Public Republic Art Studio

Четвъртък, 27.03.2014

28 март, 2014 от · Няма коментари

Виолета Воева

Звън. Сънят ми спира сигурно на най-интересното. Опитвам се да го продължа, вече будна, докато запарвам чая. Запомням, че стоя в двора на старата къща в подножието на онзи далечен хълм. И тук пролетта се е разсънила. Още е сумрачно, но короната на голямата ябълка в двора пръска светлина наоколо. И затова всеки камък от оградата, потъмнял от времето, се откроява. Прозорците са тъмни отвътре зад белите пердета. Портата е затворена, но виждам ясно големия железен ключ, оставен в ключалката.

Защо съм тук, в четвъртък сутрин? Сама ли съм! В ръката си държа фотоапарата – сигурно очаквам изгрева.

Опитвам се да върна съня назад. Чувствам, че всичко това някога съм го преживяла. Още помня мирисите на млади треви и на разцъфнали подивели дървета. Сън в зелено, който вече съм виждала и слушала. Сън, който зная и искам да продължи. Сън, събирал желанията ми, които не смея да кажа на глас.

Затова съм явно тук, в този ранен час. В съня няма рискове и в него мога да призная, че и след сто години, пак ще обичам това място. И ако има рай, той е тук – на южния склон на този изумруден хълм, с къщата, над която всяка сутрин в седем часа слънцето се качва на комина.

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай