Public Republic Art Studio

Откъс от “Внезапни улици” на Иванка Могилска

7 декември, 2013 от · Няма коментари

city
Снимка: anantablamichhane

София, началото на февруари 2012

Райнхард носи в себе си един огромен град. Преброжда улиците му, съзерцава морето през зимата и храни чайките. Спуска се по „Графа“ и след това свива по „Ла Рамбла“, за да се озове на площад „Игор Стравински“ и от там да чуе песента на мюезина, който извива глас от Синята джамия, и никъде не среща тази, която търси. Нощем включва уличните лампи, подарява бутилка вино на някой просяк и бърза да се прибере, без да поглежда към безистените – тъмни, усойни, миришещи – откъдето могат да изскочат побойници и крадци и да се нахвърлят върху му. Много се страхува, че ще го пребият и няма да може да се събуди, и този град ще остане завинаги непостроен.

Будапеща, февруари 2012

След толкова дни на полети и концерти най-сетне у дома. Видях приятелите си, целувах любимата си, свирих, свирих, свирих. Пих сутрешното си кафе до прозореца. Гледах улицата. Свирих. Имам още няколко часа преди да стегна багажа си и да поема отново на път.

Отивам на улица „Кертес“. Сградата стои. Табелата не. Не си спомням кога са я махнали. Известно време се клатушкаше от вятъра и скърцаше, цялата ръждясала. На снимката табелата е относително нова. Само леко зацапана от градска мръсотия. Никаква ръжда. Сякаш ей сега вратите ще се отворят и няколко души ще се измъкнат с поклащаща се походка. Сякаш ей сега ще изляза от бара заедно със състудентите ми. Ще поемем нанякъде, по улиците на Пеща. Хората ще ни заобикалят, за да не се ударят в инструментите ни. Отново ще бъдем господарите на най-широките и най-тесните улици. Никакви катастрофи не ни предстоят. За съжаление знам – оттук вече излизат само скитници. Оставям загадката зад гърба си и се запътвам към решението й.

София, началото на март 2012

След толкова години тишина, музиката на непознатия не спира да чертае петолиния по вените ми.
Не издържах. Върнах се в онзи бар, в който го срещнах и попитах каква е била програмата им миналата седмица. Кой е свирил? Кой е бил мъжът с акордеона? „Роман – казаха, – Роман.“ Записах си името и фамилията.

Прибрах се и започнах да го търся. Намерих снимки от концерти, програми за концерти, отзиви на фенове. Видях лицето на жената, която претопля историите си заедно с вечерята, докато го чака да се прибере и сигурно се тревожи, защото знае как огънят поглъща всичко, което си хареса, и не може да бъде задържан. Намерих музиката му, намерих клипове. Седя и го гледам – вече трети ден. Изучавам как свири лицето му, когато прегръща акордеона. Бих искала да знам дали е същото, когато прегръща жена. Не неговата.

Намерих един мъж, но не за да го срещам, а за да го губя всеки ден.

Първа електронна публикация
Откъсът е от новия роман на Иванка Могилска “Внезапни улици” (ИК “Жанет-45″)

Basic CMYK

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай