Public Republic Art Studio

Multimedia Box: “Живот почти прекрасен”

7 юни, 2014 от · Няма коментари

Текст: Цветелина Марева

brothers

„Живот почти прекрасен” е името на новия не „почти”, а наистина прекрасен български документален филм на режисьора Светослав Драганов. През 2011 г. Светослав изненада публиката с филма „Град на мечти”, посветен на Меката на поп-фолк индустрията Димитровград, представен паралелно с все още живите социалистически идеали на местните жители, отречени (а може би тъкмо обратното?) от новите ценности на техните внуци. Българската действителност – такава, каквато е, с правото й на съществуване и на приемане. Това ни показва Драганов и в новия си филм „Живот почти прекрасен”.

Svetoslav_and_Bozhidar
Режисьорът Светослав Драганов и Божидар

Сюжетът или това, което може да се преразкаже

„Живот почти прекрасен” представя истинската история на трима братя от различни бащи и тяхната баба. Изпълнени с тиха болка, но и безпрекословна обич и прошка, думите на старата жена докосват ненатрапчиво и разказват за борбата за оцеляване в едно тежко детство, лишено от пълноценна родителска грижа и подкрепа.

Вече пораснали, братята Александър, Божидар и Джими си спомнят за починалата си майка, за трудностите, лишенията, отхвърлянето, страха, но и хубавите мигове от своя живот. Обединени от спомените си, всеки от тях поема в различна посока да търси щастието.

Alex_1

Александър е фризьор, който мечтае за професионално признание. Ексцентричен, шумен, обича да се гримира и танцува. Очите на Сашо искрят от доброта, лишени от фалш и егоцентричност.

Bozhidar1

Откриваме Божидар в църквата на село Шипка, решен да намери уединение и да постигне душевна хармония, като се посвети на Бог. Монашеският живот обаче не се оказва това, което е очаквал. Божидар разказва за първото си влюбване и ненадейно връхлетелите го чувства.

James1

Като че ли Джеймс се доближава най-много до представите за съвременния 25-годишен софийски младеж… с едно изключение – цвета на кожата. Във вените му тече замбийска кръв. С пъстър жаргон, хавайка, кецове и бутилка бира, Джеймс е твърдо решен да последва любовта, като през цялото време подготвя заминаването при момичето си в Белгия. Думите на Джеймс, че няма за какво да обвинява баща си, дори напротив, защото той му е дарил живот, са едни от най-силните и запомнящи се във филма.

Онова, което не може да се преразкаже

В очите на Александър, Божидар, Джеймс и тяхната баба не се чете укор, обвинение или разочарование. Думите им докосват с обич, благодарност и надежда. Достоевският „неблагодарен” човек е надживян. Всеки търси, мечтае, вярва, смее се с тиха тъга, всеки продължава да живее… почти прекрасно, без стремеж за изключителност и суета.

Филмът не си служи с етикети и категории, не раздава присъди, не размахва възпитателно пръст, не демонизира и възвеличава, а показва живота такъв, какъвто е – объркан, понякога несправедливо тъжен, но винаги изпълнен с надежда и поне една мечта.

Преди началото на прожекцията не знаех какво да очаквам. Историята на Александър, Божидар и Джеймс оголи голяма част от предразсъдъците ми и скептицизма, с които се боря от години. И най-прекрасното е, че след 90 мин. излязох от салона малко по-добра.

Life Almost Wonderful / Живот Почти Прекрасен / trailer from Svetoslav Draganov on Vimeo.

официална страница във фейсбук: https://www.facebook.com/LifeAlmostWonderful?fref=ts

Рубрики: Frontpage · Visual Art · Модерни времена · Новини

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай