Public Republic Art Studio

Петък, 28.03.2014

29 март, 2014 от · 1 Коментар

Виолета Воева

Безкраен март – в една седмица. Петък. Светлината винаги ме буди, когато падне върху миглите ми. Чувствам я и физически.

Днес трябваше да погледна ръкописа си. Внезапно се сетих за писмата, които пазя в едно чекмедже. Те са от мой приятел, с когото години наред си разменяхме мисли и по най-старомодния начин ги изпращахме по пощата. Своите текстове той разполагаше върху тесни бели листа, сгънати внимателно и сложени в продълговати пликове.

Днес се питам, защо го правехме? Защото като хора сме романтични или защото писменото общуване става с обмислени думи, които можем да редактираме – от обръщението – до финалния поздрав. На живо разговорите не могат да бъдат поправени. Думите, вече казани, не се връщат в нас обратно, а „писаното остава”, са казали мъдрите римляни.

Още помня с какво вълнение отварях всяко получено писмо. Преди да го прочета, държах в ръцете си листа и съм сигурна, че усещах грапавината на всяка буква и знак.

Сега светът е друг, ние – също. Не си пишем писма, а пращаме e-mail-и и говорим по мобилните си телефони. Отварям пощенската си кутия рядко, защото в нея има само сметки и реклами.

Писмата са тук – подредени в папка – ръкопис от чекмеджето. Мисля за него като за опасна книга, която никога, в това ново време, няма да бъде издадена. Дали заради всичките наши въздишки след думите, които останаха по полетата на тесните бели листа!?!

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • Стефан // 30 мар, 2014 //

    Виолета Воева умело въвежда плътни образи, които извежда в сразяваща поанта. Да, тези писма, които според мен са стихове, със сподавените въздишки “след думите”, са си цял ръкопис. И като книгите преди събитията 1989 г., ще е инкриминиран…

Коментирай