Public Republic Art Studio

Голяма Богородица, Успение на Пресвета Богородица (15 август)

15 август, 2013 от · Няма коментари

Проф. дфн Томислав Дяков

4753226647_e5478f03c0
Снимка: Shawn Thomas

Това е вторият празник, посветен на Божията майка, с който се отбелязва нейната смърт.

Богородица закриля майчинството, родилките и техните деца. Вярва се също така, че тя е посредник при приемане душите на умрелите на оня свят; помага на разкаялите се грешници, като намалява наказанието им.

Този празник честват преди всичко жените. Те замесват обреден хляб, наричан често богородична пита и го раздават заедно с плодове за здраве, но и за душите на умрелите. В някои райони на Голяма Богородица се правят общоселски сборове – на различни оброчни места или край черкви и манастири, свързани с името на християнската светица=майка.

В българския фолклор остават данни и за служба, която се извършва на празника Успение Богородично. Тя включва очищение чрез водене на въздържан живот, постене и ритуално измиване; приобщаване чрез угощение към светицата и жертвоприношение в нейна чест. Имен ден на Маргарита (лат. бисер), Мария (евр. силна, постоянна), Марина, Мара, Маша.

На 20 август – Самуил (евр. измолен от Бога). На 26 август – Наталия (лат. родна), Адриан (лат. от Адрия).

*
Става съвсем ясно, че във вярванията си българите пренасят върху Божията майка черти на древни езически божества. С други думи св. Богородица е сравнително късно християнско съответствие на Великата Богиня-майка (майка=земя, Кибела, Персефона, Мокощ). Така на нея също са подвластни подземната влага, плодородието, раждаемостта и майчинството.

В текстовете на някои народни песни Богородица е представена като роднина на слънцето и месеца и с тях образува едно чисто езическо семейство на християнския Бог. Нейният персонаж във фолклора фактически носи чертите на праобраз, на първо начало, на първо явление на преобразената, райска природа.

Затова основните мотиви, свързани с Богородица в народната култура, са тези за всеопрощаващата майка – закрилница на родилките и децата и също – защитницата на разкаялите се (мотива за милосърдието).

Обредните практики, свързани с тези представи, имат в основни линии езически характер: житна жертва, раздадена за живите и мъртвите; жертвоприношение (курбан), предхождано от ритуално очистване (измиване, постене).

Празничността, разгледана в аграрен план, успоредява отмирането, отминаването на стария стопански цикъл с успението на св. Богородица. А това е общо двусмислие, което вероятно се дължи на дългия процес на приобщаване на различни пластове в народната ни култура.

Народният календар – празници и вярвания на българите. С., 2013.

Рубрики: Frontpage · Без категория · Модерни времена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай