Public Republic Art Studio

Да се влюбиш на „български”

27 ноември, 2014 от · 1 Коментар

Запознайте се с Яна Шикулова. Яна е от Шумяц – китно, планинско селце в Словакия, което с усмивка и много любов сравнява с красивите родопски села, които й напомнят за дома. На прекрасен български език, с чаровен, съвсем леко доловим акцент, Яна разказва за първата си среща с България, където намира любовта в пълния й смисъл, за впечатленията си от българите и пътешествията по света.

Jana

Изгледи от Словакия

kremnica
Кремница, Словакия

vlkolinec
Вълколинец, Словакия

За любовта към България и българския език

Докато учех в Братислава, намерих един самоучител по български език в братиславски антиквариат. Преди това никога не бях учила език, който да използва различна азбука, и ми стана интересно. След това разбрах за курс по български език в моя университет и започнах да го посещавам. Имахме лекторка от Пловдив, която много заобичах. Научи ни да танцуваме хоро, разказа ни за български традиционни ястия, научи ни на песента „Боряно, Борянке”. Тя ми каза за възможност за стипендия в Софийския университет и ми помогна много с кандидатстването.

Така дойдох за пръв път в България през лятото на 2006 г. Прекарах три страхотни седмици в Банкя, запознах се с хора от цял свят, учих български език, посещавах лекции по българска литература и антропология. Всяка вечер имахме някаква програма – традиционна кухня, български филми, заведоха ни на екскурзия до Рилския манастир, Копривщица, няколко пъти бях в София. Три позитивни седмици. Останах очарована от преподавателите и затова реших да посетя същия курс отново през 2007.

Първите впечатления от София

Влюбих се в София от пръв поглед, а тогава тя беше много по-различна от днешната. Старите оранжеви трамваи, православни църкви, синагога и джамия в центъра на града – не можех да се наситя на гледката. Множество фонтани, книгите на площад “Славейков”, магазинчета с ядки, магазинчета с всичко, намиращи се в сутерена на старите къщи… Направи ми впечатление, че всички пият кафе, което се продава на всеки ъгъл. Българите много обичат да пият кафенце. Не бързо, а бавничко и да си приказват. В Банкя сутрин като ходих на лекции, местните в седем часа вече седяха в заведение и си пийваха кафе в пластмасови чашки. Може би защото беше лято и нямаше толкова много хора тогава или пък защото бях на почивка, но ми се струваше, че хората не бързат много.

Влакът не бързаше, нито градският транспорт, но на мен ми беше приятно. Сега след толкова години пак бих искала да видя София със същите очи, както тогава през 2006, да й се възхищавам всеки ден. Преди това живеех в Братислава, където всичко беше подредено, градът е малък и рядко се случва градският транспорт да закъснява, но повече ми хареса в София. Въпреки че в Братислава останах 5 години, никога не съм я чувствала толкова близка, колкото София. Сега вече минаха 5 години, откакто се преместих в България. София си я виждам всеки ден, чувствам се добре, защото вече и тук си имам дом.

Любими места и кътчета в България

Толкова са много! Харесва ми навсякъде. Обичам София и малките, забравени манастири в околността като този в село Лозен или Герман. Страшно много ми харесва пътят до Самоков и самият Самоков; Шумен с безбройните си кафенета и паметник, посветен на 1300 години България (стълбите до там все едно нямат край); Варна и морската градина; Родопите – където и да отида там; Ковачевица и обичайната шопска салата от най-вкусните домати; село Върбово до Широка Лъка, където отпразнувах рождения си ден с домашно приготвен пататник и реване и където постоянно валеше дъжд, но така трябва да е в планината.

varna
Побитите камъни, Варна

kovachevica
с.Ковачевица

mostove
Чудните мостове

shiroka_laka
Широка лъка

varbovo
с.Върбово, Родопи

OLYMPUS DIGITAL CAMERA
Из шуменските улици

Най-интересното приключение на път

Много обичам да пътувам с влак и в България това ми е основен начин на придвижване между различни точки. Обичам в купето да наблюдавам моите спътници. Най-интересното ми пътуване беше с влак до Истанбул с моята кръстница. Решихме да се качим на влак от София и да отидем за един уикенд. Беше ни много забавно в спален вагон, имаше много чужденци, говорихме си дълго през нощта. По принцип всяко пътуване е интересно, за мен е важно не само мястото, но и пътят до него.

istanbul
Истанбул

За другата любов Турция

Приятелят ми Мали е от Турция. Запознахме се в София. По това време нито един от нас не говореше много добре български, но това не ни пречеше. И до днес си говорим само на български, защото така сме свикнали от самото начало. Когато можем, ходим на екскурзии в Турция – най-често в Истанбул. Родителите на приятеля ми живеят в Малатия, някогашен град на хетите. Намира се в Анатолия близо до река Ефрат. Малатия на хетски език означава град на меда. Много обичам да ходя там и да си хапвам сушени кайсии, сладък салам или кебап от агнешко, приготвен на хартия.

Най-много ми харесва, че семейството е най-важното нещо за турците. Прекарват много време заедно и готвят страшно вкусно. Жените там не се измъчват с диети и салати за обяд. Обичат да излизат сред природата, да си правят пикник и да пеят. Така могат да изкарат цял ден. Ние пък с моето семейство много ходим на планина в Словакия и правим дълги преходи, което за моя приятел е някак странно и неразбираемо.

Друго прекрасно място в Турция, което съм посещавала, е планината Немрут Даг, известна със статуите на антични божества, които гледат към изгрева на слънцето. Много е впечатляващо да се качиш на планината и да гледаш как слънцето изгрява, наистина има нещо величествено в това.

Посетих и град Коня, където се намира гробницата на суфиста Руми. Повечето хора в Коня карат колело, за да се придвижват и имат хубави велоалеи. В града има множество прекрасни музеи, стари медресета и джамии. Точно по това време четох книгата „Любов” от Елиф Шафак, където се говори много за суфистка мистика, за Руми и неговия другар Шемс и затова ми беше още по-интересно.

istanbul1
къща в квартал Ортакьой, Истанбул

OLYMPUS DIGITAL CAMERA
планината Немрут Даг

medrese
медресе, г. Коня

Най-голямото предизвикателство – Катар и арабският свят

Катар засега е най-интересното ми преживяване. Прекарах там само няколко месеца, но те определено бяха страхотни и вярвам ,че ме промениха в положителна посока. Заминах за Катар, за да работя като стюардеса. Катар е държава, пълна с чужденци и почти не можеш да срещнеш местни. Там работят хора буквално от цял свят. В самолетната компания ни припомняха всеки ден, че трябва да уважаваме различните религии и култури. Там толерантността е на първо място. Живеех с момичета от Франция и от Малайзия, имах колежки от Китай, Индия, Бразилия, Мароко, християнки, мюсюлманки, хиндуистки, будистки, зороастрянки.

Постоянно попивах информация за живота и обичаите в различните държави, религиозните празници и т.н. Въпреки краткото време, прекарано там, наистина си намерих приятели за цял живот, които много ми липсват. Правих нещо различно и научих много за себе си. Самите катарци срещах само като служители на банки или в полицията. Обичат да пазаруват, да прекарват времето си в молове. Разполагат с доста пари, така че времето им минава в пазаруване. За мен Катар е много различен. Всичко е много ново, постоянно се строи.

По време на обучението ми в Катар не беше позволено момчета и момичета да общуват много, разпределяха ни в отделни групи. Също беше ограничено времето за излизане от квартирите. Не можехме да се разхождаме, когато искаме, но това не пречеше особено, защото през лятото не се издържа на високите температури през деня, а заведенията не работят през цялата нощ като в Европа, пък и са доста скъпи. Алкохол не се продава в магазините. Жените в Катар не седят само вкъщи, ходят на работа – аз ги срещах най-вече в полицията и банките. Облечени са в дълъг хиджаб, но много държат на маникюр, маркови обувки и чанти. Иначе страшно дълго се чака на опашки по институциите. Трябва просто да чакаш. Много са богати, имат всичко и го знаят, пазаруват постоянно.

Даже момчета на по 13-14 години влизат в скъпи магазини, в които аз никога няма да си купя нищо и си купуват парфюми, часовници… Това ми направи неприятно впечатление. За мен е важно да прекарвам времето си в четене на книги или разходки и не само в пазаруване. Когато посетих техните книжарници, останах доста разочарована от това, което предлагат. Не може да се сравни с това, което има в България и в Словакия примерно, защото аз обожавам да обикалям по книжарници и библиотеки, да мириша книги и останах доста разочарована от ограничения избор в Доха.

Изгледи от Доха, Катар

doha

doha1

doha3

Как променят пътешествията

Смятам, че всяко пътешествие ме прави по-толерантна и любопитна. Чета много за местата, където отивам. Много са ми интересни митовете и легендите, свързани с тях, така че по този начин и много научавам. Не пропускам да влизам в църкви, джамии, синагоги, манастири, да запаля свещичка, да се помоля и благодаря.

Мечтаното пътуване

От дълги години си мечтая за Монголия; много ми се ходи в Босна, Албания, пак в любимия ми Охрид … Много ми се иска да отида до Северна Турция, в градчетата покрай Черно море, където природата е невероятна, много е зелено. В България ми се иска пак в скоро време да отида в Родопите и Мелник, за да се докосна до митичните места на Орфей и Дионис.

Текста подготви: Цветелина Марева
Снимки: Яна Шикулова

Рубрики: Frontpage · Lifestyle · Модерни времена · Около света

Етикети: , , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • Dimana Ivanova // 28 ное, 2014 //

    Благодаря за прекрасния текст и снимки! Пожелавам на Яна да се чувства все така у дома си в България! Българите и словаците са два много близки един до друг славянски народи. Аз живея вече 5 година в Братислава и дори и в София, където живях 6 години, не съм се чувствала толкова добре! Радвам се, че словачка е толкова впечатлена от българската земя и култура! Дано винаги тези два народа намират допирни точки помежду си!

Коментирай