Public Republic Art Studio

19.08.2013

20 август, 2013 от · Няма коментари

Цецка Илиева

5:26. Радиото се включва и аз скачам от леглото. Не съм от хората, които се събуждат сами, нито от онези, които започват деня с ентусиазъм. Сложила съм си будилника в другия край на стаята нарочно, за да не мога лесно да го спра и пак да легна. Тъй като съм късогледа обаче циферблатът трябва да е доста голям, за да виждам колко е часа. Дълго време търсихме подходящ и един ден мъжът ми пристигна с този радиобудилник. Огромните яркочервени цифри блестят отдалече. Децата всеки път, като ги видят, ни се смеят: “Май нямате нужда от нощни лампи.”

Дъщерята е като мен. Чете до късно, а сутрин трудно става. В нейната стая има няколко будилника. Един звъни, друг пее, трети пищи все едно е чайник. Вечер тя старателно ги проверява и настройва за различни времена: 6:00, 6:10, 6:15… Всичките уреди обаче са на нощното ѝ шкафче и всеки звук, който издават, бива унищожен още в зародиш. Обикновено към 6:30 се налага аз да я събудя. После бърза, бърза, защото автобусът за нейното училище минава рано, а до спирката има доста път.

Другият автобус, с който синът ходи на училище, спира на нашата улица и шофьорката е много мила, винаги усмихната. Возила е и познава всички деца в квартала, дори и някои от родителите. Понякога се чудя дали, ако бяхме останали в София, щяхме да живеем в жилището, където мъжът ми е израсъл, дали децата ни щяха да са приятели с децата на неговите приятели…

капки дъжд

по разкъсана паяжина…

пада кестен

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай