Public Republic Art Studio

Из “Словото на Руми като терапия”

3 април, 2014 от · 1 Коментар

Невзат Тархан

Отрицателен модел на мислене:
Ако спазвам правилата така, както очакват хората, това би ограничило свободата на действията ми.

1913456_10201320912816747_1071065992_o
Снимка: Марко Василев

История
Духът ми не е вързан

Един богослов имаше път към лудницата. Каза си:
– Да взема да се разходя там и да видя как са лудите – и почука на вратата.
Като влезе, видя как един луд със завързани ръце и крака викаше от радост и беше опиянен от щастие. Посетителят отиде при него и го попита:
– Ей, ти! Каква е тази радост, щом ръцете и краката ти са вързани? Ти си един пленник, не виждаш ли това?

А лудият отговори:
– Вързани са ръцете и краката ми. Но духът ми не е вързан. След като той е свободен, какво от това, че съм пленник? Какво са двата свята? Едно море и то се нарича дух. В това море аз съм свободен.

Човек трябва да се чувства свободен не по външни, а по вътрешни причини

Както се вижда в историята, лудият успява да се чувства свободен, макар да е пленник. Ако следваме обрат­ната логика, можем да заключим, че макар на външен вид човек да не изглежда пленник, съществуват множество причини, които го карат да се чувства като такъв. Една от тях са мисли като тази: „Ако спазвам правилата така, както очакват хората, това би ограничило свободата ми“.

Въпреки това грешно схващане положението на лудия от историята ни показва, че на разбирането за свобода може да се гледа от различни ъгли. Тъй като той го приема като духовно богатство, тогава фактът, че ръцете и краката му са вързани, не пречи на усещането му за свобода. С този пример Мевляна иска да покаже, че истинската свобода на човека зависи от това той да се избави от желанията и стремежите си.

Мъдрецът подчертава, че емоционалната свобода носи повече щастие, отколкото физическата. Може насила да вържете ръцете и краката на някой човек, но не можете да унищожите емоционалната му свобода. Няма как насила да бъде накаран да поиска нещо. Това значи, че човек не бива да търси свободата си навън, а вътре в себе си. Ако той я свърже с външни причини и си каже: „В случай че се подчиня на тези правила, свободата ми ще бъде ограничена“, би се самоограничил от рамките на непосилни фактори.

Ще бъда ли свободен, ако притежавам много пари

Ако човек е свързал свободата си с печалба, комфорт, условия за живот, тогава може да е нещастен дори и да живее в дворец. Възможно е да живее в сарай, но това за него да се окаже като златна клетка. В обществото се наблюдават такива примери. Съществуват хора, които не се чувстват свободни и твърдят: „Притежавам спортна кола, пръстени с диаманти и живея във вила с басейн, но въпреки това не съм щастлив“.

Поуката, която следва да си извлечем от това, е следната: Човек трябва да свърже свободата си с неща, които може да контролира, а не с такива, които са извън контрола му. Чиста ирония е, че в представената история персонажът, който ни учи на това, всъщност е луд.

Балансът между свобода и отговорност

В определението за свобода, което ни предлага модернизмът в днешно време, доминира следното разбиране: „Прави каквото искаш, върши онова, което ти харесва, срути ограниченията, счупи оковите, бъди свободен“. Тук свободата намира израз като задоволяване на вът­решните подбуди на човека. Възможно е да срещнем дори и хора, които например мислят така за болните си деца: „Защо да се занимавам с детето, когато мога да си гледам живота?! Това ограничава свободата ми!“, и дори стигат до развод.

Трябва да има баланс между свобода и отговорност. Модернизмът е разрушил това равновесие. Във философията на хуманизма съществува следното разбиране: „Имаш право да вършиш онова, което искаш, и да се забавляваш; ако не се забавляваш и не можеш да задоволиш желанията си, това означава, че не си свободен“. В резултат от това схващане всяко обстоятелство, ограничаващо удоволствието, се възприема като елемент, ограничаващ свободата.

Така човек смята, че всяко „не“, което чува, всъщност е пречка да бъде свободен. После с времето започва да се конфронтира с обществото и така се отчуждава от него. В желанието си да бъде свободен всъщност става нещастен.

Ако се запитаме коя е най-свободната клетка в организма, отговорът ще бъде „раковата клетка“. Защото тя поглъща съседната си клетка и изразходва между три и пет пъти повече кръвна захар, отколкото другите клетки. Расте бързо. Защото е свободна. Но това е безотговорна и дяволска свобода. Толкова е свободна, че расте ли, расте, унищожава всички тъкани и най-накрая тя самата също умира заедно с тялото.

Това е безгранична, нарцистична свобода. Егоистите са същите. Отдават значение само на себе си и се поставят в центъра на всичко. Тълкуват свободата посвоему. Чувството им за справедливост също е подчинено на факта, че личността им е с предимство. Поставят себе си на първи план. Когато имат проблеми с половинките си, решават, че веднъж се живее, и прекратяват брака си. Когато на работното им място се случи нещо, което не им носи лична изгода, решават, че това ограничава свободата им, и го отхвърлят.

Такива са нарцистичните личности. Те са като ракови клетки в социалната тъкан. Ако не ги ограничим и не им напомним, че не постъпват правилно, те ще се разраснат.

Ако изпълнявате всяко желание на детето с убеждението, че така зачитате свободата му, това ваше поведение ще го превърне в малък диктатор. Ще стане малко чудовище. Да се изпълнява всяка прищявка на детето, не означава, че така то расте свободно. Целта на родителите не е то да бъде щастливо в дадения момент, а да го подготвят за бъдещето.

Да мислят за неговото щастие в дългосрочен план. Ако човек възвеличава егоистичната свобода, това значи, че мисли за мимолетното щастие. Но не включва в сметките си щастието след три или пет години. Точно както раковата клетка се опитва да задоволи желанията си в дадения момент. Дори и не се замисля, че след шест месеца или година ще убие собственото си тяло.

Онова, на което ни учи Мевляна тук, е следното: „След като един умствено болен човек може да се чувства свободен, то за здравия, който би трябвало също да възприема себе си като свободен, е грешно да мисли, че свободата му би била ограничена, ако спазва правилата в обществото. Имаме право да даваме колкото искаме свобода на личния си вътрешен свят. Но не бива да се чувстваме зле от факта, че спазваме правилата. Нека бъдем свободни благодарение на онова, което можем да контролираме вътре в собствената си духовност“.

Правилата могат ли да бъдат променяни

Някои обществени правила наистина може да се окажат пречка за определени наши способности да се проявят. По тази причина, когато човек си помисли: „Тези правила ограничават свободата на поведението ми“, е редно да види дали е възможно те да бъдат променени. Ако правилото може да се промени, тогава психическата пречка бива преодоляна. В противен случай трябва да се развие нов метод. Това обаче не е спънка за свободата на човека. Пречка за чувството за свобода би било изпадането в състояние на безнадеждност.

Понякога може да се наложи хората да поставят под съмнение установените правила и да прибягнат до алтернативни методи. Например лудият от историята не може да промени положението си, тъй като е вързан. Ако се мята, само ще си причини болка. Онова, което може да промени в такава ситуация, е да предприеме едно приятно пътешествие в собствения си вътрешен свят. Това е територията, над която може да упражнява контрол, и като се концентрира върху нея, той достига до щастието.

Героят от историята е радостен, понеже се е откъснал от реалността. Но човек може и без да губи връзка с действителността, да открие начин да се чувства добре, за да се справи с лошите условия. Тоест може да успее да се чувства щастлив дори и при най-неприятните условия. Запазвайки връзка с реалността, той изследва ситуациите, в които се намира, и ги променя, когато му дойде времето. Ако изцяло се откаже от борбата, душевното му здраве би се нарушило. Здравите хора постоянно се намират в процес на търсене.

Причината за това е „генът за търсене на новости“. За да се задейства този ген, човекът трябва да се чувства сигурен. Причината повечето открития да се правят в Америка е, че хората, които се чувстват репресирани в Европа, мигрират там.

Цитат от Месневи

Кой е Господарят?
Онзи, който те е освободил, онзи, който е премахнал оковите от краката ти!
Пророкуването е онова, което показва пътя на свободата.
Вярващите откриват свобода в пророкуването.
(VI, 4540 – 4541)

Rumi_terapia_malka

Технически характеристики:

Издателство: „Прозорец”
Формат: 13×20 см., меки корици
Обем: 208 стр.
Цена: 12 лв.
ISBN: 9789547338050

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Модерни времена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • Dontschew // 3 апр, 2014 //

    Цитат от горния материал: “Причината за това е „генът за търсене на новости“. За мен този ген е желанието да се променям, но да има в обшеството условия, които ми позволяват да правя това не по прищявка, а по необходимост. Да живея с посланието: “Само този който се променя остава верен на себе си.” Верен в смисъл да не спре да бъде силен, шастлив, умен, здрав и читав, богат, ерудиран, активен, образован, влюбен и още много други подобни неща. Да привлича любимата си с хубавите неща, а не тя да го ръководи и води в безпътието и в нейните прищевки (ако те са глупави). Да не се оставя другите да го лъжат и да го оберат и измамят.
    Статията към книгата е изключително вярна, добре написана и учудвашо изчерпателна. Евала!

Коментирай