обособен „Студентски град“. Освен това имах изключителни преподаватели – проф. Арие Варди и проф. Бернд Гьоцке. В България със сигурност щеше да ми е по-лесно да направя кариера, но аз обичам предизвикателствата и сравнително бързо почувствах Германия като свой дом. А по-късно, когато отидох в Хамбург, вече знаех къде искам да живея.

Foto_heute3

Кои са най-значимите концерти, в които сте участвали?

За мен всеки концерт е специален и в този смисъл ми е трудно да отговоря на въпроса. Но, разбира се, всеки изживява своите най-големи върхове. Фестивалът „Кореспонденции“ в Баден-Баден, например; турнетата ми в Япония и не на последно място сътрудничеството с Планетариума в Хамбург, който разполага с една от най-хубавите концертни зали под звездите в Европа. Вече 10 години изживявам мечтата си там – класически клавирни концерти с вълнуваща музика и прожекции на приказни, космически изгледи. По този повод написах сценичната програма “Planets of the universe”, с която участвам по турнета. Звездите и Вселената ме вдъхновяват още от детските ми години! Там търся и откривам произхода на човечеството, а Вселената постоянно ми напомня колко сме малки, но същевременно значими – ние и планетата Земя.

В кои държави досега сте имали турнета и концертни изяви и кои от тях са Ви впечатлили най-силно?

Имал съм участия на всички континенти, но най-много ми харесва Япония. Невероятна страна! Освен това съм бил във Франция, Испания, Италия, САЩ и Швеция. Разбира се, често си идвам в България, където преподавам пиано. Светът е толкова шарен – удоволствие е да пътуваш навсякъде!

Вие сте и композитор. Разкажете ни нещо повече за творческия процес. Как се създава музика?

Всъщност първоначално исках да бъда само композитор, но баща ми ми каза: „За да бъдеш добър композитор, трябва да овладееш много добре един инструмент“. За мен това е пианото. Много съм благодарен на баща си за тези негови думи, защото сега имам възможността да изразявам себе си на „собствения си инструмент“. За мен композирането на музика е всичко! То е вътрешното желание да превърна в музика всички свои преживявания и житейски опит (положителен и отрицателен). То е „неоткрита земя“ в света на музиката. Който иска да ме опознае отблизо, трябва просто да послуша музиката ми, защото тя е моето скрито „Аз“.
За мен е голяма чест, когато успея да направя хората щастливи чрез музиката си, да ги въведа в този свят, пълен с емоции и да им покажа колко ценен е животът!

Foto_heute4

Какво сте научили от музикантите, с които сте работили? Кой Ви е повлиял най-силно?

Работата с всеки колега ме е обогатила! Чрез успешното сътрудничество изникват нови хоризонти, емоции и възгледи за света, който ни заобикаля. Учил съм се не само от преподавателите си, но и от концертите, театралните постановки и изложбите, които съм посещавал. И до днес се възхищавам на Хоровиц, Металика, Вангелис и Филип Глас. Но също и на Рилке, Хайнц Ерхард, Дончо Цончев, на баща си Александър Райчев, на майка ми Милена Атанасова и на много други, отдали живота си на изкуството.

Има ли формула на успеха в изкуството?

Да! Според мен това е споделянето на емоции! Нещо, което е красиво, ще развълнува всички. Разбира се, тук трябва да споменем и съдържателната страна. Всяко произведение на изкуството ни прави не само по-щастливи, но и по-умни, по-опитни и мъдри. Помага ни да преодоляваме всекидневните проблеми и да разбираме Вселената – защо сме тук и каква е нашата мисия. И разбира се, емпатията, споделянето с другия. За мен успехът на първо място има духовна страна. Ако е и финансово подплатен, още по-добре. Но първо душата трябва да е окрилена, всичко останало е следствие на това.

raytchev2

Според Вас има ли връзка между музиката и науката?

О, да. Музиката е наука сама по себе си. Има редица факти, които доказват, че музиката упражнява специфично въздействие върху здравето и тонуса. Освен това, музиката винаги е била в пряка връзка с Вселената (Божественото). Имам предвид, че всеки музикант и композитор интуитивно се опитва да превъплъти законите на природата в емоции, така че те да служат като упътващи знаци за постигане на душевна хармония и щастие. Това е нещо велико!

Какво цените най-много в професията си?

Възможността за споделяне. За мен музиката не е просто „отдушник“. Разбира се, тя служи и за забавление, но това е по-скоро повърхностното й въздействие, защото в този случай на следващия ден всичко е както преди. За мен музиката не е само „моментно чувство“, а път за постигане на хармония.

Как изглежда бъдещето на класическата музика?

Тук трябва да се запитаме какво представлява класическата музика. Тя съществува от векове и значимостта й не е намаляла. Това е така, защото тя носи нещо повече от „временен успех“. Когато нещо е значимо за историята и еволюцията на човечеството, то продължава да съществува „отвъд“ времето си. Класическата музика отдавна е изпълнила тези предпоставки и през вековете е съпътствана от други музикални жанрове – електронна музика или поп-културата. Разбира се, не всички творци ще бъдат запомнени, но есенцията на творчеството им ще продължава да пише история, дори тези творци да не са били оценени приживе.

http://www.alexanderraytchev.com

https://www.youtube.com/channel/UCz4ntbtd0EPQfX7g8plZCsQ

Рубрики: Frontpage · Lifestyle · Модерни времена · Сцена

Етикети: , , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай