Public Republic Art Studio

Гарата еди къде си

7 август, 2013 от · Няма коментари

Драгомир Симеонов

3224210292_066cb32d2c
Снимка: marththegoodone

Срещнах я, помня, на някаква гара.
Прехвърчаха капки, бе есенен ден.
Стоях на перона и пушех цигара,
когато тя бавно пристъпи към мен.
Попита кога тръгва влакът насам.
Разбрах, че съдбата ми даваше знак.
Сивх рамене и отвърнах: “Не знам,
макар че пътувам със същия влак.”
Носеше рокля на жълти цветя,
косите й бяха яркочервени.
Гледах я право в очите, а тя
усмихната плахо стоеше до мене.
Чух тътен и казах: “Май ще вали.”
Видях – по лицето й капки се стичат.
Прошешна: “Не сме от захар, нали…”
Тогава разбрах, че и тя ме обича.
Стояхме със нея в проливния дъжд,
а наоколо беше толкова пусто.
Такова момиче се среща веднъж
и просто не трябва да се изпуска.
Прилепна по нея лятната рокля,
разкривайки форми на гръцка богиня.
Бе толкова хубава, толкова мокра…
Прегърнах я нежно, да не настине.
Тогава внезапно пристигна отнякъде
влакът и тя ме целуна за сбогом.
Попитах: “Нали този влак чакахме?”
“Не мога да дойда, ми каза, не мога.”
Не питах защо, знаех, така е –
щом казва го тя значи е вярно.
Човек не би могъл всичко да знае,
а и съдбата понякога е малко коварна.
Качих се тогава на празния влак,
тя ставаше малка и съвсем се изгуби.
Не знам ще я видя ли някога пак,
но ще я помня завинаги, въпреки другите.
И сега си мисля, не за влака
съм стоял там в проливния дъжд.
Ами аз цял живот нея съм чакал,
а такова момиче се среща веднъж.

Текстът е от стихосбирката на Драго Симеонов “Амбалаж”

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай