Public Republic Art Studio

Балада за баба

4 март, 2014 от · 1 Коментар

Керана Ангелова

rain
Снимка: Jlhopgood

когато баба умря

цяла нощ валя проливен дъжд

далече в планината

светкавици забождаха копия в челата на скалите

и те се пръскаха

над главите ни керемидите трополяха

дрънчаха стъклата

о бабо страх ме е

чучулигите под прозореца също

пищяха от страх

о бабо

тя лежеше прилежно с главата на запад

с краката на изток

по сплетените й пръсти

пролазваше

муха досадна

черна огромна мъхеста

на няколко пъти баба събираше сили и

оживяваше

часовникът на стената покрит с креп

ту спираше, ту започваше да цъка

баба

помръдваше пръсти

сякаш опитваше да отпрати мухата

гледах омагьосана

дъждът спря и

чучулигите под прозореца

се смълчаха

накрая изплува окъпан изгрев

и постави

златни петачета върху издутите й клепачи

мухата тежко тупна на пода

сетне тържествено тръгнахме стигнахме

края на селото

чух баба да казва сънено

направи ми място

побързаха и внимателно я положиха

в общия гроб

откъм страната от която

винаги си е лягала

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • жени костадинова // 4 мар, 2014 //

    Силно! Много силно… Когато моята баба почина, преди доста години, бях на 16-ет, тогава разбрах, че животът не е вечен и започнах да задавам вечните въпроси, да пиша поезия, проза и т.н. Връзката ни духовната с бабите е нещо много силно и преобръщащо. Мир на душите им и вечна им памет!

Коментирай