Public Republic Art Studio

Из “Животът може да е чудо”

5 февруари, 2014 от · Няма коментари

Ивинела Самуилова

1462594_10200792458565055_1268989830_o
Снимка: Любозар Димитров

На следващата сутрин Ади пак стана в „лайняното” настроение. Този път обаче имаше причина – любимият й я събуди с хъркането си, което беше просто ужасно. Ади никога не беше чувала толкова мощно хъркане, изобщо отдавна не се беше случвало той да хърка (или тя да го чува), но тя знаеше какво става.

„Ще те науча аз тебе, кучко” – се закани Ади наум, докато едвам се измъкваше от леглото. Беше сигурна, че е заради лекарката-хърколожка, която беше сменила възрастния доктор, когото Ади пенсионира. Въпреки че тази история се носеше като легенда сред колегите й от семинарите, тази сутрин на Ади изобщо не й беше до смях.

На Ади не й трябваше много, за да влезе в духа на това, което им показваше Алексей. След историята със сиренцето и още няколко подобни „изпълнения” самата Ади започна да генерира „щуротии” със завидна лекота. И първият й успех беше свързан с това, че прекрати хъркането на любимия си. Всъщност Ади така и не разбра дали той престана изведнъж да хърка, или тя престана изведнъж да го чува, но това изобщо не я интересуваше.

Единственото, което имаше значение, беше резултатът, а именно, че след месеци мъчение, среднощно бодърстване и сутрешни сръдни, тя пак можеше да спи спокойно и непробудно цяла нощ. Идеята й хрумна след един от семинарите, на който Алексей им разказа как са „намърморили” работата на съпругата на негов приятел. Тя била от месеци безработна и не можела да си намери работа. Една вечер Алексей им бил на гости и те му се оплакали от ситуацията, а той, вместо да започне да цъка с език в знак на съчувствие и да дава стандартно безполезни съвети, ги убедил да пробват нещо по-различно. Накарал жената да развие възможно най-черния сценарий на проблема, като го хиперболизира.

С негова помощ тя описала сценария, в който остава без пари, губи жилището си и отива на улицата, при което се видяла как, облечена с дрипаво палто, рови в кофите за боклук и се бори с едно бездомно псе да му изтръгне от зъбите комат хляб. През цялото това време те много се смели, а за да е още по-шантаво, мъжът й „свирел” „Марсилезата” на гребен. После Алексей накарал жената да си направи едно човече и тя измайсторила някакво с пластилина на детето им и дори му сложила крила, за да бъде по-бързо, защото задачата на човечето-помощник била да ходи и да „мърмори” на работодателите да я вземат на работа. Посмели се те здравата и седнали да пият бира.

Мъжът пуснал радиото и в този миг всички се втрещили: от него се разнесла „Марсилезата”. Това се беше случило преди по-малко от месец. Днес се бяха обадили на Алексей да му кажат, че жената си е намерила много хубава и добре платена работа и го поканили на гости да пият бира и да пеят „Марсилезата”.
Ади страшно се впечатли от тази случка и реши да пробва нещо подобно, за да се справи с хъркането на любимия си, което в момента беше почти толкова важно за нея, колкото намирането на призванието й.

Тя започна да си представя какво ще се случи, ако той не спре да хърка. Видя се как се събужда посреднощ от хъркането, взема дебелия том „Братя Карамазови” от нощното шкафче, удря го по главата, той изхриптява силно и после утихва. Тя започва да го дърпа, но той не помръдва, тя светва лампата и вижда, че е размазала главата му, после звъни в полицията и се предава, а съдът я обявява за луда и я праща в психиатрия, където тя прекарва остатъка от живота си, клатейки се в люлеещ се стол, мръсна, рошава, издаваща хъркащи звуци…

Тук сценарият свърши – Ади го беше изчерпала. Усети, че й идва да заплаче. После осъзна, че това е просто една гротеска – отново превъртя сценария и този път абсурдът на няколко от сцените я разсмя, дори изпита снобско задоволство от факта, че използва за оръжие на убийството такава гениална творба като „Братя Карамазови”. После реши, че трябва да измисли и някакъв образ. Сети се, че любимият й много обича котки и нарисува едно сладко спящо котенце. Сложи листа с рисунката под възглавницата му и си легна с надежда.

Да, обаче не се получи. Хъркането като че ли беше по-леко от друг път, но резултатът не я удовлетворяваше. Тъкмо беше готова да махне с ръка и да каже, че всичко това са пълни глупости, когато й хрумна, че няма как да се получи с котенцето. „Колко си глупава, Аидо! – каза си Ади. – Естествено, че двамата ще си мъркат и хъркат цяла нощ. Колкото по-сладко му мърка котката, толкова по-сладко ще си хърка той!” Помисли малко и стигна до извода, че любимият й е доста конвенционален и здравомислещ човек, уважава науката и медицината, дори има опит в тази сфера.

Тогава реши да пробва с доктор. Това беше доста сложно, но успя някак да се справи с рисунката. Получи се много добре – докторът изглеждаше компетентен и с опит. Ади махна котенцето и сложи на неговото място под възглавницата лекаря, когото дори беше снабдила с инжекция в ръката за спешни случаи, и му поръча да се грижи за любимия й през нощта. Тази нощ Ади спа непробудно и когато осъзна това на сутринта, чак не можеше да повярва. Разбира се, реши, че може да е случайно. Едва дочака следващата вечер, и по-следващата, и по-следващата… „Чудото” продължи с месеци до тази, последната нощ…

Любимият й я гледаше доста изпитателно в началото, когато тя всяка вечер, преди да си легне, вдигаше възглавницата и поръчваше на доктора отдолу да се грижи за него. Той поклащаше глава и неизменно изкоментираше: „Ти съвсем се побърка с тия семинари!”.

В същото време обаче разбираше, че нещо става – Ади не го ръчкаше посреднощ, за да го разтърси, когато самата тя се е събудила от хъркането му. Скоро стигна дори дотам, че вечер я подсещаше: „Каза ли там каквото има да казваш на оня?”.

След известно време обаче листчето, на което Ади беше нарисувала доктора, се поомачка, започна да се разкъсва и тя реши, че ще го пенсионира и ще назначи някой по-млад лекар. Написа благодарствено писмо на стария доктор Хърко, пожела му здраве, дълъг и щастлив живот и тъкмо щеше да започне да рисува заместника му, любимият й се прибра. Попита я какво прави и тя му обясни, че вече за неговото хъркане ще се грижи млад доктор.

- Не може ли млада докторка? – попита приятелят й.
Ръката на Ади замръзна над листа, за миг тя замълча и накрая промълви неохотно, през зъби:
- Може, защо да не може?

ivinela

Технически характеристики:

Издателство: “Хермес”, 2011
Формат: 13х20 см., меки корици
Обем: 176 стр.
Цена: 9,95 лв.
ISBN: 9789542610113

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Модерни времена

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай