Public Republic Art Studio

Жълтият мотел

5 февруари, 2014 от · 2 Коментара

Христина Мирчева

weg
Photo: seranyaphotography

Влизам в съня и
влизам в сграда, като вървя по коридор.

По етажите нагоре,
стотици са стаите, обзаведени с дюшеци,
нахвърлени по земята.

Стените нямат дори от онези картини,
които иначе могат да бъдат видени на подобни места.

Децата от стаите викат към мен,
удрят с длани по прозорците.
Разбирам, че са в беда.

Страхът ги прави да изглеждат малки.

Ще ви помогна, казвам, само да се измъкна оттук.

Тръгвам в обратна посока.

След дълго лутане, което винаги ме отвежда до улици без изход,
до отчаяние и паника, най-сетне излизам,
успявайки да запомня пътя по пътя на метафизичната логика.

Вече съм до железопътната линия и виждам влака,
идва към мен.
Но не сега! Аз съм длъжна.

Връщам се обратно, за да се срещна с децата и да ги изведа.
Ще успея ли?

В крайна сметка тръгвам от съня, а те остават там.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • ValkyrieShiz // 5 фев, 2014 //

    Страхотно! Доста добре е предаден ужасът от целия сън. Моментът с влака и децата малко ми напомня на една сценка от един филм за войната, когато група евреи бяха затворени в един влак, поляците бяха разстреляли немските войници, но оставиха хората затворени и един от групата, искаше да се върне да ги спаси. С разликата, че той успява да ги изведе, а ти не. :)

  • Teresa // 5 яну, 2018 //

    I do unknown if captcha sniper is much better than Captcha Breaker yet
    it appears the fracture version of captcha sniper could be discovered everywhere but Captcha Breaker has
    not been cracked yet.

Коментирай