Public Republic Art Studio

Сряда, 30.04.2014

1 май, 2014 от · Няма коментари

Роман Димитров

Маршрутът ми с трамвая е от Попа до Католическите гробища.

Гледам днес през прозореца – по целия „Граф Игнатиев” и „Витошка” после, тук-там по някоя българска буква. Всичко е на латиница. Моите ученици не знаят чак пък такава дума, те казват – аз пиша на английски в интернет…

Ами на какво да пишат? То така си пише и по табелите. Уж трябваше имената на фирми да се изписват с по-малки букви, а да се пишат на български с по-големи. Обаче не. Кой го е еня? Българите в странство, у нас – странство…

Обаче възниква и надежда. Като завием по „Козлодуй”, някак и на български започва да пише. Там сигурно защото по-малко английски туристи наминават. Сградите са по-ожуленки, „предприятията“ издребняват, много от тях отдавна са изчезнали, само фирмените им табели още ни казват колко весело ще е да те погребат в Погребална агенция „Хераклит“ или да влезеш да пиеш „Кафе, сокове, безалкохолно“, а то там вече продават части за автомобили…

И вече като тръгнем към гробищата, българският почва да се появява полека и да доминира! Покрови… венци… паметници… букети… фотографии за гроб… погачи… жито… ковчези… урни… погребални агенции… Не е само Хераклит, има и Лета… Уж съм православен, но ме насочват нежно към древногръцкия отвъден живот.

Ти вече си умрял, най-вероятно заобиколен от латински термини и ти е все едно, може би, но те погребват на български език. Една утеха.

И по обратния път – към Попа – полека, след тутманици, банички, милинки, боза – пак си навлизаме в привичния латинобуквен и интернационален свят на фалафели, дюнери, бъргъри, френчфрайс, СъбуейМелт, тортили и пр.

То и с хората е така… По Графа и по „Цариградското шосе” пътуват напети юнаци с предполагаеми плочки, момиченца между 12 и 28 години – напоследък с чудовищни ресници, с които може и да се премете, жени с гумени устни и пластмасови гърди, но те са малко, повечето са в коли, интелектуалци с необикновени погледи, достолепни старци и дами…

След „Козлодуй” стилистиката се променя и се появяват лелки с цветя и торби с продукти, чички с някакви загадъчни детайли, пърхат ученички и тежко се качват дебели циганки с метли…

Всички по своему ме кефят. Те всички имат своя намръщен чар. Но не ми достигат достатъчно подходящи думи. Аз съм стар, а ние, старите хора, имаме трудности с езика, стоим в стилистиката на младостта си, новите думи и чуждиците ни дразнят и ние нескопосно отстояваме „чистотата на езика“, да ни се чудиш на акъла. Е, има някои думи, които не мога да прескоча. „Закупувам“ не казвам и няма да кажа. Нито пък ще „консумирам“ някога…

Те хора не останаха, ха сега пък езика да спасяваме.

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай