Public Republic Art Studio

Проститутките не се целуват

21 юни, 2014 от · 1 Коментар

Роман Димитров

woman
Снимка: Nebulaskin

Защо живеят пес и кон и плъх – а ти не дишаш?
“Крал Лир”, Шекспир

Купувайте си живот – но не моя.
Блогът на Yume

Е, това вече на нищо не приличаше, събудиха се в ясната безперспективност на мизерно съществуване, в салон за масажи и по-лошо, Дъблин ли, Амстердам ли, обаче защо на български; г-жа Сретенкова ту по ягуарова препаска, жената на Флинтстоун, ту индонезийка, погната от цунами, ту просто по разлюлени цици и ведро сврътлив задник, с лека картечница на рамо. Роли за витрината.

Обкрачва каменен фалос, размятва драматично саронг и посреща водните мускули на цунамито, обяснявайки с поглед на минувачите за какъв мъжага става всъщност дума, яха сладострастно картечницата, разстрелва арабите, наредени на кротка петъчна опашка.

Универсален ебец.

Клиентите я ебяха в ъгъл, отделен с параван, прежуряха лампи, всичко тънеше в пот: камери препращаха сюжета към режисирано и излъчвано от сина й риалити шоу.

Бяха го сложили ди джей в заведението към бардака.

Лицата на клиентите бяха усърдно заличавани. Мощните им тласъци във влагалището на г-жа Сретенкова друсаха тялото, в друг ритъм – гърдите, отекваха чак до изопнатото лице, напрегнато като от непосилен товар. Допълваха го с израз на ответно старание и усърдие, а Емо го пускаше с висока резолюция и долби съраунд, щом дойдеше ред да се чекне на кол или в клетка.

Андрей работеше като портиер и бияч, а за нуждите на шоуто го пращаха гримиран, зареден с реплики и категорично режисирани движения да мърсува с жена си. Строго погледнато – по-често от периода на кротките претъркулвания в квартал “Младост”, но той пак мърмореше. Чувстваше се двойно лишен от свободната си воля и се налагаше да репетира.

“Иначе – смърт!” – накратко беше обобщила Венета положението с думите на звероподобния Шеф. Ако китайците могат да бъдат космати, то той беше китаец, а ако не – ето ти го Йети, Снежния човек.

Той изръмжаваше основното правило чак загрижено, разпореждаше минет, тя се втурваше покорно. Облекчаваше насъбраната свирепа власт в устата й, сритваше я, стенеше: “Чу ли, фъшкийо!”

“Да, знам!” – изпълнително се давеше тя със затруднена артикулация.

Фронтална беседа. Дидактични и методични цели на урока. Обратна връзка.

Обидно, че бяха в български град, а всичко беше чуждестранно. Или обратното. Споделяха го във вонливо подземие, определено им за живеене, когато се събираха заедно. Защо не сме така близки и сплотени, когато сме в Младост?

– Тук ще си умрем мърцина – казваше мрачно Андрей. – И то с относително добър стандарт.
– Нека не говорим – Венета бързаше да се начерви, трябваше веднага да се качи във витрината.

Не говореха за положението. Нямаше думи. По-често се обаждаше Емил, синът. Но беше потиснато детето, виждаха.

– Някак целта е не да бъдем унищожени, а унижени. Някой ни показва колко сме жалки и нищожни.
– Даро, ние и в “Младост” си бяхме жалки.
– Там беше престанала да ми казваш Даро. Пак добре. – Тя щеше да се разплаче, но иначе – смърт! И се сдържа. Тръгна нагоре, като при последните стъпала започна кръшно да върти задник. Това може лесно да се преодолее. Така се оказа, попадна тук и го разбра.
– Прав си, татко, но тук си принадлежим повече от когато и да било.
– Откъде да съм знаел, че животът ми ще е като на Одисей.
– Мечтай си ти за нимфи – обади се Венета отгоре и всички се засмяха нервно. Беше облечена точно като нимфа, обаче Андрей днес нямаше да ходи при нея.

Тия простаци можеха да пратят и него горе, съпроводен от “Следобеда на един фавн”, но как ще им хрумне да съчетаят Дебюси с бира? Българи, които се наливат с Гинес, ненормално много чай, лунички.

Тъй се прочиташе животът им в близък план, направо рай за клетите мастурбатори, а нататък, Емил, уж го пазеха и му дуднеха, все пак всяка вечер беше забърсван от поредна клиентка или служителка. Майка му сериозно нареди на масата брошури за предпазване от СПИН/ХИВ. След разразилия се скандал – “Андрей, кажи му ти, баща си му!” – Андрей каза:

– Потопени сме в секс, ядем секс, пием секс, четем секс, гледаме секс, правим секс – поне нашият хубавец да го прави с когото си иска!
– Е, на мен ми спукват задника от секс – включително и ти, ако си спомняш миналата вечер, за да останем живи, но трябва да останем някак и…
– … здрави, разбрах, – искаше да ги помири Емо, но баща му дълбоко се обиди, изпадна в депресия, а тъкмо трябваше да се преобрази във весел планинар, “ойларипи!”, еделвайс цъфти усамотен и не можа да навлезе в ролята, и го освиркаха, и едни дебели германци му показаха как стават те тия работи, Венета прокърви, Шефа заповяда два дни да танцува само на кола. Добре, че беше ходила някога на народни танци в Ансамбъл “Маяковски”.

Затънаха вече до над главата.

Емо опитваше да се свърже със света, ебеше като луд куцо, гърбаво и сакато, веднъж успя, както беше намислил, да изпише със сперма по корема на пощуряла девойка “HELP”, досещане, интрига, трилър, нищо че камери. Тя обаче едвам изчака да се набеснее и го притегли отново: пъпът й бил на нея върховна еротична точка!

Хора всякакви се редяха на опашка и със записан час за възможност да се освободят от стрес, пандемии, глобализация кое под плющенето на целебни средновековни бичове, кое между нозете на г-жа Сретенкова, разперени на два без десет, бяла робиня, препродадена плът с висше образование, накъде върви светът, Букурещ било столицата на България, пък пълно с румънци!

Но детето трябва да чете. Има възможност. Съдбата разпраща постоянни клиенти, доброволци от католически младежки лиги, случайни спасители на тропически гори или китове, билки, водопади, борци с глада, пържолите, информация да искаш. Принципът на неопределената естественост се прогласява с брошури, стрелки, мултимедия, забравиш ги, на девет и петнайсет как да устоиш, с каквато и отдаденост да се бориш с глада!

Покрай спасителните за Емо брошури и флаери, Венета разучи по-малко смъртоносните правила: тук ще подпомогне изнемогващото си от екваториална жега бедно семейство с мухи, налепени по очите, ред си има, целувките не влизат в предплатената услуга, за която инак са възможни гъвкави седмични и месечни планове, абонаменти, изгодно кредитиране.

Презервативът си е задължителен, спада към “иначе – смърт!”, но комикс-аниме те учи, че ловкото му надяване на по-хрисими клиенти приключва сеанса с благодарни спазми, заработено удовлетворение в твоя полза. Танц, съчетан с масажно докосване, измамна мастурбация за другия, овеществени митове – естетика в полза на физиологията, лицемерен обществен договор, благодатни тръпки с елементи на добродетел.

Емо се научи да героизира тези кадри.

Венета навлизаше все по-професионално в ориста си, да не говорим за родната неравноделност, припомнена от “Маяковски”. Цената й се вдигаше, клиповете спечелиха на авангарден фестивал, гордяха се с Емо, клиентите се промениха стилистично, сред най-изтънчените се мярна български българин с фантазията да е уморен протагонист на просташката си съдба, възвисен до морно отцедени разговори на пура и уиски за философията на оргазма и нуждата да придадем и ние нещо на така обобщения свят. Тъй дядо му мечтал за синджирче, което да върти, баща му за шушляк и трандафори и то едновременно. На, постигна всичко моето изкуство!

С кого да говориш за пустинния свят и неговото лоно, ако не с лоното и в лоното на интелигентна проститутка! Хайде пак танца на Змията, откровение и недоизказаност, чак накрая сложиха упоена боа в стаята й за пикантно сравнение.

Танцът може да се чете като текст, щом си повярвал, че светът се върти около тебе, гледал си толкова кабелна телевизия. Размени с г-жа Сретенкова изобретателни български недомлъвки и щом търси изтънченост, която не му принадлежи, внушава отчаяние, което не си склонен да прескочиш, кипиш от ярост, която ще превърнеш в толкова примамлива истина, че да се замисли инвестиция в унищожение и пренасочване на капитали.

Пазарното проучване е улеснено от осеяната с камери къща. Проследяват възстановителните процедури (метаболизма) на вглъбените ебливци из нея, Емо пренасочва подбрани кадри, незаличени лица, Андрей си припомня филми с източни бойни изкуства, където се млатят безпощадно, без жал към щедро бродирани дрехи и шапки.

Внезапно ще я изтъпанят с други пред тъжен милионер да си избере някоя за цял живот, да си довърши скалната градинка, да насели карибския рай с екзотична духовност. Андрей и Емо й пожелават да се спаси, оня защо избра мулатката, спокойно, това е само за драматично напрежение, нали всъщност чакаме Токийската борса да се отвори.

Първоначалният мъчител е организирал неумолимо всичко, часовникът тиктака, всичко е готово за операцията, добре тогава, има тъкмо време до отварянето на Токийската борса, овалната тъмна прическа на пубиса и клиторът са главата и клюна на Черния лебед, отпусни се, гледай.

Не пречат звуците от съгласуваното съсичане на Шефа от Андрей. То се било оказало безсмислено да го шантажират с невръстни дечица и вярна съпруга, оказал се недостатъчно вписан в световната мрежа. Нямало какво да се вземе от него. Патриархална отломка, опасана с неон, измамна модерност. Бил просто реалност, никаква символика. Щели само да продадат на органи някои негови късове. Има си общи принципи, правила и преамбюли.

…и къде отлитам с крилата на срамните си устни, крила на хипертекст към Одета – в нощта, в смъртта, по улиците, из пустините – няма да узнаеш! Само впримчен си в мен, (заблуда е) само се лъжеш, че се потапяш в мен, че намираш успокоителна гибел в моето мъчително блато, напрегнат си дори след удовлетворението, след малкия миг на възнесение и прилив разбираш, че убожеството ти не може да бъде надскочено, че толкова си част от света, колкото искаш да го избегнеш и цялата ми лунна демоничност отново те влече и оскърбява…

Гледай, заради безпомощните ти хоризонти галя благородната глава на лебеда и нежното кадифе на клюна му, но можеш ли рязко да се впуснеш, като след изтървано златно синджирче? Да пълзиш в тайната на влагата ми, надявайки се да я измолиш? Защото лежа, влежавам себе си дълбоко тук, в леглото, преливам от Одета в Одилия с разтворени нозе, образът ми се рее, летя на разперени нозе из небесата, леко ми е да усетя как прохладното синджирче се плъзга по тялото ми, да го уловя, не си и сънувал такова фуете…

Ето, вече в къщи са си, още малко, Андрей, подавай чантите, разбира се, объркал ги е, вместо пари са мъкнали нескопосно отрязаната глава на Шефа, може пък на науката да се продаде, знае ли човек, но у дома, но у дома са, ето го, в мъглата се оформя полекичка и се изсулва първият силует.

Оказа се, че засмян мустакат красавец със зъби – захар, очи – маслини, клекнал пред велпапе на земята с три кибритени кутии, вика радостно: “Fort! – Da! Fort – Da!”

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

Коментирай