Public Republic Art Studio

Петък, 23.05.2014

24 май, 2014 от · Няма коментари

Гален Ганев

Днес се повтори онази случка от февруари тази година, която тогава ме накара отново да се замисля за уникалната природа на българската народопсихология. Предоставям я на вашето внимание така, както я записах:

Случай

С последни сили догоних спирката и задъхано попитах жената пред мене:
– Простете, госпожо, да е минал скоро автобус 93?
– Току-що, господине.
– Наистина ли беше 93? Още е рано за него…
– Мисля, че съвсем ясно ви казах – отвърна троснато.

Обърнах се и с изумление установих, че към мен приближава бял автобус с вече споменатия номер. Озадачено погледнах жената. Тя втренчено зяпаше тротоара, сякаш търсеше мравуняк, в който да се шмугне. Уви, мравки нямаше. Поради една прозаична причина – през февруари от мравуняка на небето се ронят снежинки. Обърнах се към автобуса, скочих вътре и… забравих случая.

Може би защото днес се провежда матура по математика, но очилатите ученици бяха повече от тези с нормално зрение. Даже вече не съм напълно убеден дали не се раждат с очила. С този забележителен атрибут дори тъповатите изглеждат по-умни. И аз ще си купя едни.

Докато пътувам, размишлявам за съдбата на съвременния писател. Спомням си невероятните приключения при издаването на първата детска приказка. Изобщо не коментирам, че я написах през 1993 година, а излезе на бял свят едва през 2013, след като за 20 години обходи без успех няколко големи издателства и почука без резултат на вратите на един общински конкурс. Министерството на културата се оказа по-милостиво и великодушно ми протегна ръка. Дъщеря ми беше на три години, сега е на 23, каква ирония. Вероятно подобна случка отключи следните размишления:

Обществото може да убие Поета, но Поезията – никога. Тя си проправя път през Времето и Пространството и прониква в най-съкровените дълбини на човешката душа, докосва дори своя анонимен Създател – Бог и ни приближава към Неговото съвършенство. Тя очовечава Божия промисъл, прави го по разбираем за хората и чрез магията на Словото му издига храм.

Днес любознателна колежка ме попита как се раждат стиховете. Опитах се да разкрия тайната със следната метафора:
– Представи си ясно и бистро небе с фойерверки от слънце. Неусетно на хоризонта се появява облаче, после второ, трето… прииждат планини от облаци, светли или мрачни, натежали от несподелена енергия. Скупчват се, разговарят, карат се… И ето, първата мълния, после втора, трета… светкавици като стихове блясват и палят дърветата, после проехтяват душите на куплетите, а най-накрая… руква изобилният дъжд на стихотворението. Вали свободно и спонтанно, но неусетно притихва… спира. И вместо точка, на небето изгрява… дъга. И това натрупано статично електричество в облаците най-после се освобождава чрез гръм, мълния и проливен дъжд, краткотраен и пречистващ, богат на озон и благоухания.

Съвсем друг е въпросът с творческата редакция. Подчертавам думата творческа. Защото понякога стих, фраза или отделна дума не се вписват в природата на стихотворението. И тогава авторът трябва да сътвори липсващия елемент от пъзела, да намери онзи единствен вариант, който да “пасне” на общата картина и органично да се вмести в нея.

Смятам, че всяка творба предварително е написана и предизвестена, има си и определена мисия. Работата на поета е да я преоткрие (пренапише), творейки вече сътвореното. Защото е устроен да пребивава в тази илюзия, да я съпреживява емоционално, интелектуално и творчески.

Може би затова винаги са ми били смешни и необясними суетата и егоцентризма на колегите. Нима не разбират, че Творецът ги пише, че те са само медиатори на божествените идеи, моливи в ръката на Господ. Това разбиране освобождава от манията за величие, възвисява и облагородява духа на артиста.

Разбира се, това не ми пречи да бъда максимално прецизен и да изисквам от себе си дори невъзможното. Ако има как, да надскоча тавана на своите възможности, да го пробия с глава и да се покатеря на покрива. Или като дим да излетя през комина и заедно с гълъбите да потърся суша за Ноевия ковчег.

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай