Public Republic Art Studio

Събота, 29.11.2014

30 ноември, 2014 от · Няма коментари

Димана Иванова

Днес е отново почивен ден. Освен това, както вече казах, днес е и празничен ден. Днес отивам на българска забава в ресторант на Словнафт. И днес има рожден ден мама, така че трябва да се обадя до България да й честитя.

Когато преподавам на учениците за празниците, винаги им подчертавам етимология на думата в словашкия език: sviatok идва от svätý т.е. „свят”. Празничните дни са дни, в които сме по-близо до Бог. Това са дни, различни от нашето всекидневие, в които всеки предмет придобива различни функции и ние започваме да бъдем някак по-мъдри, по-толерантни и по-близки до Бог. Днес беше такъв ден.

Като по ирония на съдбата сутринта преди забавата си изтеглих във формат pdf „Под игото” на Иван Вазов и я четох на киндъла си. Изненадана съм колко леко се чете на киндъл (елетронен четец) тази книга. За няколко часа я прочетох почти цялата… Трябва да си я преговоря, защото я взимаме на частните уроци с моя ученик Йозеф Чомо от Българското училище в Братислава. Откакто започнахме да учим заедно, изкара вече две шестици по български език и литература. Доволна съм от него.

Главата „Новата молитва на Марка” винаги ми е била любима, особено сцената с българското хоро, водено от пияния Безпортев.

Нещо подобно се случи и на забавата. Тръгваме с колата ми – сив металик, Рено Талия. Аз съм шофьорът, разбира се. Никой не иска да кара, понеже всички си правят планове как ще се напият… На мен това да не пия изобщо не ми и никакъв проблем, даже е желателно, защото имам мигрена и лошият алкохол особено предизвиква тази болест. Но с карането имам все още проблеми. Все още не мога да се осмеля сама да ходя никъде с колата, освен до кварталния магазин и обратно. Особено мразя кръговите движения и движения по наклон нагоре… Също така паркиране… Както и да е, с малко помощ от останалите, вече сме пред ресторанта. Паркираме.

Забавата е почнала, намираме местата си. Илиян Михов вече пее някаква народна песен. Храната е нормална, но си личи, че е направена от словаци. Салатата е просто подобие на шопска… просто накълцани домати и краставици. Няма нито лук, нито сиренето е българско. Основното ястие е нормално приготвено. Има торта и кафе за десерт.

Събитието е организирано от Българския културен съюз в Братислава, чийто председател е учител по изобразително изкуство в Българското училище тук. Самият той идва да ме поздрави и се чукне за наздраве. След него идва и госпожа посланичката, и доц. Владимир Пенчев от БАН, който е специален гост на събитието. Последният заснема всичко с камера, защото явно материалът ще му трябва, за да изготви някакъв научен доклад. На всички, разбира се, обяснявам, че не мога да пия алкохол, понеже съм шофьор.

Особено ми се радва Норика Кулишева, приятна дама на възраст, бивш служител от Министерството на културата в Република Словакия. Запознава ме и със Зденка Крампова – бивш министър на културата. Смеем се и се веселим. Сред нас са и господин Никола Николов, бивш председател на културния съюз, съпругата му, както и художничката Радостина Доганова със съпруга си. Танцуваме и българско хоро, при което разбира се, се сещам за „Под игото” на И. Вазов.

Друга доминанта на цялото събиране са учителите от Българското училище на Братислава, които от няколко години веселят българите по тези забави с фолклорния ансамбъл „Веселие”, основали са го към училището. Този път са ни подготвили танца „Сватба”. Особено забавни са учителят по физическо възпитание, който е толкова нисичък и слаб, че като го духнеш, и ще падне, и учителят по английски език, който пък е изключително висок и се усмихва под мустак като турски паша. Всички са облечени и в традиционни родопски носии.

Част от програмата е коледна томбола. Никога нямам късмет в томболи. На последния абитуриентски бал единствените, които си купихме над 5 листчета и не спечелихме нищо, бяхме аз и колегата по информатика. Сега съм отново амбицирана, купувам си осем листчета – за по-сигурно от всичките купони – сини, лилави и бели. Никола Николов също си е купил доста – десет. Сядам до него като започва тегленето, че е по-близо до дансинга. Три пъти теглят един номер близо до моя, но не и моя. Видимо съм отчаяна. Не че подаръците са кой знае какви, но все пак – заради усещането, че си спечелил, си струва… Никола Николов също засега не печели. Малко като че е пийнал, мирише ми на мастика.

- Двадесет и девет, лилав! – крещи момичето в микрофона.
- Какви лилави бе, аз имам само сини! Ще ви убия! – крещи Николов.

Аз имам от всичките, но не ме изтеглиха нито веднъж. Така е, знам си го – уж се говори, че на който не му върви в томболи, върви му в любовта.
Дано е така. Не ме изтеглят до края. Господин Николов обаче поне по едно време печели, но пък му се пада само един български календар, което е кажи-речи една от най-евтините награди. Недоволен го захвърля към съпругата си. После се съсредоточава върху виното, което все още не е изпито. Отсреща г-жа Крампова пита за мастиката, но е малко късно. Николов явно я е попривършил.

Времето след томболата напредва, пък и вече хич нямам настроение след поредния неуспех с късмета в нея. Ева Стоянова – културната референтка на Българския културен център, и българската лекторка от Университета „Я.А. Коменски” също се стягат да тръгват с нас – в колата има достатъчно място отзад, така че ги вземам. Свалям ги в центъра на Новия мост и продължавам към Захорска Бистрица.

Бързам да се съблека и оправя за лягане. Включвам скайп да говоря с мъжа си. Трябва да дообсъдим някои неща, включително и новогодишната отпуска в чешкия курорт Карлови вари.

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай