Public Republic Art Studio

Artist of the Week – Георги Гонев

7 ноември, 2013 от · Няма коментари

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Анна Симитчиева с Георги Гонев

„Хоризонти – много, идеи – безкрай!“

DSC_4267

Здравей, Георги! Когато с теб се запознахме преди десетина години, ти още живееше изкуството предимно като хоби. Какво се промени от тогава? 

Предполагам, че порастнах и придобих готовността и самочувствието да приема в обятията си това, за което съм роден. Доста години се лутах из най-различни професии (…).

Ако трябва да върна лентата назад и да отбележа момент, в който аз съзнателно приех изкуството като част от мен, то ще се върна на един далечен Георгьовден, може би съм бил на петнадесет – шестнадесет години, седяхме в едно заведение с родителите ми, точно след като бяхме посетили църквата по случай празника.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

„Гого, сигурен ли си, че искаш да се занимаваш с изкуство?“ ме бе попитал баща ми, „Да бъдеш художник не е лека работа, много е трудна и често завършва в мизерия… ако искаш стани адвокат, лекар, (…) но недей да се захващаш с това, само защото аз съм такъв.“

Помня, че тогава се стреснах много. От първи клас бях в паралелка по изобразително изкуство и вече бях приет в гимназия със същия профил. Генерално се възприемах като човек, който ще се отдаде на тази романтична професия.

Тогава се уплаших, но въпреки това, отговорих на баща си: „Не татко, аз искам да стана художник.“
И така животът ме завъртя, завърших гимназия, но не събрах смелост да кандидатствам в Академията по Изкуства, затова реших да запиша в Нов Българси Университет – специалност „Пластични изкуства“.

С течение на времето, аз наистина започнах да се замислям за различна професия. Както споменах вече, работил съм най-различни неща, предимно, за да си осигуря някаква стабилност и независимост, но всеки път изкуството ме викаше.

Georgi_Gonev

Професиите, които смених, ме обогатиха по свой начин и открих, че дори и в най-трудните моменти мога да намеря вдъхновение. Колкото и да бе странична работата, винаги изскачаше някой, който да ми предложи идея, която поне малко да ме провокира.

3347_101717040999_8188658_n

По това време баща ми вече беше заминал за Щатите и беше започнал да прави много интересни неща от полиран цветен цимент и мазилка. Заинтригуван от тази технология и чрез негови напътствия, започнах да експериментирам, откривайки че възможностите на този материал са огромни! Отново бях намерил радостта на творчеството.

В днешни дни рисувам, когато намеря свободно време, но главно ме влече фотографията. Работя заедно с един мой стар приятел фотограф – Ивайло Атанасов, с когото обсъждаме и изразяваме дадени идеи.
В момента живея и работя в София, но въпреки огромната мизерия и мръсотия, в този град има живот, а както знаете, животът те изпълва с вдъхновение!

Откакто пребивавам тук се запознах с изключително интересни хора, с невероятни истории, които събуждат любопитството ми и ме провокират да творя. Замислил съм няколко интересни проекта, но ще ги споделя със света, когато са в по-завършен вид. Нали знаете, не слагай тигана на огъня, докато рибата е още в морето!

За теб изкуството избор ли беше или логично продължение на семейна традиция?

Предполагам по малко и от двете. Един от първите ми спомени е как държа четка и мацам на блокче за рисуване в стремежа си да нарисувам нинджа… Когато родителите ми искаха да ме запишат на училище, помня че казах „Искам да съм с рисуване! По цял ден ще си рисувам, а другите ще учат математика и ще четат!“. Много плаках, когато разбрах, че нещата няма да стоят точно така…

Picture_Georgi Gonev

Имало е моменти, в които съм искал да се занимавам с други неща, например с актьорско майсторство, с танци, или пък с музика, но накрая си казах: „Защо трябва да избирам само едно? Творчеството не трябва да се ограничава! Имаш ли идея, ще намериш начин да я реализираш!“

Винаги съм се чувствал, сякаш не аз избрах изкуството, а то мен. Каквото и да правя, то е там. Винаги! Често го опреличавам на жена, която е решила, че ти си човекът за нея и никой друг! Колкото повече се съпротивляваш – толкова по-лошо става! Ако не и се отдадеш, ще те подлуди!

Какво е за теб като сам творец да следваш стъпките на доказали се в интернационален мащаб предшественици?

Понякога е трудно и досадно, но с времето се научих да се абстрахирам от този факт. Аз винаги ще бъда срaвняван с баща си, за което, да бъда честен, нямам нищо против. Имало е хора, които са се изказвали по мой адрес, че лежа на лаврите на баща си и че нямам собствен поглед върху нещата. Игнорирам такива коментари.

Баща ми е наистина талантлив художник, който е изградил името си с труд и пот, но той не е единственият творец в моето семейство. Имам вуйчо, който също е изключителен живописец и е повлиял върху моето творчество. Също така сестра ми, която има невероятен усет за цветове, което буди възхищение в мен! Нормално е аз да се уча от тях и да попивам техните знания.

Трябва да съм много глупав, за да не се възползвам. А и аз съм на двадесет и четири години, все още черпя жадно от живота!

Но иначе гледам да следвам собствените си идеи и се стремя да изградя някаква самостоятелност. Търся знание и вдъхновение от всякъде. Дори от хората, които правят тези коментари.

Имаш ли любими обекти на изображение?

Знам, че ще прозвучи банално, но женското тяло събужда у мен възхищение. Има нещо първично, свято и мистериозно в неговите черти, които провокират у мен желание за сътворение! Когато го изобразявам, е сякаш прява любов с нея, всяка една линия е докосване, всяка една извивка е хармония…

Никога не съм рисувал жена, към която не съм изпитвал силни чувства. Никога не съм показвал рисунките си, прекалено лични са. Може би някой ден? Ще видим…
Обожавам също да снимам и рисувам къщи. Намирам го за успокояващо и градивно.

944351_10151668965761000_98158556_n

Кои аспекти на ежедневието те вдъхновяват и генерално как гледаш на него – като на баналност, от която искаш да избягаш, или като на извор на идеи, които да пречупиш през собствената си призма?

Няма определени аспекти. Ежедневието ми е динамично и интригуващо. В момента работя в един доста социален бар, където имам неограничен достъп до интересни хора и техните истории. Всеки един човек, с когото съм се запознал там, ме обогатява емоционално и провокира нещо в мен.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Но вдъхновението може да те сполети във всеки един момент. Докато наблюдаваш хората в трамвая, докато слушаш музика, докато се разхождаш в парка или докато наливаш бира на някой клиент. Отвориш ли сетивата си, светът ще ти даде това, от което имаш нужда. Дори в този момент чувам как съседите ми са си пуснали джаз музика и това събужда приятни чувства в мен.

Имам една максима: в живота имаме точно определени моменти, които са ни отредени за да страдаме. Каквото и да правим, тези моменти ще дойдат и ще се стоварят върху нас. Когато настъпят, единственото, което можем да направим, е да се отдадем и да се изградим чрез страдението си, да се вдъхновим от него, и да го изпитаме възможно най- креативно. След това да се адаптираме и да продължим напред! Когато отминат тези моменти, наслаждавай се на живота,твори и бъди щастлив!

Pic_Georgi_Gonev2

Образованието като артист предопределящо ли е според теб за професионалния успех на един творец?

Определено е по-добре да имаш образование, защото най-малкото отваря врати и създава контакти, които ще бъдат от полза в бъдеще. Да намериш хора, които да споделят възгледите ти, е наистина изграждащо. Но не мисля, че образованието е предопределящо. Един артист преди всичко трябва да бъде смел и да изразява вдъхновението си независимо от образованието!

Човек, който е търсил информацията и е придобивал уменията си сам, чрез грешките си, според мен е много по-гъвкав и адаптивен, от човек, който никога не е грешил и е придобил всичко на готово.

Поставям и себе си в това число. Когато съм имал проблем с дадено нещо, винаги съм могъл да се обърна към семейството си за знание и подкрепа. От една страна това е прекрасно, но от друга имам чувството, че се лишавам от урока на грешката, който според мен е безценен!

На кого се възхищаваш като творец и с чии творби се идентифицираш най-добре?

Избягвам да се идентифицирам с други творци, поради две причини. Едната е, че не искам да обиждам никого, като казвам, че моето творчество прилича на тяхното, а втората, че не искам да се оприличавам с други хора, за да не обезличавам себе си. Възхищавам се на много творци, известни или не чак толкова.

Обожавам работите на Гауди, Салвадор Дали, Пикасо, Микеланджело, Фриденсрайх Хундертвасер… но не се възхищавам само на тяхното творчество, но и на начина им на живот. Всеки един от тях е минал през определени перипетии и е стигнал до изводи, които са определили тяхното съществуване. Допринесли са за изграждането на лика на човека на изкуството.

Haeuser2

Какво да очакваме от бъдещите ти изяви?

Не мога да кажа какво точно да очаквате, но можете да бъдете сигурни, че каквото и да е то, ще бъде излято от мен с цялата искреност на която съм способен. Мисля да продължа с експериментирането с цветния цимент, защото има много неща, които тепърва предстоят да бъдат усвоени в тази технология. Фотографията също предстои да бъде усвоявана. За мен тя е един нов и интересен начин да изразя настроенията си.
Накратко – хоризонти много… идеи безкрай!

Georgi_Gonev_pic

Георги Гонев е роден на 14-ти май 1989г. в град Кюстендил в семейството на художника Явор Гонев. Завършва реална гимназия „Неофит Рилски“ – Кюстендил през 2008 и в последствие се насочва към професионализиране на изкуството като прекарва една година в Нов Български Университет – специалност „Пластични Изкуства“.

Година по-късно прекъсва обучението си, като се захваща с дейности, различни от изобразителното изкуство. Участва в няколко съвместни изложби, като първата му на по-професионално равнище е през април 2013 г. в галерия „Владимир Димитров – Майстора“ – „Изложба Великден – Гергьовден“.

Понастоящем живее и работи в София, като остава верен на поривите си към рисуването, фотографията и керамиката.”

Рубрики: Frontpage · Visual Art · Гостува ни

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай