Public Republic Art Studio

Понеделник, 16.06.2014

17 юни, 2014 от · Няма коментари

Александър Байтошев

В дневника ми ще присъстват имена, които не са изчезнали.

Те звучат постоянно в ума, правят кожата черна, тялото жилаво и
те карат да приемаш всичко, което идва но не можеш да видиш.

Те са влакът на загубата, който преминава право през нас.

Търпението на старец, пушещ последна цигара.

Имената родени в Делтата.

Защото всеки един ден е Блус.
За всеки Блус по един текст.
Започвам от началото.

В началото бе Холърът.

Холър за Роузи

Обичам те, Роузи,
когато се освободя,
когато съм свободен,
скъпа,
ще завърша този холър,
ще те прегърна
докато потта капе в пръстта,
обичам те, Роузи,
всяка вечер в бараката,
сънувам те.
Искам да избягаме, Роузи,
довечера ще убия пазача,
ще бягам през ливадите,
господарят е добър,
дава храна,
но когато те видя,
забравям за дажбата,
забравям за котката,
която раздира гърба ми,
завързан на оградата,
а пазача сваля кожата
и при болката, Роузи,
ти си утеха.
Бъди ми жена,
всеки ден ще работя, скъпа,
желязо ще извивам,
ще потъва в дланите земята.
Стани ми жена, Роузи,
и ще избягаме в смъртта,
ще убием пазача
и, когато ни хванат,
и ни дадат на кучетата –
ще умрем, оживели.
Без дишане,
ще ни погълнат челюстите
и смях ще разтърси ливадите.
Около огъня
ще разказват за нас.
Ще пеят нашия вик.
Всяка неделя в църквата, Роузи,
Ще бъда проповедник
и ще кажа на всички
как Дяволът и Бог не се разбират
и се карат вътре,
вътре в душите ни.
Пак ще повторя
Дяволът и Бог се карат
всяка вечер край огъня в бараката.
Роузи, ще избягаме от дявола
през полетата.
Без храна, Роузи,
ще хванеш черната ми ръка
и ще избягаме в небето.

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай