Public Republic Art Studio

Фото разказ за планината

19 март, 2014 от · Няма коментари

Фотограф: Иво Орешков

Планината – един различен свят.
Или там където релефът около мен, съответства с релефът в моето сърце.

“Преди да се родят планините и да си създал земята и вселената, от вечността до вечността, Ти си Бог” Псалм 90:2

1

Не съм пейзажен фотограф, дори не се смятам за добър пейзажист. Не съм и голям планинар, който е постоянно по върховете. Просто обичам планината!

2

3

4

5

6

Там е друг свят. От там дори нашият свят се вижда по различен начин. Там красотата придобива друг облик пред очите ни. Там планетата ни е със съвсем различни очертания от познатите ни. Там хоризонтите са различни, перспективите са безкрайни и мечтите ни са необятни.

Там е светът, който Бог е създал още преди човека да го насели. Там е мястото от където може да се усети вечността, само с едни поглед към звездното небе. „Там е мястото, където релефът около мен, съответства на релефът в моето сърце!”(Джон Елдридж „Диво сърце”)

7

8

9

10

Живея в столицата София и обичам големия град и лудницата в него. Обичам хората, екшъна, купоните. Обичам да е блъсканица по улиците, народ по заведенията, музика и танци по клубовете, играещи деца в градските парковете.

Обичам живота в града, който тече в бърз ритъм към своето бъдеще. И може би точно за това мога да разгранича живота в града, от живота в планината. Защото в планината, живота тече с бавен ритъм, напомнящ за нашето минало. Те са два отделни свята съществуващи в една прекрасна, синьо-зелена планета.

11

12

13

14

Но колкото и да обичам града, смятам, че ако не се излиза често от него и не се ходи в планината, е все едно човек да е затворен в огромен ковчег, в който да прекара живота си. Градът много прилича на Ноевия ковчег. В него има всичко необходимо за живот, но някак си не е истинският свят.

Ако не излизаме в планината, рискуваме никога да не усетим свободния дух на истинския свят такъв, какъвто е бил проектиран във въображението на Бог и създаден от Него в началото на битието.

15

16

17

18

И говорейки за ходене в планината, нямам предвид уикенд прекаран в луксозен хотел на планински ски курорт. Имам предвид да оставиш колата в низините, и да се „загубиш” нагоре в необятната, дива планина. Да си на часове и дори дни път от най-близката градска цивилизация.

19

20

21 (2)

Да ходиш по пътеки, където хората разминавайки се, винаги се поздравяват. Да общуваш с непознати, така сякаш цял живот сте били приятели.

22 (2)

23 (2)

24 (2)

25 (2)

Да прекараш нощта в заслон под звуци на китара, в компанията на 50 човека, приютили се вътре само защото навън е снежна буря, въпреки, че още е лято.

26 (2)

27 (2)

27 (3)

Да спиш в метеорологичната станция на някой връх, приютен от метеоролога, само защото няма как да те остави навън в студа.

28 (2)

29 (2)

Да замръкнеш на върха гледайки залеза над безкрайните върхове към хоризонта. Да видиш, как нощта превзема света и пред погледа остават само блещукащи сияния от далечните села и градове.

32 (2)

33 (2)

34 (2)

Да погледнеш към небето и да осъзнаеш, колко си малък пред светлините на безброй звезди. Да останеш без дъх под лицето на вселената и да възкликнеш, както в миналото цар Давид е възпял всичко това:

“Господи, като гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, луната и звездите, които Ти си постави,
Казвам си: Какво е човек та да го помниш? Или човешки син, че да го посещаваш?

35 (2)

36 (2)

37 (2)

38

Има хора, които изтъкват какви ли не „причини” за да не се качат в планината: „не мога да ходя толкова време пеша, колко километра са от едната хижа до другата?”, или: „не мога да спя в палатка, защото ще ме лазят буболечки’’, или пък: „хижите са много мизерни и няма луксозна тоалетна”.

39

40

А има и хора, живеещи цял живот в София, които никога не са ходили из Витоша. Или дори един път през целият си живот не са се качили на нейния Черни връх. Как е възможно това, при условие, че Витоша е такъв подарък за София?! Толкова малко столици по света се намират до планина. Ние я имаме и какво… не я оценяваме!

41

42

43

44

Всички тези хора пропускат това, за което говорех по горе. Пропускат да видят един различен, един истински свят, само защо хижите не са луксозни хотели. Нима човек отива в планината заради нощувка в уютно легло и ползване на луксозна тоалетна?

45

46

Чрез тези снимки от планината искам да провокирам, колкото се може повече хора да видят красотата на истинския свят и да решат да го посетят. Защото той е много по-красив в действителността отколкото на фотографии. Едно утро в планината и само един планински изгрев или една вечер на върха и само един залез над безкрайните върхове, струва повече от тези снимки!

48

49

Преди време разговарях с един човек от Ню Йорк, който ми каза „ за трети път през живота си виждам такива звезди на небето”. Това ме шокира, хем не бяхме в планината, а на морски курорт. Показах му една от снимките си на звездно небе в планината и той на свой ред беше в шок, как е възможно да има такова звездно небе. О, да възможно е! То е там и в планината се вижда ясно! Просто отидете и го вижте! Като от приказка е!

50

52

53

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Visual Art

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай