Public Republic Art Studio

Сряда, 26.11.2014

27 ноември, 2014 от · Няма коментари

Димана Иванова

Поредният работен ден. Вече знаем, че започва със ставане в 5.30 часа сутринта, отиване на автобусната спирка, качване в автобуса и пътуване до работа. Поредният запис в книгата за присъствия е регистриран – Иванова: влизане в 7.20 часа; излизане в 16.00 часа.

Да не си помислите, че някой може да излъже кога влиза – на входа има поставени камери, скрити… И да не си помислите, че учител, който има само 5 часа, може да си тръгне веднага след това. Работното време е до 14.30 часа следобяд. И ако имате свободен час, това не означава, че може да се мотаете – използвате времето да си подготвите часовете за следващия ден, оправяте си дневника и т.н. Както веднъж каза госпожа директорката д-р на природните науки Барбора Холкова:

– Това, че имате свободен час, не означава, че стоите и пиете кафе и клюкарствате.

Но днес някак тъкмо това се случи. Отидох да езиковия кабинет, където се събират всички колеги, учители по чужди езици, с изключение на мене. Както вече казахме – аз съм с привилегии – директор съм на училищната библиотека, където имам свое царство.

- Здравейте, колеги!
- О, Дими, здравей! Ела, заповядай! Ще си поговорим. – извика възторжено колегата по немски език Матуш Ярабек.
- Матуш не може да издържи без теб. – подхвърли подигравателно Матка Хорватова. Определено си личи, че те сваля. Като те няма тук, само за теб говори.

- Не може да бъде. Та ние имаме 10 години разлика във възрастта. – отговарям.
- Та това не пречи. Ще последваш примера на шефката.
- Как така? Та тя нали е омъжена? – казвам учудено (вече знаете, че никой от колегите всъщност не знае, че аз съм омъжена също, което още повече означава, че наистина мога са последвам примера на шефката…)
- Е, и какво? Ти ме разсмиваш. Наистина ли не знаеш, че тя преди няколко години имаше любовник с петнадесет години по-млад от нея. Целия град знае, а ти не.

- Не знаех. Аз съм тук само от три години, а и не се занимавам с клюки. Винаги съм заета и се затварям в библиотеката, за да работя. Тук сме, за да работим, а не да клюкарстваме.
- Ох, права си. Звънецът бие, да ходим да преподаваме. Да оставим пиленцата да си чуруликат. Матуш има свободен час, Дими също. – каза Зузка Моравкова.

- Дими, кажи нещо. Как си? Аз си слушам малко класическа музика на таблета и така си релаксирам. Обожавам класическа музика. Оправям писмени контролни работи. Погледни – Ангелика Бартлова, на секретарката дъщеря й, цялото контролно е в грешки. Ще й пиша пак Среден. Не знам, не схваща нищо това момиче.
- Добре съм. Нищо ново. Всъщност, не знам дали знаеш, но днес следобяд отиваме да играем театър за малките деца от Дома за социално слаби „Бетания”. Подготвили сме „Снежанка и седемте джуджета”.
- Не, не знаех. Успех!

- Мерси! Надявам се, че ще се справим. Този път нямахме много време да тренираме, а и те са вече доста заети заради матурите.
- Ще се справите!
- Дано! Трябва да тръгвам, че имам малко работа, преди да отида на обяд, а веднага след това тръгваме за „Бетания” с автобус.

Пътуваме с автобуса за „Бетания”. Много съм доволна, че групичка ученици от един клас ме обичат и работят с мене. Направили сме се нещо като театрален кръжок и периодично поставяме на сцена различни пиеси. Така допринасяме за подобряването на културния живот в гимназията. Сами си подготвяме декори. Всички са изключително креативни в тези дейности.

Пристигаме в „Бетания”. Това е Дом за социално слаби родители с деца. Някои от тях са там, понеже са имали агресивни бащи. Някои от децата са роми, но са толкова бели. Словашките роми са по-бели от някои българи – мисля си.

Стана ми болно за тези деца. Колко малко му трябва на човек, за да изпадне в подобна ситуация. Някои се чудят какви подаръци да купят на децата си, а тези тук нямат дори пари за бонбони. Даваме им близалки от четиридесет цента и са доволни. Изведнъж ме обзе страхотно желание да имам детенце, за което да се погрижа. Някакво странно, неизпитвано досега желание.

След като доизиграхме театъра, си тръгнахме. Но образът на зарадваните и от малкото ромски деца ме преследва още дълго. Колко малко му трябва на човек, за да се озове в Дом за социално слаби. И моят бивш мъж беше данъчен инспектор, но се пропи, продаде апартамента си и го изигра на комар. Сега живее при баща си, но след още някоя и друга година не е изключено да го срещна в „Бетания” по време на някое друго театрално представление. Ще се видим, ще се поздравим и ще си спомним за всичко, което беше – любов. Има я и сега, но ролите са променени.

Приключвам дотук, защото днес вече наистина трябва да се чуя с настоящия си съпруг по скайп. Непосредствено преди да заспя.

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай