Public Republic Art Studio

Петковден, Зимен Петковден, св. Параскева-Петка (14 октомври)

14 октомври, 2013 от · Няма коментари

Проф. дфн Томислав Дяков

4567948613_f76ea43302
Снимка: alejandrolavinjr

Зимният Петковден е не само празник в чест на светицата – закрилница на децата, но и поставя началото на зимните семейни служби, посветени на покровителя – патрон на рода и семейството.

От този ден започва и периодът на сгледите, на годежите и сватбите.

Петковден бележи и края на стопанските дейности – есенната сеитба и прибирането на реколтата; освобождават се овчарите и ратаите и започва оплождането на домашния добитък (мърляне и овча сватба).

Затова празникът е и на овчарите, а жените раздават питки за здравето на животните.

От Петковден до Димитровден (26 октомври) се забранява домашната работа с вълна; кроенето, шиенето – за да не нападат хищници стадата.

Ако човек носи дреха, скроена през този период, ще се разболее, а след смъртта си ще се превърне във вампир. В някои краища вярват, че св. Петка се явява във вид на змия на онези жени, които не спазват забраните за работа.

В деня на Зимната св. Петка на много места в България правят т. нар. семейна служба (светец или оброк) в чест на стопанина – закрилник на къщата. Месят се обредни хлябове, като най-големият се нарича на св. Петка.

Свещеник ръси светена вода в къщата, прекажда хляба, а цялото семейство трикратно се покланя пред този хляб. Правят се и общоселски събори, на които се коли курбан – ялово животно, и хората сядат на трапезата заедно.

Има задължително месо от жертвените животни и птици, курбан чорба, яхния с праз, сарми от лозови листа. Устройват се тържества – с песни и хорà; а някъде хорàта се наричат сгледни, защото на тях се избират бъдещите съпруги и съпрузи.

Тържествено на този ден празнуват и имениците – Петка, Пенка.

*

Зимният Петковден е обвързан с обредните практики на предхождащите го октомврийски празници – Господя църква и Кокоша църква. Символно той изразява преход към зимата и носи белезите на древните женски аграрни култове.

Елементи от тях се пренасят върху честването на св. Параскева-Петка – това е обща тенденция, която засяга и останалите светци и великомъченици от християнския пантеон.

В този смисъл култът към св. Петка слива в себе си разнородни представи: той се свързва с женската домашна работа (забраните), покровителството на брака, децата и плодовитостта (сгледите, сватбите, житната жертва).

В народните схващания светицата се смесва и с духа – покровител на къщата и семейството (затова тя се явява като змия – пазител на дома).

Празникът й има пастирски елемент, защото светицата закриля раждането и плодовитостта на животните.
Чисто паганистични обредни практики са и жертвоприношенията на животни в чест на св. Петка, които обаче са санкционирани от християнството: животното се коли в църковния двор, а курбанът и трапезата се прекаждат от свещеника.

В традицията ни св. Петка често се представя и като мъж – Петко, който е водач на светците и заедно със св. Димитър ги повежда към зима.

Тази двойствена природа на светицата би могла да ни отведе към древната андрогинност на човека и неговото битие и също свидетелства за предхристиянски реликти в народната култура.

Така в народния календар още веднъж се извършва смешение на културните пластове, на паганистичните и християнски представи и обредни практики.

Зимният Петковден става начален момент на настъпващия поврат към зима и едновременно с това – зимен празник на една от най-уважаваните и почитани светици в народната среда.

Народният календар – празници и вярвания на българите. С., 2013.

Рубрики: Frontpage · Без категория · Модерни времена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай