Public Republic Art Studio

Вторник, 21.01.2014

22 януари, 2014 от · Няма коментари

Людмила Йорданова

Пропуснах началото на седмицата. Пропуснах и ранните часове на вторника.

Работя като социален асистент. Сутрините ми са трудни. Морските дози кафе нямат значение. Като в сън, рутинно, върша си работата и се събуждам след последния адрес.

Днес той беше вторият подред.

Някъде около 12:15 съм вече с будно съзнание на спирката при „Пирогов”. Будна за главната си задача в този ден – да стана една от „туристките”, които знаят в коя голяма верига от магазини има добри промоции и да пътуват понякога през цяла София, за да стигнат до техен клон. Те обикновено са на пределна възраст. Дамата, за която се грижа, ми е дала тази поръка, трябва да я отменя в „излета” до Кауфланд.

Чувствам се съвсем несигурна. Погледнала съм в нета – не открих Кауфланд в центъра. Значи, щом се налага да се мотая в някой от крайните квартали, поне да е някъде около моя…

Успявам да направя пълен кръг – с ходене пеша, после автобус, после друг автобус… Както винаги, решавам задачата, но по най-трудния и абсурден маршрут. Точно като в часовете по математика някога.

Истински хубавите неща се случват у дома. За пръв път от мноооого дни не ми се отваря лаптопа. Чета си книга. Дъщеря ми е отворила нейния, но гледаме заедно „Девойко мари хубава” на Албена Денкова и Максим Стависки. И други откъси с тях от „Ледниковый период”. Когато най-накрая вече съм в нета, така съм се наситила на хубавини, че забравям да „лайквам” наред публикациите на приятелите ми във фейсбук. Бързам да свърша това-онова и… да се прегърна с възглавницата.

И ето че точно преди да си легна на диванчето, ритвам здраво ниската масичка до него. Влизам в сънищата на куц крак… Много боли.

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай