Public Republic Art Studio

Artist of the Week – Момчил Степанов

1 декември, 2014 от · Няма коментари

Exclusivno_za_Public_Republic

Разговор на Цветелина Марева с актьора Момчил Степанов

momchil6

Здравейте, бихте ли разказали за първата си „среща” със сцената? Как почувствахте, че тя е бъдещото Ви призвание?

Здравейте, с удоволствие! Първото ми качване на сцена, за което имам ясен спомен, беше на 6, на едно тържество от предучилищната, на което изпях нещо. Помня, че ми беше много забавно, нямаше никакво притеснение. Но още на следващата година, когато се качих на сцена като част от училищния хор, целият се тресях от нерви. Явно бях пораснал достатъчно, за да ме е срам от пеенето пред други хора:) Истински се влюбих в усещането да съм на сцена, обаче, когато започнах да свиря на китара и направихме китарен ансамбъл, на който бях и певец. Тогава се научих да се наслаждавам на сценичната треска, а аплодисментите се превърнаха в наркотик за мен.

Певец, радио-водещ, актьор, озвучаващ актьор. Какво е общото между всички тези „роли”?

Всъщност има доста общи неща – за всички тях се изисква артистичност, влизане в различни образи, но и истинност. Разкриване на истински емоции пред публика (на живо или на запис). Другото голямо общо е гласът. Предаването на информация и емоции, въздействието чрез гласа… Ако трябва да съм честен, радиото беше експеримент за мен, от който научих страшно много – най-вече се отпуши мисълта ми и импровизираното, естествено говорене зад микрофон. Аз съм от хората, които се стремят всичко, което правят, по някакъв начин да подпомага основната им цел. В случая – развитието ми като артист.

momchil2

И все пак, като че ли театърът е на водещо място. Как решихте да се ориентирате към актьорската професия?

За добро или лошо, театърът в последните години за мен остана на заден план. Основната ми работа е като озвучаващ актьор, а в по-малка степен – в киното. От една страна поради стечения на обстоятелствата, от друга – поради икономически причини, но най-важната причина е, че не одобрявам настоящата театрална система. Смятам, че творческа професия на твърда заплата, макар и с някакви малки бонуси, ако играеш повече, е смърт за творческото у артиста! Артистът, както и режисьорите, трябва да имат свободата да избират къде и с кого да работят, трябва да се правят кастинги. Това ще увеличи и заплащането на актьорите, ще увеличи конкуренцията, ще доведе и до вдигане на качеството на представленията.

Извинете, малко се отклоних от въпроса, но темата е болезнена и важна за мен. А към актьорската професия се насочих сравнително късно. Първото ми стъпване на сцената като актьор, беше на 16г, но бързо си дадох сметка, че много ми харесва. По това време вече доста сериозно се занимавах с музика – групи, фестивали, участия… Готвех се за кандидатстване в Музикалната академия в София, ходех на уроци по пиано, китара, пеене и солфеж. Но парадоксално – учителката ми по пеене и солфеж беше човекът, който ме убеди, че театралната академия е по-подходящото за мен място. Каза ми, че пеенето е “индивидуален спорт”, можеш да работиш и да се развиваш и самостоятелно. Докато при театъра това е невъзможно, ако искаш да си професионалист. Замислих се, проучих нещата, дадох си сметка колко важно за мен е актьорството и че ако искам да се развивам цялостно като артист, пътят ми минава през НАТФИЗ. В момента считам, че това е едно от най-важните и правилните решения в живота ми.

Нивото на обучение в НАТФИЗ е наистина високо! Особено ако човек попадне при правилния за него преподавател, в конкурентен и стимулиращ работата клас. А аз имах този късмет – бях в класа на проф. Пламен Марков и доц. Ивайло Христов. Бяхме двоен клас, около 30 човека, но и броят на всички часове беше удвоен, а сцената за репетиции беше само за нас – денонощно. И не преувеличавам! Почти всяка вечер някой екип оставаше да репетира през нощта. Доста усилия полагахме да се крием от нощния портиер, понеже беше забранено. Но това ни направи много силен екип, задружен, подкрепящ… И сега почти всички колеги си изкарват хляба с нещо, свързано с професията ни.

momchil1

Кое е най-голямото предизвикателство пред един актьор?

Предизвикателствата са много. За съжаление, най-вече от битово естество, но такава е ситуацията с много хора и професии у нас. По-големият проблем, според мен, е липсата на реален и свободен пазар. Почти не се правят кастинги, а повечето, които се правят, са проформа, с предизвестен резултат. Държавата също почти не подкрепя свободни, независими проекти. В същото време, авторските и сродните права се прескачат в 90% от случаите. Или няма отчетност, или артистите са принуждавани да подписват договори, в които се отказват от всякакви финансови претенции относно авторските права, в максималния предвиден от закона срок. И ако не си съгласен, просто те сменят. Няма преговори. Довиждане! Като цяло, системата защитава корпорациите, не артистите. Да, така е по цял свят, но тук е в крайност. Но стига сме се оплаквали, трудностите са част от живота. И, може да е мазохистично, но те много често помагат на артистите в творческо отношение.

Може ли в България да се живее от изкуство?

От чисто изкуство, може би не. Или поне, много трудно. И не само в България, навсякъде е трудно. Живеем в комерсиален свят, без да слагам оценка върху това. Добър или лош – няма значение, той е такъв. Изкуството също е продукт, който може да се купува и продава. За мен, по-важна е мотивацията. Защо го правиш? – за да го продаваш и да изкарваш пари или защото това е израз на твоя талант, упорит труд и споделени емоции! Ако е второто и то е добро, и някой иска да го купи, какво лошо има в това? В крайна сметка, трябва да сме адекватни на времето, в което живеем. Та, ако приемем думата „изкуство“ в по-широк смисъл, не само като „елитарно изкуство“ – да! Категорично може да се живее от изкуство, дори и у нас!

momchil3

Какво отличава хората, занимаващи се с изкуство, от останалите?

Хората по принцип се отличават един от друг, а и си приличат, независимо с какво се занимават. Много е трудно да се правят генерални заключения, а и не знам доколко те са верни. Но поне мога да опитам, без претенция, че мнението ми е меродавно. Личното ми наблюдение е, че хората на изкуството преживяват нещата някак по-силно, приемат ги по-навътре. И имат потребността да изразят емоциите, мнението си, преживяванията си чрез своето изкуство. Да материализират онова, което ги вълнува. Имат и склонността да драматизират повече, да преувеличават, но и да се наслаждават и оценяват малките неща в живота.

Има много случаи, когато човекът-творец е аутсайдер, неразбран… дори неадекватен на действителността. Считат го за луд, особняк, тъне в мизерия, много често и в алкохол и разни други опиати… Тази самодеструктивна склонност е залегнала до голяма степен в клишираната представа за „хората на изкуството“. И има нещо вярно в нея. Но пак казвам, всичко това може да важи и за хора, които не се занимават с изкуство.

Какъв е Момчил Степанов зад кулисите?

Видимо спокоен… Но вътрешно много се вълнувам. И се наслаждавам на това вълнение. Преди да се кача на сцената, обичам да застана някъде насаме със себе си за десет минути. Да си “взема дозата” сценична треска и адреналин. През останалото време се стремя да си пазя силите и емоциите за момента, когато изляза на самата сцена. Виждал съм неведнъж как много талантливи и емоционални хора “изгарят”, преди да излязат на сцената. Пеят, танцуват, викат, разказват вицове, много се забавляват и… като излязат на сцената, са физически и емоционално изтощени.

Професионалният артист трябва да умее да съхранява себе си и да се раздава тогава, когато е нужно. Да „възпита“ таланта и вдъхновението си, така че те да му служат, а не да бъде техен роб. Да не разчита „музата“ да го споходи „внезапно и отвътре“! Има любители-артисти, които в момент на вдъхновение, могат да направят нещо гениално! Но то може никога да не се повтори.

momchil4

Приятелството или конкуренцията преобладават във взаимоотношенията между актьорите?

Здравословна доза и от двете. Разбира се, винаги има изключения! При мен и колегите ми преобладава приятелството. Поне така се надявам. За мен взаимоотношенията са по-важни от самата работа и успехите. Хора сме, често сме заедно, ако няма приятелство помежду ни, няма удоволствие от работата. А няма ли удоволствие, това винаги си личи в крайния продукт – независимо дали е песен, филм, дублаж, представление… Удоволствието е ключ към щастливия начин на живот и добрите резултати!

momchil7

Кое е най-вдъхновяващото кътче в света за Вас и защо?

Няма най!:) Всяко място може да е такова, ако е с любимия човек или с добри приятели. Като цяло, обожавам водата! Да стоя на брега и да гледам към хоризонта… Това е представата ми за почивка! Независимо дали е езеро, язовир, море или река. Водата ме омагьосва! Което е странно, при положение, че съм огнена зодия – Лъв. Но асцендентът ми е риби, явно той се проявява:) Тази година имах щастието да посетя Барселона. Определено атмосферата на този град, много ме вдъхновява!

momchil

Над какво работите в момента? Какви участия предстоят?

Работя над себе си:) Усъвършенствам се вокално, отделям повече време и за свирене на китара. Дори наскоро за първи път се качих на сцена като единствен китарист и певец. Доста ми беше треперливо, но мина добре. Иначе, работата ми в дублажа върви с пълна сила, там е основната ми заетост. Паралелно записвам сингъл с бандата ми “Funkastic”, песента е по моя музика и текст и много се надявам да се получи нещо хубаво! Планираме и видео към него. Подготвям се и за коледно-новогодишната кампания. Като цяло искам да дам приоритет на сценичните си изяви и музиката, защото през последните години ги бях занемарил, а осъзнах, че много ми липсват. Можете да следите страницата ми във Facebook – https://www.facebook.com/momchilstepanovofficial, където редовно качвам информация за настоящите ми и бъдещи проекти!

Рубрики: Frontpage · Lifestyle · Visual Art · Модерни времена · Сцена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай