Public Republic Art Studio

Симеоновден, Летен Симеон, преп. Симеон и начало на църковната Нова година (1 септември)

1 септември, 2013 от · Няма коментари

Проф. дфн Томислав Дяков

4656237171_c6ce50d32d
Снимка: Lauren Tucker Photography

С този празник започва есенната оран; светецът се счита покровител на орачите, затова го наричат Симеон орачо, Симеон стълпник, а денят му – Нова година, стопанска година.
На Симеоновден започва бруленето и събирането на орехите.

В навечерието на празника жените носят семето за посев в храма, за да бъде благословено. В ранното утро на Симеоновден замесват обредни питки, парчета от които слагат в кърмата на впрегатния добитък. На роговете им нанизват кравайчета и червени вълнени конци.

Коли се курбан – петле или кокошка, който заедно с питата орачите носят на нивата. Остатъците се закопават там, в земята.

Нищо не се дава назаем на този ден и нищо не се изнася от къщата, защото така ще се изнесе плодородието. Не се кладе огън, докато не се върне орачът, за да се предпазят посевите от пожари. Жените не перат и не простират, за да не са празни класовете; забранена е всякаква домашна дейност, свързана с вълна, за да не нападат вълци стадата.

Известен е и обичаят полазване: всички в къщата следят дали първият посетител (полазник) е богат – тогава реколтата ще бъде добра.
Вечерта гости посрещат носещите името Симеон.

На 5 септември е имен ден на Захари (евр. памет за Бога), Елисавета (евр. която почита Бога).

*

Летният Симеоновден образува близначна двойка със Зимния Симеоновден; обредността и на двата празника е твърде сходна, защото в основата й лежи представата за преход. Двата дни, посветени на св. Симеон, маркират две срещуположни точки в календарното поделяне. Зимният Симеоновден обозначава прехода от зима към пролет, а летният – от лято към есен. Така те стават ориентири в земеделската дейност, сигнализиращи пролетна и есенна оран и сеитба.

Обредността на летния Симеоновден, независимо от християнската си рамка, има изцяло аграрен характер и цели чрез чисто магически действия и забрани да осигури благоприятен изход на новите стопански дейности. Като че ли единственият по-ясно доловим християнския елемент е благославянето на семето за посев.

Житната жертва, захранването на животните, осигуряването на защитата им (и здравето им) с колачетата и червените конци са езически практики; посяването в нивата на костите и трохите също отвежда към паганизма. Те целят омилостивяване силите на плодородието и стопанина на нивата, както и закрила на орачите от християнския светец. Магическите забрани – за работа и изнасяне – са призвани да попречат на злите сили да изнесат благополучието.

Гадателните обичаи също характеризират празника като преходен период, в който най-отчетливо се чертае бъдещето за новия стопанския цикъл.

Народният календар – празници и вярвания на българите. С., 2013.

Рубрики: Frontpage · Без категория

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай