Public Republic Art Studio

Синият цвят на Кольо К.

30 януари, 2014 от · 2 Коментара

поема от Росен Карамфилов

корица (СЛУШАЙКИ ПИАЦОЛА)
“Слушайки Пиацола”
Кольо Карамфилов

    show must go on…

1.

баща ми нарисува пътя с една линия
ръката му дори за секунда не се отдели от листа
баща ми нарисува пътя с една линия
ръката му дори за секунда не потрепери
под натиска на тази тъй измърсена реалност
неговите картини победиха телесността в пряк дуел
виденията му бяха нафора за окото хляб за зеницата
виденията му бяха страници от Светото писание
ето защо Господ-Бог реши да му даде пълна свобода

да бъде.

2.

шия си раните и гледам да не се пръснат шевовете
понякога конците излизат навън и съскат като змии
аз ги хващам изгризвам главите им убивам ги съвсем
хладнокръвно но част от отровата остава недокосната

3.

сън
разпънат съм между тъгата и прозрението
подобно залез изпреварил самото слънце

сън
разпънат съм между тъгата и прозрението
подобно цигара забучена в гореща пръст

сън
разпънат съм между тъгата и прозрението
подобно нюанс останал без наситеност…

но ти ще ми покажеш пътя нали?
нали ще го направиш, хулиган такъв?

4.

аз съм последната непродаваема картина
която К.К завърши преди да замине
не съм рисуван с масло нито с акрил нито
със креда нито с молив нито с писец нито с огън

аз съм последната непродаваема картина
направена от пръст и душа – няма да бъда
съхраняван нито в изложбени зали нито в катедрали
нито във църкви нито в галерии аз съм надежда и упование
а не фиксиран миг художникът ме обожава и това е

съвършено-достатъчнa причина за покой…

5.

Словото циркулира като прясна кръв извън мозъка ми
имам всичката сила да нося нова памет у себе си
имам всичката сила да гледам към настоящето то
не съществува както е казал Борхес някога и другите
след него са повторили вече изказаното преминало

Словото циркулира като прясна кръв извън мозъка ми
имам нужната мъдрост да виждам отвъд материята
имам нужната смелост да не умра сто пъти завинаги
сънувам как Смъртта ходи гола сред градината. Но

изведнъж сноп доброта я прострелва. Пукот след пукотът,
куршум след куршумът, олово след оловото раздира
хлъзгавата синя плът на празнотата. И отново – пукот
след пукотът, куршум след куршумът, олово след оловото
раздира хлъзгавата синя плът, къса месата й и ги хвърля встрани…

Смъртта почина без да си каже молитвата.
Видяхте ли?

6.

прескачам пропастта

милиметър по милиметър
сантиметър по сантиметър
дециметър по дециметър
метър по метър бавно прескачам

денем нося жълти карамфили
там – в ателието на баща ми
което отказвам да нарека гроб

оставил съм му четка бои и вода
за да изрисува небосвода с пръсти
за да бъде все такъв песимист по отношение на заниците
за да бъде все такъв минималист по отношение на тъгуването

7.

дълбоко във тялото на татко имаше бомба
бомба която след взривяването го обезсмърти

8.

постави роза
между стените на Сърцето ми
помоли ме да я поливам с водка
помоли ме да я поръсвам с пепел
за да поникне високо над земята

постави гълъб
между кухините на горящите рани
помоли ме да го храня с надежда
помоли ме да го държа в дланите си
за да отлети един ден когато дойде време

остави ми Йо наместо Ангел
и утихна сред пълен покой

остави ми Сила наместо присъствие
и хукна по следите на детството си

остави ми бунтът чувството за безграничност
и спокойно отиде да рисуваш самодиви

наясно си -

те също ще се влюбят необратимо
ще им правиш портрети по разкъсаното небе

понеже салфетките са твърде земно нещо
татка

възкръснах
поради твоето верую

9.

Човекът е затворена кутия за сълзи
но надеждата осветява тази кутия

Човекът е затворена кутия за сълзи
и става все по тих тъй все по тих

понеже писъкът пробива вътрешността
понеже молитвата го пресътворява у симфония

10.

на Катота

Синовете разполагат
с една единствена майка
А аз имам дори повече –
отец скрит под майчино тяло.

11.

говори с мен
Космос мой

говори с мен
дори една минута

дори половин
дори половин

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , , , , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • Керка Хубенова // 31 яну, 2014 //

    Прекрасни стихове!…Многопластова чувственост!Искреност.Простота…Просто любов!

  • Живка Симова // 1 фев, 2014 //

    Четох, тъгувах и слушах Depeche Mode … толкова обич на куп, че всичко друго ти се вижда детайл в китайска литография.

Коментирай