Public Republic Art Studio

Спас Господов

7 април, 2014 от · Няма коментари

Антон Баев

spas gospodov
Снимка: Renee Skyee

Трагикомедия в седем денонощия

Герои в първите две денонощия:

Спас Господов – магистър по народопсихология
Караконджо – негов ученик
Агент Алберт – телевизионен водещ
Биг Брадър – глас зад сцената

Първо денонощие

Тъмна стая. Лъч се спуска по голо мъжко тяло, положено върху кухненска маса. Спас Господов лежи мъртъв с еректирал при задушаването морав член. Караконджо се суети около масата с трупа. Спас Господов изведнъж кихва. Караконджо си помисля, че настива. Дръпва падналата на пода покривка и я разстила над трупа. Спас Господов заприлична на индианско иглу за вуду ритуал. Караконджо запалва кандилото на стената и когато се обръща, вижда иглуто да се спихва, а костите на Спас Господов да изпукват като на пробуждащ се от дълга кома жив труп. Караконджо отмества покривката за ядене от лицето на Спас Господов и му поднася чаша вода до посинелите устни. Спас Господов отпива и се задавя. Кашля дълго, до зачервяване, сякаш избягалата му нейде душа отново се връща във восъчното тяло.

Спас Господов /изпод покривката/: Ама ти какво правиш?
Караконджо: Съживявам те, беше умрял.
Спас Господов /учудено/: Тъй ли?
Караконджо: Ами да, не знаеше ли?
Спас Господов: Човек никога не знае жив ли е или мъртъв. /Заповедно/ Обърни се!

Спас Господов се изправя в цял ръст, а Караконджо застава с лице към стената, на която още гори кандилото, с полупразната чаша вода в ръка. Спас Господов навлича дънки, моряшка фланелка и маратонки.

Спас Господов Готово!

От изумление Караконджо изтърва чашата. Спас Господов се засмива гръмогласно.

Спас Господов Нали знаеш приказката за оптимиста и песимиста. Оптимистът казва: чашата е наполовина пълна. Песимистът отвръща: чашата е наполовина празна. А реалистът заключава: тази чаша е счупена!

Спас Господов събира парчетата от счупената на пода чаша и ги хвърля в кошче за боклук до масата. Караконджо се кръсти пред кандилото.

Спас Господов /Обръща се към публиката./: Пито-платено! /Саркастично/ Българската чаша е като кофичките в Макдоналдс: за еднократна употреба.
Караконджо: /Настъпателно/ Но хан Крум е ползвал черепа на Никифор за чаша!
Спас Господов И къде е тоя череп сега? Да не би да е при Божидар Димитров? /Смее се/.
Караконджо /Объркано/: Но, Magister, нали трябва да сме горди с миналото си!

Спас ГосподовМ-м-м, мирише ми на М-М-М, Марко, Марко Семов! /Запушва нос./
Караконджо /Неуверен/: Но в предишния си живот ти ни учеше, че чувството за разпад предшества самия разпад. Защо сам ни внушаваш това чувство?

Спас Господов /Към публиката/: Защото българинът никога не е готов да види собствения си разпад! Колкото повече се разпада българинът, толкова повече дуе патриотарски мишци, помпа анаболни мускули, трупа стероидна маса. Българинът е като плондер с националистически винтил в задника. Всеки миг ще се пръсне, но не вади винтила. Щото, ако го извади, ще се спихне! Това е драмата на българина. Българската чаша нито е наполовина пълна, нито е наполовина празна. Българската чаша непрекъснато се изплъзва от ръцете на българина! Българинът пули очи и се заканва на другите, сякаш не той я е изпуснал за пореден път. /Сочи Караконджо./
Караконджо: Искаш да кажеш, доколкото схващам, моля те, поправи ме, ако греша, Magister, че българската чаша е все счупена?

Караконджо изсипва обратно стъклата от чашата от кошчето на пода.

Спас Господов /Победоносно/: По-лошо – тя е в състояние на неконтролируем летеж!

Караконджо връща обратно стъкълцата в кошчето и го оставя под масата.

Спас Господов: Българската чаша се е изплъзнала от подноса, плиска вино и кръв наляво и надясно, но неудържимо се е устремила към пода, където я чака поредното пръсване!
Караконджо /Доближил се до кандилото./: Но тогава какъв е смисълът да се опитваме да балансираме летежа й?
Спас Господов: Voila! Абсолютно никакъв.
Караконджо: Но аз те спасих, Magister, с тази чаша, която преди малко изхвърли на боклука!

Спас Господов: Trepasse? А откъде си сигурен, че всичко не е било предварително нагласено? /Ехидно/ Имаш ли свидетели на моята смърт?
Караконджо/Изумено/: Но аз свидетелствам, че беше мъртъв! Свидетелствам за постморталната ти ерекция. /Показва моравия вибратор на масата./ За белезите от душене по шията ти. Дори езикът ти беше прехапан! Trepasse, разбираш ли, три пъти trepasse! /Кръсти се./

Спас Господов /Невъзмутимо/: Един свидетел не е никакъв свидетел! Най-много да си свидетел на поредния български коитус. Българите се съешават така, сякаш умират. Trepasse? Non! Нищо не си разбрал, защото си девствен!
Караконджо /Възмутен/: Ти, ти, ти!… Съжалявам, че те съживих! Трижди съжалявам! Проклет да си!
Спас Господов /Доволно/: Bien! /Плясва с ръце и кандилото изгасва/ Liberte, cherie!

Завеса

Второ денонощие

Телевизионно студио. Агент Алберт със слушалка в ухото очаква неспокойно госта си. Преглежда сценария и отпива нервно вода от чашата. Поглежда към камерата, зад която стои оператор.

Агент Алберт /Възторжено/: Имаме новина! Всеки момент очакваме първият възкръснал българин в студиото!

Спас Господов с костюм и вратовръзка влиза в студиото, отправя се към ухиления водещ, отпаря му як шамар пред камерата и му натиква микрофон в устата. Агент Алберт приритва и се дави на пода, а Спас Господов сяда на мястото му.

Спас Господов /Към оператора/: Умря на поста си!

Проверява пулса на притихналия агент Алберт и му отпаря втори шамар. Агентът не шава.

Спас Господов Мъртъв е!

Сяда и поглежда в камерата.

Спас Господов: Така трябва да се изпращат мъртвите агенти. България не е сцена за трагедии, а за трагикомедии. Няма смисъл от спора коя държава е по-добра – тоталитарната или демократичната, западната или източната, военните режими или либералните демокрации, при положение, че държавата я няма.
Агент Алберт /Изпод масата/: Как да я няма?

В този миг в студиото влиза Караконджо с пушка и гръмва агент Алберт. Сяда срещу Спас Господов и затъква микрофон на ревера си.

Спас Господов: Добър вечер, Караконджо! Къде се изгуби?
Караконджо: Утрепах един кмет, един виден съветник и трети мастит бизнесмен. /Поглежда под масата и сритва агент Алберт/. А, и този тук!
Спас Господов: Какво го наложи?
Караконджо: Най-много жертви падат в името на свободата.

Спас Господов: Искате да кажете, че загубата е истинският път към свободата?
Караконджо: Никой не е свободен, ако има и един чужд лев в джоба си.
Спас Господов: А готов ли сте да се изправите срещу мафията?
Агент Алберт /Изпод масата/: Ма-фи-я-та! Ма-фи-я-та! Ма-фи-я-та!

Караконджо гръмва втори път агент Алберт. Чува се гласът на Биг Брадър.

Биг Брадър: Караконджо да се яви в изповедалнята.

Светлината в студиото угасва, а при новото включване Караконджо е сам в студиото.

Караконджо: Биг Брадър, искам да се бракосъчетая със Спас Господов.
Биг Брадър: Това не е в регламента на играта.
Караконджо: Ще си платя с крайбрежни ивици и магистрали, с поля и гори, с пясъци и пустини.
Биг Брадър: А яхти? А путки? А садо-мазо? Живее ми се! И на тия години ми се живее бе, Караконджо!
Караконджо: Дай ми Спас Господов в интимната стаичка!
Биг Брадър: Твой е. Сменяме сценария.

Спас Господов влиза в студиото отново, но като за първи път. Оглежда се и сяда на диванчето за гости.

Караконджо /От мястото на водещия/: Ето те и тебе!

Караконджо показва към камерата кутийка с две златни халки.

Спас Господов /Става от диванчето/: Караконджо, не сега!
Караконджо /Неумолимо/: А-а-а! Чаках те да мине Коледа, сега какво да чакам! Сърце тупти, ще хвръкне!
Спас Господов: Изгоро, свести се! /Умолително/ Изчакай до Гергьовден!

Караконджо става накървавен и захвърля микрофона от ревера си.

Спас Господов: Караконджо, не ги разбираш тия работи. Затова те мислят за плашило!
Караконджо /Прав, към Спас Господов/: Азис! Азис! Аз съм Китаеца!
Спас Господов: Търпи и ще си спасиш душата!
Караконджо: Победи и ще влезеш в Рая!

Биг Брадър: Да-а-а. Православието се люшка между свинята и агнето, между Спасителя и Победоносеца.
Спас Господов: В известен смисъл Победоносецът е отрицание на Спасителя.
Биг Брадър: Обратното също е вярно.
Караконджо: Искам обратно! Искам обратно!
Биг Брадър: Ти да мълчиш!
Караконджо: Биг Брадър, дай пет лева! Жив да си!

Спас Господов дава на Караконджо 5 евро. Караконджо поглежда монетата от едната и от другата страна и я захапва с кучешките си зъби отляво, а след това отдясно.

Караконджо: Ей, голям шмекер си, пак ме удари в курса, ама от мен да мине.
Спас Господов: Караконджо, доста време ме нямаше, курсът се е сменил. Защо българите не си говорят вече?
Караконджо: Глътнаха си езика. /Примлясква и преглъща./ Изядоха го.
Спас Господов: Кога?
Караконджо: Дай пет лева и ще ти кажа.

Спас Господов дава още 5 евро на Караконджо. Следва нова проба на монетата.

Караконджо /Доволен/: Когато влязоха в Европа. Толкова се радваха, че изгубиха ума и дума!
Спас Господов: Караконджо, струва ми се, че българинът не просто си е глътнал езика, ами с него и миналото, и бъдещето, че не помни нищо, не вижда нищо и единственото, което иска, е да го оставят на мира. /Слага ръка върху рамото на Караконджо./ Българинът, Караконджо, никога не е излизал от Средновековието освен под формата на роб. Ето защо българинът предпочита да живее в Средновековието – сред мистиката и надеждата, люшкането и химерата, съня и екстаза.
Караконджо: Да се махаме оттук, Magister!

Завеса

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай