Public Republic Art Studio

Петък, 07.03.2014

8 март, 2014 от · 7 Коментара

Жени Костадинова

Спомен за баба
(Или: За бабите и приказките)

Днес се навършват 90 години от рождението на моята баба. Баба Станка. Ако беше жива, Душичката, както я наричаха близки и приятели, щеше да ни сбере, както винаги край себе си, да ни нагости с вкусна пилешка яхния и да ни разказва пртичи за живота. Не точно притчи, ами истински, преживени житейски истории – нейните истории, теглилата и откраднатите радости, които е преживяла душата й.

Бяхме шест внуци. Аз – най-голямата. Израстнахме в двора на баба, в къщата й в Карнобат. Тя въртеше и трите къщи, на трите си деца, построени в нейния имот, а тя самата живееше в приземната стаичка на старата къща, в която аз обожавах да ходя. Особено през зимата.

Печката бумтеше, напълнена до горе с дърва и въглища, отгоре й къкреше чайник с билкова отвара, въздухът бе изпълнен с миризма на хляб и вкусна гозба. Оставах да спя при баба, завита с дебелия юрган, а докато заспивах, тя ми разказваше приказки. Не точно приказки, ами истински преживени истории – историите на нейния живот.

Била на 2 години, когато починала майка й Мария. Баща й, който вече имал три деца от две жени, набързо се оженил за старата мома Ружа, че да се грижи за децата му. Да, ама Ружа, била бездетна и лоша и се превърнала в зла мащеха. Тормозела всички и най-много баба, понеже била най-малката, биела я, наказвала я, експлоатирала я…

А като станала мома за женене, се залюбила с един личен момък от селото й, Стралджа, който дошъл да я иска за жена, но мащехата тропнала с крак и отсякла: „Няма да позволя Стана да е щастлива!”

Омъжила я за един клет ерген, Георги, дето никой не го искал, понеже бил леко смахнат. Като дете ходел с дядо си в кашлите да хранят животните през зимата, но веднъж ги нападнала глутница вълци. Георги превъртял от страх.

Да, ама, този Георги умеел да обича. Понеже родителите му Никола и Стояна били благи и щедри хора. Трудолюбиви и честни. Обикнали булчето си като родна дъщеря и тя заживяла в мир и любов. „Ако знаех, че Стана ще бъде щастлива, никога нямаше да я дам за снаха на тези хора”, нареждала злата Ружа.

…Слушах баба, притихнала под юргана, и една нощ, да съм била на 8-9, взех сериозно решение, почти обет: „Като порасна, ще стана писателка, за да напиша книга за живота на баба.” Мислех си, че това би било акт на справедливост, на компенсация за тежкото й детство – защото, ако напишех приказка за нейната история, баба щеше да се превърне в героиня!
В Пепеляшка!

Това беше изключително важно, защото четенето на приказки в периода на моето детство беше най-обичайното развлечение за децата – като играенето на игрички сега в нета. Несравними са двете неща, но е така.

Неотдавна осъзнах нещо много важно, отговорих си на въпрос, на който от години търся отговора: защо като дете обожавах да играя с моята съседка и съученичка Дорета Приказката за Пепеляшка. Десетки,та дори стотици пъти, двете се превъплъщавахме ту в образа на клетото сираче, ту в този на двете й разглезени сестри и мащехата. И все се карахме кой кои роли ще играе!

Пепеляшка! Това е приказката за моята баба!
Или моята приказка за нея
… Приказка, в която посланието беше, че Справедливостта възтържествува. Че Доброто побеждава. А не, че бедното момиче се жени за богатия принц!

… Свещта от пчелен восък догаряше, а снимките, от които се усмихваше баба Станка лежаха пръснати по масата. Лети леко подсмърчаше, сестра ми Светла гледаше замислено, потънала в спомени, а Еми, на която й отива на годините да прави мъдри изводи, каза: „Колко хубаво, Жени, че днес направи този вълнуващ Спомен за Баба! Имахме нужда от такава среща! От свързване със спомена за онези наши близки, които са ни научили на добродетели, направили са ни човеци. А колко рядко се сещаме за тях! И аз ще направя такава среща в памет на моя баща…”

И за да не пропусна детайла, а аз съм царица на детайлите, ще добавя, че за 90-тия рожден ден на баба Станка обиколих и трите пекарни на „Слънце и Луна”, за да намеря тортата „Пепеляшка”.

Уникална е! С пълнеж от тиква, с шоколадова глазура и лимецов блат. Препоръчвам ви я горещо!
И като я похапвате, спомнете си за баба

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

7 Kоментара за сега ↓

  • Hunter // 5 мар, 2017 //

    Esta planta muy habitual en Andalucía, España, se utiliza en jardinería por sus flores atractivas
    y coloridas.

  • super slim x comprar mercado livre // 10 мар, 2017 //

    Nunca compre um remédio antes que de consultar seu médico, se bem que não necessite de receita médica para obtê-lo, porque você pode ser alérgica
    a algum componente.

  • flores de bach holly // 19 мар, 2017 //

    Sus grupos son, en promedio, de 6 personas y la edad de sus pupilas es entre 35 y sesenta años.

  • Garland // 25 апр, 2017 //

    The moment I found this web site I proceeded to reddit to
    share it to others.

  • Kirsten // 25 апр, 2017 //

    I went over this website and I think you have plenty of excellent info, saved to bookmarks.

  • dibujos bonitos de amor para colorear // 10 авг, 2017 //

    Queremos que puedas guiarte con ciertos dibujos de
    amor para mi novio simples, con el propósito de que los calques los
    copies, estos son fáciles de hacer y muy bonitos, puedes sumar al dibujo una
    preciosa nota que afirme una dedicatoria bien bonita.

  • Pam // 13 сеп, 2017 //

    According to statistics, there are many than 11 million players that frequently log in to experience on these fun social network games.
    If, finally, a return of just one chip is acquired, you either starts again while using initial bet or leave the
    table and cash in. Let me appreciate this, if I spend $1500 in a very poker game and lose my money, am I disobeying the law because I am wasting my
    money.

Коментирай