Public Republic Art Studio

Катерина Стойкова-Клемър за “Сезонът на нежния глад”

22 януари, 2014 от · 3 Коментара

Разговор на Христина Мирчева с Катерина Стойкова-Клемър за новата антология на съвременна българска поезия “Сезонът на нежния глад”- “The Season of Delicate Hunger”.

katya_klemer

Катерина, как се роди идеята за тази антология?

Идеята се породи преди години, още през 2010, когато основахме издателство Accents Publishing. През 2011 започнах на глас да обсъждам възможността за подобен сборник, но само в теоретичен план. През март, 2012 официално обявих, че проектът започва. Сега е краят на 2013. Бих искала да направя поредица от този тип книги, но засега още обмислям как да стане това.

Радваш ли ù се, за теб тя сигурно е сбъдната мечта.

Радвам се, да. Не спирам да говоря за нея.

Моля, разкажи ни за процеса на работа – за събирането на текстове, за превода, за редакцията, за работата с авторите…

Събирането и селекцията на текстовете продължи 8-9 месеца. Исках всички да имат възможност да пратят и затова обявих, че стихотворенията трябва да са на български.

Преводът отне най-много сили и време. Оказа се, че през 2013 съм превела над 300 стихотворения за антологията. После подбрах най-сполучливите преводи, подредих отделните цикли така, че да са различни един от друг, но същевременно да се подкрепят един друг. Например цикълът на Кристин Димитрова съдържа митологични стихотворения, а подредих цикъла на Бина Калс (която е след Кристин) така, че да започне със стихотворение за Одисей. Не включих любовни стихове от Георги Господинов, а само политически, защото любовни вече имаше достатъчно.

За мен беше привилегия да работя с авторите. Не познавам лично повечето от тях, така че общуването ми достави радост и ми даде сили, за да се справя със задачата.

Относно редакцията – освен мен, още четири човека (американци-поети) четоха преводите няколко пъти, коментираха и т.н. Месеци наред изпипвахме всичко, разглеждахме всяка запетайка… Всъщност имаме специален микроскоп, с който проверяваме за грешки. Това не е шега.

Въпреки, че книгата е отпечатана, работата не е свършила – разпращам книги на авторите, бройки за рецензии, организирам четения, представяния и т.н.

Публикуваната книга също изисква време, внимание и любов, иначе е много лесно да потъне безвъзвратно в забвение. Това е особено вярно за поезия, а още по-остро важи за преводна поезия. Затова още не е време за почивка.

almanah

“Сезонът на нежния глад”? Магнетично заглавие.

Част от стихотворение на Аксиния Михайлова. Веднага го обикнах. Стихотворениято отпадна, но заглавието остана.

Двуезично ли е изданието и как стои въпросът с разпространението.

Само на английски е. Така успях да включа повече автори. Книгата има над 300 страници и е достатъчно тежка и обемиста.

Относно разпространението – антологията ще може да се закупи от нашия сайт, от Амазон, както и от местни книжарници.

Оформлението, поне на дигитален прочит, ми се струва чудесно. Кой е художникът?

Двама души трябва да се споменат тук. Картината е на Кольо Карамфилов, а дизайнът е на Симеон Кондев.

Има ли медиен резонанс?

Правя каквото мога, за да разпратя книгите до списания и критици. Надявам се на най-доброто!

Чувстваше ли подкрепа от приятели – морална и финансова?

Финансова подкрепа нямах от никого, но и не съм очаквала или търсила. Морална също не съм търсила, но от време на време пристигаше от автори, приятели, както и от случайни събеседници, които имаха нещастието да ме питат как съм, а аз, вместо да отговоря с една дума („добре“), се впусках да обяснявам надълго и нашироко за проекта, за преводите и т.н.

Докато се занимаваше с антологията, оставаше ли ти време да пишеш. Подготвяш ли нова книга след „Неделимо число”?

Оказа се, че съм понаписала и свои собствени стихове и на български, и на английски. Бих искала да подготвя нова книга.

Твои предпочитани български съвременни автори – от различните поколения.

Освен авторите, включени в антологията, имам и много други любими. Тук ще спомена само двама:

Иван Методиев. Като ученичка преписвах неговите стихове в тетрадчици, защото нямах книгите му, а исках да науча творбите му наизуст. Невероятен поет.

Димитрина Баева. Моя близка приятелка от Бургас. За наше голямо нещастие тя почина на 30 годишна възраст, но не преди да напише чудесни стихове.

А другоезични?

Маркес, Лорка, Симич и много, много други.

Кое от изкуствата най-много те вдъхновява?

Поезията. Обичам я и винаги я нося със себе си. На второ място може би е фотографията.

Обичаш ли комикси? Би ли написала сценарий за комикс?

Да, обичам комикси. Бих написала сценарий, но по-интересно би ми било да работя с художник и двамата едновременно да оформяме текста. Поезията е самотно занимание и бих използвала всеки случай да взема участие в колективно изкуство.

Любими комикс-герои?

Супермен – защото лети и спасява хората.

ICO_7913

В Америка комиксът е на особена почит. Има музеи, галерии, магазини, посветени на това изкуство…

Това е вярно, а и по мои наблюдения има все повече комикси за възрастни и на сериозни теми. Например Арвен Донахю – моя приятелка и фермерка от Кентъки. Тя написа, нарисува и публикува комикс, който индиректно обсъжда теми като колониализъм, расизъм и първоизточник на различни ритуали в Санта Фе, Ню Мексико. Погледнете тук – http://arwendonahue.com/comics/old-man-gloom .

Също така поетесата Катлийн Дрискъл работи с художник да илюстрира едно нейно дълго и много сериозно стихотворение и го публикува като комикс (въпреки, че официално го нарича „графична поема“) в отделна книжка под друго заглавие. Проектът бе дискутиран на блога на Best American Poetry, което е голяма чест. http://blog.bestamericanpoetry.com/the_best_american_poetry/2013/11/the-mutual-muse-the-missionary-position-collaboration-.html

Колко години вече си извън България? Свиква ли се?

Живея в САЩ от 1995. Годините и средата те променят толкова, че дори и да не можеш да свикнеш, ще се наложи да се примириш. Оказа се, че аз не бива да посещавам България за повече от три седмици наведнъж. След втората седмица Америка започва да ми се струва като далечна планета, която няма нищо общо с мен и „истинския“ ми живот, и след това ми трябват дълги и ужасни месеци да свикна пак с Америка.

Предвижда ли се премиера в България и в кои градове?

Да, бих искала да представя антологията и в България – София, Пловдив, Бургас и Благоевград със сигурност, а защо не и други градове. Най-вероятно това ще се случи през юни.

334 страничната Антология със съвременна българска поезия “Сезонът на нежния глад” на издателство Accents Publishing ще излезе на 23 януари 2014 година в САЩ. Тя съдържа 197 произведения на 32-ма автори на възраст от 21 до 72 години. Ето имената на авторите по реда на тяхното представяне:

Екатерина Йосифова, Стоянка Грудова, Керана Ангелова, Елка Василева, Роза Боянова, Сашо Серафимов, Ваня Ангелова, Ани Илков, Владимир Левчев, Петър Чухов, Валентин Дишев, Мирела Иванова, Аксиния Михайлова, Кристин Димитрова, Бина Калс, Георги Господинов, Николай Бойков, Йордан Ефтимов, Марин Бодаков, Даниела Михалева, Петя Хайнрих, Владислав Христов, Иво Рафаилов, Йорданка Белева, Оля Стоянова, Иван Христов, Красимир Вардиев, Емануил Видински, Димитър Кенаров, Иванка Могилска, Ясен Василев и Росен Карамфилов.

Рубрики: Frontpage · За творчеството · Модерни времена · Новини · Около света

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • Иван // 23 яну, 2014 //

    Глас в пустиня.Тази “антология” няма нищо общо с хората българи, пишещи зад граница.”Съставителката” Кремен иска да покаже единствено себе си,чрез “подбраните” в нейната антология.Не може да живееш в САЩ и да игнорираш СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА,обединител на пишещите българи навсякъде по света…

  • otchelnik // 28 яну, 2014 //

    Иване, не си прав! Катя е един талантлив и безкористен човек – създала е Антологията с най-добри чувства към авторите, към талантливите пишещи събратя и в никакъв случай не е искала “да покаже единствено себе си”. Е, в една антология винаги има и “пропуснати” автори. Би могла да включи например Деньо Денев, Красимир Симеонов, Димитър Калев, Теменуга Маринова и други талантливи поети. Но въпреки това искам да поздравя Катерина и да й пожелая нови творчески сполуки и вдъхновение… А Съюза на българските писатели е една скверна организация, която няма нищо общо със Съюза създаден от Дядо Вазов преди 100 години…

  • ina mircheva // 29 яну, 2014 //

    Благодаря, Отшелник, от името на Катерина – прекрасен човек и великолепен поет, а и изключително всеотдайна и безкористна в работата си :)

Коментирай