Public Republic Art Studio

Multimedia Box: Айседора – жрицата на модерния танц

26 май, 2014 от · Няма коментари

Текст: Цветелина Марева

Днес се навършват 137 год. от рождението на Айседора Дънкан – жрицата на свободния танц, поставила основите на съвременните модерни техники. През 70-те години на миналия век гениалният френски хореограф Морис Бежар създава танцовата миниатюра “Айседора” в изпълнение на примата на класическия балет Мая Плисецкая, в която за 16 мин. е разказан целият неспокоен и метежен живот на божествената Айседора Дънкан – танците, стиховете, образът на Есенин, децата, смъртта й.

Красив живот с трагичен край

Дора Анжела Дънкан с псевдоним „Айседора“ е родена на 26.05.1877 г. и умира на 14.09.1927 г. Тя е американка от ирландски произход, смятана за основоположник на модерния танц. Благодарение на майка й животът на Айседора е изпълнен с музика и поезия. Като дете посещава за кратко школа по класически балет, но бързо се отказва, защото мечтае за друг вид танц. По-късно посещава Германия, Франция, Русия и основава свои школи в Русия и САЩ. Има две деца от различни бащи, които през 1913 г. загиват трагично при автомобилна катастрофа в Париж. През 1922 г. се омъжва за руския поет Сергей Есенин. През 1925 г. той умира (предполага се, че се е самоубил), а 2 години по-късно при нелепи обстоятелства загива и тя. Возейки се в отворен автомобил, шалът й се оплита в колелото и тя се задушава.

Наричат я „Божествената Айседора“

Облечена в къса бяла туника и сандали, тя танцувала свободно, естествено и спонтанно. Танцувала боса, с воали, откъдето идва и названието – „Босоножка“. Авантюристка и бунтарка, тя създава изкуство, сриващо каноните на класическия танц. Айседора не признава танца на палци, балетните пачки и трика. Противник е на установените класически па, според нея те ограничават проявяването на чувства и преживявания.

Тя просто се движи, без сложни балетни движения, без пируети и високи скокове. Създава свой собствен стил и танцов език, без усмивки и поклони, разчита само на плавната енергия на ръцете и краката. Олег Сталинский я нарича „Великата Айседора Дънкан – босоножка, известна в целия свят американска танцьорка – новатор в танца, чиито източници тя търси в народните танци от античността“.

За любовта в живота й

Трагедията със смъртта на децата й я отчайва и сломява духа й. Айседора вярва, че след тази трагедия любовта, романтиката и животът за нея са свършили. И тогава среща руския поет Сергей Есенин, когото нарича „ангел и дявол“. Запознават се в ателието на московски художник през 1921 г. Любовта им трае 3 години, изпълнени с романтика, бурни сцени и непредвидими реакции. Тя е 18 години по-възрастна от него, ревнува го и се страхува да не го загуби. Той говори на руски, а тя – на английски. Остава загадка как са общували.

Айседора е във възторг от стиховете на Есенин и макар че не ги разбира, чувства музиката в тях и го нарича „гений“. След запознаването им й предстои турне и те заминават заедно за Берлин, където се женят. Докато пътуват из Италия, хубавото време и красотата на природата ги вдъхновяват и те се чувстват щастливи. Но в Америка на Есенин не му харесва и постепенно става раздразнителен, прекалява с алкохола и вдига скандали. Те се отчуждават и след 3 години съвместен живот той се връща в Русия.

„Обичам те, но не мога да живея с теб“ – казва й той. След загадъчната му смърт, като законна съпруга Айседора става негова наследница, но се отказва от правата си в полза на роднините на поета. Самотата става постоянен спътник в живота на Айседора, която така и не успява да срещне мъжа, за когото е мечтала.

Айседора през очите на зрителя

„ …красиво сложена жена, среден ръст, вече не млада, но с изключително, изразително лице. Първото, което поразява, това е красотата, пластичната изразителност на походката. Айседора придавала голямо значение на свободната импровизация, проповядвала лекота на движенията и обогатявала танца с необикновена изразителна жестикулация, мимика и пантомима. Очите й – замислени, съсредоточени, блестели с вътрешен огън.“

Рубрики: Frontpage · Сцена

Етикети: , , , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай