Public Republic Art Studio

Четвъртък, 20.02.2014

21 февруари, 2014 от · Няма коментари

Ангелина Бонева – Кхан

Превърнала съм в навик сутрините си – изпиване на хапчетата и чак тогава се пристъпва към баня, кафенце, телевизия, нет. Решавам какво ще се случи едва след душа, докато отпивам от кафето.

На Витоша снегът е намалял. Слънце. Някои ходят с летни дрехи навън.

И изведнъж се вгледах, че посред бял ден уличното осветление свети. Цял ден беше така. Някакви аварийни коли спряха, въртяха се едри мъже около една от лампите, клатиха я като джанка, ама йок, тъпата лампа си свети! И така си и остана.

Изкуших се и ги заснех. Умрях от смях, защото според Сохаил България е адски богата страна, щом уличното осветление свети денем. Но, за жалост не се учудвам, защото улицата ни беше разкопавана 7 пъти само миналата година.

Много съм кекава. Нощта ми беше неспокойна. Още ме мъчи кашлицата. Три пъти повторих грипа. Много тежко мина. Цял ден съм жадна. Пих компот от дюли, чай, айрянче…

Днес денят ми се изниза в следене на новини и работа по фирмата. Фактури, документи… Сохаил много ми помага в домакинството. Изчистихме, измихме, той се зае с пералнята, а аз заредих пекарната за хляб. Бухнах да се готви гювеч и се захванах за работа.

Разбира се, не пропускам олимпийските игри, новинарските емисии, разговори по телефона и по скайп с някои партньори от Турция… Е, има и такива дни, наричам ги Уют!

На практика – нищо особено. Но, когато се вгледаш в детайлите и искаш всеки ден да е така.

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай