Public Republic Art Studio

Четвъртък, 25.09.2014

26 септември, 2014 от · 2 Коментара

Костадин Каравасилев

Интересен ден! :)

Сутринта реших да мина по „непопулярната” пътечка през парка „Сийтън” (тази, която минава покрай градината на Синтия), за да отида на упражненията си по немски. Но не предвидих, че този маршрут отнема малко повече време, а и по средата на пътя осъзнах, че не знам точно къде ще се проведе упражнението (а повярвай ми, аз съм способен да се изгубя в почти всяка сграда тук, вече съм го правил два-три пъти).

Та в този момент на нарастващо напрежение като всеки тийнейджър аз извадих магическото устройство, наречено Смартфон. Но, когато ти трябва наистина много, магията рядко работи- не можах да видя къде точно ще е лекцията. Затова се отправих към сградата, в която са информационните табла относно всички лекции и упражнения по различните езици. Около 10 минути преди началото на лекцията стигнах там, потен и запъхтян, и проверих – трябваше да отида в може би най-голямата сграда на университета и да стигна до стая 301. На полубегом се отправих в указаната дестинация и след 2-3 минути бях в сградата.

Сега оставаше някак си да се добера до третия етаж и да намеря стаята. Това се случи доста бързо за мое учудване и бях на мястото навреме, даже няколко минути по-рано. Отпред имаше група студенти, които чакаха преподавателката, и аз се присъединих към тях. В затвореното коридорче 3 на 3 метра пред стаята имаше различен климат. Нещо екваториално – топло и влажно. Ако трябва да бъдем откровени – беше си задушно, особено ако си бързал да стигнеш. Няколко „смели” студенти отвориха вратата на залата и влязоха. Като папагали, всички набързо прехвръкнахме вътре, та да си отдъхнем от „задушевната” обстановка на коридорчето. Преподавателката, която между другото е германка, закъсня с 1-2 минути (което определено опровергава стериотипа за точността на германците ;) .

След немски имах лекция по психология, а след това лекция по философия, в която обсъждахме „приятната” тема – евтаназия. На връщане към общежитията говорехме с едно момче за това, дали човек има право да се самоубие (нещо, заради което доста хора ни гледаха странно) и една Алиса (от курса) се присъедини към нас. Първата Алиса, която срещам, откакто съм тук! Може би не е случайно, че тя се появи, когато обсъждахме точно тази необичайна тема. Явно Алисите ги привличат странни неща… :D

koce8
Снимка: автора

Трябваше да отида до банката, която е на половин час пеша от общежитието. Няма да ти разказвам за това, защото е скучно (и не си падам по банките), но на връщане минах през стария център. Винаги, когато минавам оттам се чувствам като герой от „Хари Потър” :D Ще ти покажа снимки.

koce10
Снимка: автора

koce12
Снимка: автора

А преди да се върна в общежитието, минах да нагледам градината на Синтия. Точно до оградата на градината видях два елена и една сърна. Успях даже да се приближа! А в градината видях катерици за пръв път, откакто съм тук!  Днес Синтия сигурно е щастлива.

koce9
Снимка: автора

koce11
Снимка: автора

koce13
Снимка: автора

Времето е щипещо слънчево, а Джоана Нюсъм звучеше, докато влизах в градината. И днес не видях Синтия, но няма да се откажа!

До скоро, мой скъпи лаптопе!

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

Коментирай