Public Republic Art Studio

Петък, 28.11.2014

29 ноември, 2014 от · Няма коментари

Димана Иванова

Няма нищо по хубаво от един почивен ден. А петък, както вече казах, е за мен почивен ден. Днес не навивам никакъв будилник и спя, докато си поискам. Важно е за мен да си отспя, защото дори и днес, дори вкъщи, ме чака много работа.

Събуждам се към 9 часа сутринта и ставам. Задължително трябва да направя кратка гимнастика, защото ако не спортувам дълго време, получавам схващане на гърба и много силни болки.

После отивам да закуся и си направя кафе. Имам избор – да пия нес-кафе, залято с топла вода или както го казват „zalévaná káva”, или кафе от машината. Избирам нес-кафето, защото това от машината е много силно, а имам високо кръвно и е добре да го избягвам.

Имаше един период, в който не закусвах, но сега някак си започнах да хапвам по нещо леко отново, за да мога да изпия кафето. Днес това ще са двете парени бухти с мармалад, които вчера ни дадоха в столовата в училище. Дадоха ни по четири, но не можах да изям всички, така че си взех останалите две за вкъщи. И ето, сега ще ми влязат в работа. Вкъщи имам мармалад от сливи, много го обичам. Намазвам ги допълнително с него и ги стоплям в микровълновата фурна. Страхотни са – от тях се разнася същия аромат като вчера, съвсем пресни са.

Следващият въпрос е откъде да започна работата. Трябва да избера между:

1. написване на следващия тест по изкуство и култура
2. написване на следващия текст по Gender studies в рамките на курса, на който съм записана задочно към „Блякфорд център” в Лондон
3. превод на художествен текст
4. написване на тест по френски език
5. прочитане на някоя книга от съвременната литература и написване на рецензия за нея
6. други… (почистване на апартамента, готвене и под.)

Трудно ми е да реша. Но нещо постоянно ме мъчи – децата от дома за социалнослаби са постоянно пред очите ми. Наистина трогнаха сърцето ми. Бяха толкова раними и красиви. Особено най-малкото ромче – с бяла кожа и сини очи. Бяха толкова артистични. Наистина ме завладяха. В мене все повече и повече назрява желанието да осиновя такова детенце. То има нужда от малко подкрепа и кой знае – може би един ден ще стане от него голям човек, а това ще направи щастлива и мене?

Не става въпрос само да се грижи човек за някого, т.е да му осигури условия за елементарно съществуване. Става въпрос да направи от него човек, да го възпита. Мисля, че много от тези деца имат таланти, но сигурно им е трудно да ги развият, тъй като нямат нормални условия за живот. А аз тъкмо това искам да постигна – да помогна на някое дете да развие себе си. Най-лесно е да направиш собствено дете и да го отгледаш – в това няма никакво предизвикателство. Каквото и да направиш за него, то все ще е недоволно.

Казвам го от личен опит – винаги съм била недоволна от моите родители, а като погледна реално – те са се опитали да направят за мене много с малкото възможности, които са имали. А едно дете, взето от дома, ще е доволно и на малкото. И радостта ми от това, което ще постигне, ще е още по-голяма.

Стига толкова философии. Ще отида да погледна отново тези деца от дома със сигурност. Имам такова желание. А сега трябва да се съсредоточа върху задачите за деня.

За начало написвам теста по френски език – с това имам най-малко работа. Френският език ми идва отвътре… Нямам с него никакъв проблем. Много обичам да обяснявам граматиката.

След това се впускам в писането на теста по изкуство и култура. Това е много сериозен предмет – история на медиите, процеси в културата, история на изкуството и други важни области на познанието обхваща. Но за моя най-голяма мъка учениците от средното училище не го оценяват и обикновено по време на часовете искат да си почиват и да гледат филми или да си подготвят програмата за абитуриентския бал.

Ох, да – абитуриентските балове! Това е голяма тема тук в Словакия. Те не са като в България – само да излязат навън да покажат тоалетите си и скъпите си коли. Тук се подготвят танци, театри, песни, които се изнасят пред учителите по време на бала. И за това се подготвят много дълго време – понякога и през часовете по изкуство и култура. А точно днес ще имат бал абитуриентите от 11В клас.

Но аз не мога да отида, понеже тук баловете се правят пред ноември или декември. Имам сериозни проблеми с гръбначния стълб и хронично лумбаго. По това време не мога да си позволя да отида в студа в лятна, бална рокля. Това е просто абсурд! Но винаги някой ми е обиден, че не съм отишла. Сега това е замисленият колега по немски език Матуш Ярабек, който си е бил наумил, че ще танцуваме заедно валс… Колко ме увещаваше вчера, но не! Не мога да рискувам. Каза, че е разочарован. Какво да се прави.

Утре обаче има една българска забава в ресторант на Словнафт, на която смятам да отида. Там не е нужно да съм много официално облечена. Ще ни гостува фолк-певецът Илиян Михов. Ще отида с колата. Но първо имам желание да си купя някакъв нов костюм. Отивам да си го избера в товия мол – „Бори Мол”.

Прибирам се, подготвям вечеря. Вечерям и си лягам, като в главата ми са постоянно децата от Дома. Трябва да се обяда по скайп на мъжа ми в Лондон, за да споделя с него желанието си. Какво ли ще каже?

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай