Public Republic Art Studio

За актьорската импровизация и преподаването

24 ноември, 2014 от · Няма коментари

Интервю с актьорите Владислав Виолинов и Леонид Йовчев

Leonid i Vladislav 4

Как стигнахте до актьорското майсторство и сцената?

Л.Й. Седем години бях част от театрални студия в Плевен, след това за една година в Търново се опитах да уча нещо „сериозно” (английски и японски), но стигнах до извода, че въобще няма да ми се получи със сериозното. Така избрах да се върна към онова, което съм искал винаги – и кандидатствах във ВИТИЗ. Бях приет в класа на проф. Димитрина Гюрова, с асистенти Николай Ламбрев-Михайловски и Иван Урумов.

В.В. Аз пък никога не съм бил от тези, които знаят, че със сигурност искат да бъдат актьори. Точно обратното – абсолютно случайно започнах да се занимавам в училище с театър, и после, малко на шега, кандидатствах във ВИТИЗ и бях приет при Коко Азарян. Когато се срещнах с този човек, ми се промени светогледът. Тогава разбрах, че ще живея и ще умра в театъра.

До каква степен позволявате да бъдете поставяни от режисьора в дадена роля и колко от ролята е вашето виждане за образа?

Л.Й. Всеки човек, а и начинът, по който се случват нещата, са различни. Според мен актьорът трябва да се доверява на режисьора и трябва да работи в екип не само с него, но и с останалите актьори, със сценографа и с всеки, който участва в осъществяването на спектакъла – от чистачката до директора на театъра. Ти си част от едно цяло и така зависиш от много хора. Можеш да импровизираш, можеш да правиш неща, които другите не очакват, но е хубаво да не ги изненадваш с лошо – да не ги поставяш в неудобна ситуация.

В.В. Например ако не се появиш на сцената 20 минути, е лоша импровизация! (смеят се)

Leonid i Vladislav 1

Има ли моменти, в които се чувствате творчески ограничени от режисьора в изграждането на образ? Лесно ли се свиква да правиш това, което ти казват, а не това, което искаш на сцената?

В.В. Със сигурност има много жени, които искат да си родят децата сами. Без да има мъж, за да не се занимават с глупости. Обаче няма как.

Ролята е едно дете. За целта трябват и майка, и баща. И ти си и майката, и бащата… И режисьорът е и майката, и бащата. Това е един любовен процес. Аз лично обичам и двете – и да ми дават свобода, и да ми казват ТОЧНО какво да правя.

Л.Й. Зависи от хората, от екипа и от обстоятелствата. При всички положения актьорът трябва да е гъвкав. Да умее да слуша внимателно, защото репетициите започват още преди тяхното официално начало – още от първата среща с режисьора.

Когато режисьорът ви казва да направите нещо, с което не сте съгласни относно образа на даден персонаж, как успявате да…

В.В. Ми бием го!

Л.Й. И после те ни бият нас.

В.В. Бръснем им веждите, ама само едната и после тя израства по-голяма и ги е срам да ходят по улицата. Като видите режисьор с една по-дълга вежда, да знаете, че ни е накарал да правим неща, които не харесваме.

Л. Йовчев и Вл. Виолинов 3

Л.Й. Няма как. Никой не знае в света на спектакъла, който създавате, какви точно са взаимоотношенията, какви са нещата, които трябва да се направят. И е въпрос на точно осъзнаване какво иска от теб режисьорът. Да го преведеш на своя език. Да предложиш нещо ти. Ако се харесва от режисьора и е попътно на целите му, го използва, ако не – правиш нещо друго.

В.В. Режисьорът е едноокият, който води слепите. Никой не знае точно къде отива, но режисьорът поне вижда с едното око. И ТРЯБВА да му се доверяваш, защото иначе си изгубен. Ако се бориш срещу режисьора, просто доникъде няма да стигнеш. Вие сте в един отбор.
С времето представлението принадлежи все повече на актьорите, но в крайна сметка си остава един общ продукт.

Отказвали ли сте роли? Какви роли? Защо?

Л.Й. Аз съм отказвал. Не искам да коментирам кои, те са минали. Стигнах до етапа, в който трябва да умееш да прилагаш така наречената „актьорска хигиена”. Разбира се, прекрасно е да участваш в милиони неща, но в един момент трябва да прецениш докъде ти стигат силите – и физически, и психически. Имаш само 24 часа в денонощието, в които все пак трябва и да си почиваш. Моят професор Димитрина Гюрова ни казваше, че трябва да се научим как да си почиваме. Аз все още не съм се научил. Дори в почивката съзнанието продължава да върши определена работа.

В.В. Аз като че ли не съм отказвал роля. В началото си казах, че ще приемам всички роли, защото имам нужда да се уча. Сега вече не мисля така – мисля, че имам достатъчно опит. До този момент всичко, което са ми предлагали, ме е провокирало и ми е било интересно, но ако нещо не ме вълнува, вероятно ще откажа.

Коя е вашата мечтана роля? Има ли образ, който бихте избрали като последния, най-желания?

Л.Й. Едно голямо клише – следващата.

В.В. Всяка. Аз ако имам такава роля, след като я изиграя, ще трябва да се откажа от театъра.

До какви крайности сте достигали на сцената? Какви големи предизвикателства сте поемали на нея?

В.В. Аз участвах в един датски проект на една много известна в Европа група, наречена „Сигма”. Това беше най-откаченото нещо, в което съм взимал участие. Тридесет и шест часа представление без спиране. Публиката влиза когато иска и може да стои една минута, а може и тридесет и шест часа. В нея се хранехме, спяхме, правехме какво ли не. В оригинал представлението им се играе една седмица от 60 актьори и има построен като декор цял град. В проекта, в който ме поканиха да участвам, бяхме 15 актьори, тридесет и шест часа, в една къща с двор. То беше импровизация, водеща се само от принципи, които трябва да бъдат следвани. Това всъщност е и първата ми сериозна среща с импровизацията.

Leonid i Vladislav 5

Л.Й. Аз не съм правил нещо, което да не го е правил друг актьор.

Когато трябва да се подготвяте предварително за дадена роля, какъв е процесът, по който достигате до образа? Живели ли сте като някакъв определен човек?

Л.Й. Има упражнения, свързани с това – например да живееш цял ден като даден човек, за да погледнеш света през неговата гледна точка.
Покрай спектакъла „Възвишение” правихме един малък откъс за шест дни, в който говорът беше специфичен за областта на Троянския Балкан. Аз имам роднини там. На мен ми беше много приятно и аз се отпуснах и започнах да си говоря с всички мои познати на този диалект. И така продължи около седмица.
В други случаи съм пробвал монолози и части от сцени, говорейки си със случайни хора, като се опитвам те да не разберат, че това е част от пиеса. И това е много интересно.

В.В. Аз си мечтая първо да имам роля, за която да се изисква по-специална подготовка и второ – да имам възможността да не работя два месеца, за да мога да се подготвя за нея. Но нашата действителност е малко по-различна от американската например и ние трябва да работим доста неща, за да се издържаме, не можем да си позволим да спрем за няколко месеца само за да се подготвим за дадена роля. Иначе аз също съм пробвал монолози със случайни хора.

Публиката може да бъде много критична към случващото се на сцената. Как се справяте вие с това?

Л.Й. Не се справяме. Като не им харесва, да не идват. Но уважавам мнението на хора, които могат да дадат аргументи, а не просто не харесват нещо, защото това не е тяхната представа.

Трябва да се има предвид, че екипът, който осъществява представлението, се състои от много хора, и много от тях остават незабелязани. За да се случи спектакълът, са участвали билетопродавачи, осветители, озвучители, отпечатвали са се плакати, някой е купувал вафли на режисьора, някой ги е заредил в магазина тези вафли, а преди това някой ги е направил в завод, някой е събирал мляко от кравите, за да прави шоколад. Те са вързани нещата. Колкото и безумно да звучи, това, някой да излезе на сцената, е труд на всички. Даже и на тези, които са в салона – може да е някой от тези, които са правили вафлите;).
Няма представление, което се прави срещу някого. И да, едно представление може да не се получи, но следващото ще се получи.

В.В. Публиката винаги има право. Но е напълно естествено на някого да му допада, а на друг не. Ако цялата публика хареса едно представление, това би било ужасно. А може пък и да е прекрасно…

Как се справяте с напрежението на премиерно представление?

Л.Й. Не се занимаваш с това. Имаш достатъчно много задачи в главата.
Решението е да се занимаваш се с конкретни неща. Чувал съм, че в Англия, в Роял Шекспир, някои от актьорите плетат преди представление. Аз се концентрирам в детайли – например да си оправям костюма.

В.В. Аз съм плел, наистина… Плел съм, заклевам се! Най-често се затварям в тоалетната, защото там имам пълно уединение. Също така има и чисто практически упражнения, които са срещу напрежението – и те помагат.

Л.Й. Работата на актьора прилича леко на казарма. Имаш много конкретни задачи и докато се занимаваш с твоите, всичко е ок. В момента, в който започнеш да се занимаваш с работата на другите, нещата се объркват. Трябва да си отворен към това, което се случва около теб, но да се занимаваш с твоите задачи, защото много неща зависят от теб. Зависят и други хора.

Смятате ли, че импровизационният театър може да бъде и сериозен, не само комедиен?

В.В. Има различни форми на импровизационен театър. Първите записани данни за такъв театър са от древен Рим. Ние се занимаваме в момента с така наречените кратки форми.
Но импровизационният театър е нещо много сериозно и много важно. На запад хората ходят на курсове по импровизация като терапия.

Л.Й. Аз не вярвам в жанровете. Жанровете са измислица. Само масоните и комунистите ни карат да вярваме в тях. Извънземните и Костов. Карат ни да се изядем на жанрова основа. Няма такова нещо като жанр. Има много филми и представления като доказателство за това. Могат да бъдат и смешни, и тъжни, и тъпи, и всичко.

Имате ли планове за импровизационно представление, което няма да бъде комедийно? Мислите ли, че хората ще го приемат добре и че ще има широка публика?

Л.Й. Със сигурност това ще бъде интересно. Дали някой ще го хареса или не, няма да се разбере, докато не дойдат хора да го гледат. Това е хубавото, когато започваш работа по нещо – че не знаеш накрая какво ще излезе. Единият път може да бъде провал, а другият – нещо гениално.

В.В. Когато за пръв път щях да импровизирам сам, за мен това беше нещо, в което се чувствах несигурен. Нашият приятел и колега от „ХаХаХа Импро” Ивайло Рогозинов беше там да ми вдъхне кураж и ми каза: „Виж какво, публиката ще получи най-доброто, което можеш да им дадеш в момента.” Тоест по никакъв начин не можеш да правиш нещо по-добро от това, което се случва в момента, просто защото то се случва сега.

Л. Йовчев и Вл. Виолинов 1

Влади, как стана преподавател в МОНТФИЗ?

В.В. Отвлякоха ме. (смее се) Всъщност е близо до истината. Йовка Димитрова, която беше регионален директор на филиала на МОНТФИЗ в гр. Варна (много интересен кадър), тя ме подлъга. Имахме един предварителен разговор и тя ме попита дали по принцип бих искал да се занимавам с преподавателска дейност. Аз отговорих, че би ми било интересно, но най-вероятно скоро няма да живея във Варна. Разговорът се случи през ноември, а аз щях да разбера март месец. През март тя отново ми се обади, за да ме попита дали оставам във Варна и като разбра, че оставам, след два дена вече имаше обява в сайта на МОНТФИЗ, че ще водя група.

Въпреки че не беше по моя инициатива, това е едно от най-добрите решения, които съм взимал. Аз уча много повече от децата, отколкото те от мен. Това е адски ценно, но е и голяма отговорност. В началото е малко страшно, но когато се отвориш, всичко си идва на мястото.

А имаш ли намерение да взимаш нова група?

В.В. Не. Те ми бяха първите и ще останат такива много дълго време. Ние много се сближихме и те са ми като семейство. Не мога да водя друга група скоро. Мога да водя уъркшопи, но не и друга група все още.

Преди занимавал ли си се с преподавателска дейност?

В.В. Да, в средното училище преподавах математика на по-малки ученици.

А ти, Лео, водил ли си преди актьорски уъркшопи?

В.В. Правил е, но по претакане на зеле, делтапланеризъм и по воден делтапланеризъм.

Vladislav i Leonid 3

Л.Й. Опитвам се да намеря някой, който да достави бичи акули в България. Ще бъда много благодарен. Да пише някъде, аз ще го намеря. За всички нас в България е много важно да се доставят бичи акули! Всеки може да отвори и да види какво е бича акула и защо тя е толкова важна.

Иначе не съм се занимавал. Със Слав Бойчев играем заедно в представлението „Робин” в театър “Възраждане” и той ме попита дали бих се включил в МОНТФИЗ Арт фест 2014. Никога не съм водил уъркшоп и ми стана интересно, а и с Влади се познаваме и това беше една от причините да се съглася.

В.В. И при мен една от причините да се включа в екипа на МОНТФИЗ е, защото знаех, че някой ден с Леонид ще работим заедно. (смее се).

Л.Й. Аз съм много приятно изненадан.

В.В. Държа да отбележа, че това е четвъртият арт фест, на който идвам и втори, на който водя уъркшоп, и наблюдавам качествено развитие в участниците. В общи линии хората са почти едни и същи – разбира се, някои си тръгват, идват нови – но ядрото е едно и виждам как всяка година вървят с все по-големи крачки напред. С Леонид си говорихме, че скоро ще трябва да си разменим местата и те да започнат да ни учат. Страшно са талантливи.

Vladislav i Leonid

Leonid i Vladislav 3

Би ли водил отново уъркшоп?

Л.Й. Да, но много зависи от ангажиментите. Иначе с удоволствие, ако имам възможност.

А би ли се занимавал по-задълбочено, като например да вземеш група?

Л.Й. Не се чувствам достатъчно опитен и, честно казано, повече ми харесва да съм от другата страна.

В.В. Преподаването си е талант. Не е за всеки. На някои им се отдава повече, на други не. Аз лично се считам за много голям късметлия, че съм имал възможността да работя с Коко Азарян, Йорданка Стефанова, Греъм Диксън и множество други много ценни хора, някои от които за съжаление не са сред нас и до които младото поколение няма възможност да се докосне. Аз се чувствам задължен да предам, да пре-подам това, което съм взел от тях. Опитвам се, доколкото може, да съхраня спомена за тези хора и да ги запазя живи за по-дълго. Всички мои ученици се считат и техни ученици. Това може да звучи самонадеяно, но моята цел е да споделя опита си, защото споделяйки го, аз трупам още повече опит.

Л.Й. Относно това, да продължиш някаква традиция, искам да кажа, че е много важно човек да се интересува и да знае историята на българския театър, защото и най-самонадеяните в един момент разбират, че не са първите, няма да бъдат и последните. Така добиваш различна гледна точка за професията. Не става дума само да излезеш на сцената, за да се покажеш и няма как всичко да започва и да свършва с теб.

Имахте ли някакви очаквания за уъркшопа?

Л.Й. Не, нямах и затова беше много забавно и приятно, понеже постоянно се случват някакви изненади.

В.В. Първия ден дойдоха деветдесет човека. Това си беше голяма изненада.

Какви промени претърпя вашата предварително подготвена програма?

В.В. Наложи се да импровизираме, което беше ужасно, защото ние много мразим да импровизираме. Ние обичаме всичко да ни е подредено. Имаме си график. Дори и цялото интервю сме изрепетирали преди това. (смее се)

Л. Йовчев и Вл. Виолинов 6

И последен въпрос: бихте ли казали какво мислите един за друг чрез някаква импровизационна игра?

В.В. С удоволствие. Ще направим една игра с поговорки. Единият казва дума, а другият отговаря с поговорка…

В.В.
Мида
Л.Й. Владислав е като мида – отваряш, и вътре изненада.

В.В.
Червей
Л.Й. Владислав е като червей – гъне се и винаги изплува.

В.В.
Манджа.
Л.Й. Владислав е като манджа – колкото повече време ври, толкова по-вкусна става.

В.В. Ламарина
Л.Й. Владислав е като ламарина – свети ярко и предпазва от град.

В.В. Риба
Л.Й. Владислав е като риба – плува далече, без да ползва крака.

В.В. Перла
Л.Й. Владислав е като перла – блести ярко и е черна.

В.В. Противопехотна мина
Л.Й. Владислав е като противопехотна мина – стъпваш отгоре и те няма.

Л.Й. Дупка
В.В. Леонид е като дупка – паднеш ли в него, дълго ще падаш.

Л.Й. Стълба
В.В. Леонид е като стълба – води те към небето.

Л.Й. Въже
В.В. Леонид е като въже – може да се обесиш на него, но може и да си простреш дрехите.

Л.Й. Медал
В.В. Леонид е като медал – може да се фукаш, че го имаш.

Л.Й.
Педал
В.В. Леонид е като педал – задвижва колелата на живота…

Благодаря ви за това интервю!

Интервюто взеха: Александра Йотковска и Мария-Елиза Бакова

Интервюто излиза в контекста на сътрудничеството между МОНТФИЗ и Public Republic във връзка с МОНТФИЗ Арт Фест 2014.

Рубрики: Frontpage · Графити · Сцена

Етикети: , , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай