Public Republic Art Studio

Иво Топалов: Само чрез автентичност можеш да предадеш истинска емоция

2 август, 2013 от · 3 Коментара

Ivo Topalov

Иво Топалов е роден през 1982 година в град Варна. По-голямата част от живота си прекарва в София. Завършил е английска гимназия и културология в Софийския университет. Работил е дълги години като търговец, но се е изявявал и като предприемач.

През последните няколко години Иво Топалов се занимава усилено с личностно развитие. Организирал е беседи с множество различни международни и български автори и лектори. Той е създател на „Блогът, който усмихва хората“, където могат да бъдат прочетени интересни статии и интервюта.

По негова инициатива се провежда и състезанието за презентатори „Майстор на думите“.

Призванието му обаче е да пише и разказва истории. „Полетът на орела“ е първата му книга. Откъс от книгата ви представяме тук.

Разговор на Росица Йотковска с Иво Топалов

Бих искала да задам въпросите си не толкова на младия автор и на лидера, колкото на човека, който продължава да търси и опознава своето най-добро аз:)

Съгласен съм, че в нас могат да съжителстват много отделни личности или по-скоро роли, които биха дали различни отговори на едни и същи въпроси в различни обстоятелства. Но самото личностно развитие (най-вече самонаблюдението) води всички тези наши лица към обединение в едно цяло, в една личност, която е свободна, поне в по-голямата част от времето, от външни или емоционални влияния. Надявам се да мога да отговоря автентично на всички въпроси, а не от позицията на каквато и да било роля.


Минал си през много професии, поприща, опитности. Кое смяташ, че те е формирало в най-голяма степен?

Всичко, което преживяваме, дори в най-ранна възраст, оставя отпечатък върху нас. Иначе психолозите и терапевтите, дори и коучовете, които стават толкова популярни напоследък и в България, щяха да са безработни. Не мога да кажа кое е било най-значимо в живота ми, защото дори уроците, които са ми носили най-тежките моменти, са безценни. Давам пример, в училище се научих на толерантност, в университета – на интерес към другите хора. На първите си работни места се научих да работя здраво и без почивка, а като предприемач – никога да не се отказвам, каквото и да се случи. На друго място се научих да комуникирам и т.н.

Мога да говоря и за умения, които не са от категорията „меки”. Например, когато започнах да се занимавам с организиране на събития, ми се наложи да правя субтитри за рекламни клипове. Това умение ми донесе пари в съвсем друга и неочаквана ситуация, значително по-късно. Сега от време на време слагам субтитри на някое много вдъхновяващо филмче, което съм срещнал в интернет пространството, за да стигне до повече хора.

Няма най-ценен урок в живота ми, няма и нещо, за което съжалявам. Важно е да вярваш, че всяко нещо, което ти идва до главата и което се случва на теб, има своето място в големия пъзел, но понякога трябва да изчакаш известно време, за да разбереш защо ти се е случило точно това.

Вече няколко години организираш и провеждаш състезанието за презентатори „Майстор на думите“. Как ти дойде идеята и какво ти донесе опитът от това състезание?

Състезанието направи една година през месец май 2013 г. и ще рестартира с нов сезон от 17-ти септември. Идеята е всеки, който има да разкаже интересна история или има смислено послание, което иска да предаде, да може да намери платформа да стори това. Състезателният елемент го внесохме от една страна, за да предизвикаме презентаторите да се постараят повече, а от друга – за да имаме активното участие на публиката. Вдъхновението дойде от различни световни формати, като ТЕД и Тоуст Мастърс от САЩ, както и от Печакча (Pecha Kucha) от Япония, като разбира се изменихме и привнесохме много свои неща. Мисля, че форматът ще се развива в собствената си посока още много и ще става още по-интересен.

Ivo Topalov_

Организирането на състезанието ми донесе огромно удоволствие от прекрасните истории на презентаторите, както и много нови знания и контакти. След всеки брой на състезанието се запознавах на живо и във виртуалното пространство с много хора, повечето от които са също толкова интересни и вдъхновяващи, колкото презентаторите.

Между другото, звездата на моя приятел и съотборник от Университетския Клуб по петанк – доцент д-р Георги Бърдаров, изгря именно на „Майстор на думите“, където той разказа три феноменални разказа, сред които „За петата ракия или колко е хубав животът“. Благодаря ти, че тогава ти и Public Republic отразихте тази вдъхновяваща презентация и станахте началото на лавината от споделяния, която заля публичното пространство, новините, ежедневниците, радиата и телевизиите в последните няколко месеца. Надявам се шоуто да стане причина още много таланти от този калибър да забавляват и да достигат до все повече хора.

Твоята книга започва с думата „истина“ и твоят герой намира много неща в своя път към нея, но ти не назоваваш изрично самата истина. В този свят на относителности как би дефинирал истината?

Не я назовавам с конкретни думи, но тя присъства в книгата. Между редовете. Читателят ще забележи, че нещата, с които главният герой се среща, стават все по-детайлни с напредването на действието, докато накрая намира нещо изключително конкретно.

Принципно, умишлено избрах да не давам дефиниция на истината, за да избегна възможно объркване. Всеки човек търси нещо. Един търси материални блага, друг търси любов, трети познание, а четвърти власт или спортни постижения. Има психолози, които дори са изградили теории върху това. Много често обаче, след като придобием нещо, се оказва, че то не задоволява този дълбок вътрешен стремеж. Въпреки това, нещото което ни обединява, е именно процесът на търсене. Търсенето на отговор, който да придаде смисъл на това, което наричаме живот. Отговор или истина, която да ни даде причина, посока, а защо не и крайна цел. Това е нещо, което изобщо не е относително, даже напротив, но всеки трябва да достигне до отговора сам. Както героят в книгата.

Кое от твоя герой в „Полетът на орела“ не си ти и кое от теб той не е? Трябваше ли да се лишиш от нещо, за да превърнеш момчето в себе си в литературен герой:)?

Всичко от литературния образ съм аз и в същото време сме много различни. Ще поясня. Искам да съм смел, последователен, автентичен и категоричен като него. Също така не съм се лишавал и ограничавал от нищо при изграждането на образа, защото все пак героят е измислен, колкото и голяма част от мен да е вложена в него. Ще допълня, че дори художествената измислица може да бъде автентична и откровена, ако я заредиш с достоверна емоция. Всъщност мисля, че това е единственият начин да изградиш литературен образ, който да „оживее” и да стане истински.

Иво Топалов 2

В твоята книга Момчето среща по своя път доста символни образи, които споделят с него своите знания и умения. Успя ли да вместиш в тях учителите, които самият ти си срещал в живота си?

Наистина, това са много събирателни образи, но не могат да съберат в себе си всичко. Символите просто им дават някакви условни категории. Иначе човек може да се поучи от всеки, стига да има очи да го види, и успее да не говори достатъчно дълго, че да чуе посланието на другия човек. Именно заради това не мога да включа всички учители от собствения ми живот. Просто те са твърде много.

Може би почти всеки може да разпознае някой, когото познава, в събирателните образи от книгата, но това се дължи повече на опита на човека, който чете. Учителите може би му се струват мъдри, но това е така именно поради мъдростта, която самият читател е натрупал в себе си. Стойността е в главата, очите и сърцето на самия наблюдател и просто трябва да бъде извадена на повърхността. Много хора имат любима книга или любим филм, които са чели или гледали в два или повече различни периоди от живота си и са им се сторили като коренно различни произведения. Иначе учител може да ни бъде и малко дете, ако го изслушаме и се настроим да видим това, а то просто няма как да е натрупало никаква мъдрост.

Сега, след като излезе книгата, има ли образ, който би ти се искало да добавиш?

Има нещо, с което ми се ще да се бях срещнал по-рано, а това са някои от произведенията на руския философ от началото на 20 век Георгий Гурджиев. Въпреки че базира работата си до голяма степен на постиженията на няколко учени, той е повлиян и от източните култури, като дори на места става твърде езотеричен.

Познанията му за човешките същества обаче са толкова задълбочени, че според мен тепърва предстои на психологията да достигне до неговата работа, особено що се отнася до практиките за терапия и личностното израстване. Той има една известна теория за множественост на личността, която със сигурност би се отразила на възгледите на доста от учените в наши дни. Все пак не мисля, че бих го отделил като цял образ в книгата, но със сигурност част от ученията му щеше да намери място например при Пътуващия мъдрец или при Сериозния учен (това са имена на герои от романа).

Твоят герой, както стана дума, търси истината, стреми се към достойнството, честността и безупречността. Такава една плеяда от ценности ме провокира да ти задам следния въпрос: ако поставиш на едното блюдо на везната любовта, а на другото всяка една от тези ценности поотделно, има ли шанс любовта да натежи? Защото според мен за твоето Момче този вътрешен опит предстои:) И не визирам любовта само като любов към другия пол.

За да сложиш каквото и да било на везната, трябва да си сигурен, че измерваш ябълки с ябълки. Достойнството, както е дадено в книгата, означава, да живееш според собствените си усещания, без никой да ти налага възгледите си (в това число и категории с ценности, както се случва в някои глави). Честността означава да говорим винаги само истината. Това е малко по-специфично, понеже ако укриваме истината, но не изричаме лъжа, това пак не е честност. Честност е умишлено да хвърляме светлина върху различни ситуации. В този смисъл това се отнася повече към отношенията между хората. Безупречността, както е в книгата, е нещо съвсем различно. Да правиш когато си сам същото, което правиш когато си с други хора, помага за намаляване на психологическото напрежение. В този смисъл тук говорим за интегралност със себе си.

Любовта (към ближния, не към другия пол) е нещо съвсем различно. Тя е трудно постижима и се влияе от твърде много фактори, много от които надхвърлят рамката на един човешки живот (визирам любовта на един индивид към всички останали индивиди, безусловно). Затова нека да разгледаме малко по-обозрими степени на любовта. Например толерантността, приемането на другия или дори мирното съжителство. Всичко това тръгва от емпатията, от съчувствието и от простото разбиране. Има една китайска поговорка, че ако можем да видим и усетим всичко, което нашият враг е усетил, както и да преживеем всичко, което е преживял, то няма да можем да продължим да воюваме с него и да бъдем врагове, а ще го разберем и ще станем приятели.

Относно това какво предстои на „момчето” – на него нищо не му предстои. Книгата не е замислена да има продължение, а като завършено произведение. Може би в някоя друга книга, с друг герой…

Спомням си една голяма зала, в която един формиращ се лидер имаше възможност да постави на двете блюда на една везна своята безупречност и своята уязвимост. Неговата безупречност накара публиката да го аплодира и уважава, но когато той даде израз на своята уязвимост (а уязвимостта в известна степен е обратното на безупречността, понякога и на общоприетите представи за достойнство), същата тази публика стана на крака в негова чест и го заобича. Промени ли тази опитност по някакъв начин възприятията ти, живота ти?

И аз си спомням за коя зала говориш и се радвам, че тогава бяхме заедно. Даже съм чел и други твои статии и интервюта по случая, които много ме докоснаха. Искам да ти напомня обаче, че това е твое субективно преживяване, нещо което си усетила, и за което може би ти си аплодирала. Ако зададеш въпрос на друг присъстващ, обаче, ще получиш може би съвсем различен отговор.

Когато бях в онази зала, преди около година и половина, книгата беше почти написана, оставаха ми няколко страници. Изправен там пред всички, аз бях под влияние на това, което бях написал до този момент и говорех за безупречност и достойнство. Това няма как да се предаде само с емоция, това е по-скоро начин на живот, защото е лично преживяване. Когато дадох израз на своята автентичност и искреност обаче, осъзнах, че това ме прави уязвим, но в същото време може да докосне сърцето на някой друг. Само чрез автентичност можеш да предадеш истинска емоция през пространството между хората. Това, разбира се, оказа голямо влияние върху довършването на книгата и моите разбирания. Тогава разбрах, че да бъда уязвим в никакъв случай не отнема от достойнството и от избора ми да бъда безупречен.

Като треньор в сферата на личностното развитие вероятно ти се е налагало да избираш между това, да създадеш атмосфера на съпричастност, в която всеки има шанса да получи разбиране и подкрепа дори когато допуска грешки, и идеала си за истина и достойнство. Различава ли се подходът ти като треньор от ракурса ти към темата в „Полета на орела“? Кога, според теб, човек е в състояние да даде най-доброто от себе си?

Това, да окажеш разбиране и подкрепа на някого и да създадеш атмосфера на съпричастност, в никакъв случай не противоречи на казването на истината и достойното държане. В този смисъл ракурсът ми (благодаря ти, че го нарече така, кара ме да се чувствам като истински творец!) е един и същ като писател и като треньор.

Едно важно уточнение, това не означава, че имам един и същи подход към всички, а напротив, към всеки имам индивидуален такъв. Например, сега имам един клиент, който е натрупал огромно количество знания и теория от различни семинари, книги и т.н., но не прилага това знание в живота си. Сега с него работим по изграждане на работещи практики, чрез упражнения. В други случаи ми се е налагало да наблегна предимно на теоретичната част. Човек трябва да уеднакви знанието си с нивото си на съществуване. Ако просто знаеш за нещо, но не го прилагаш, това не те прави по-добър по никакъв начин.

В този смисъл, човек дава най-доброто от себе си ако има знания и ако ги прилага на практика. Също така, за да дадем най-доброто от себе си, трябва да имаме поне малко по-дългосрочни цели. Това е лесно да се илюстрира с ежедневна ситуация. Ако всяка нова емоция или преживяване ни хвърля в нова посока, то няма да стигнем далеч. Затова споменах в началото, че целта на работата ни е да постигнем една по-свободна и постоянна личност, а не да изпадаме в робство на ролите, които играем. Това ми се е случвало и смятам, че не само на мен. Например, играя някаква роля (не съм автентичен, интегрален със себе си и т.н.) и взимам решение за нещо важно, покупка или постъпка, а след това дълго, на всички останали мои роли, както и на мен самия, се е налагало да плащаме цената на това моментно решение.

Ти имаш своя „Блогът, който усмихва хората“, където споделяш много свои проникновения и нещата, от които се възхищаваш. Често ли при теб усмивката върви в комплект с чувството за отговорност? Позволяваш ли си играта просто като игра, лекотата и усмивката просто заради детското у себе си:)?

Понякога заглавието на блога ми подвежда и едва напоследък си давам сметка за това. Там няма разказани вицове например, защото усмивката, разглеждана дългосрочно, е резултат от лекота и разбиране. Тя може да бъде протегната към другия ръка или маска, която ни изолира. „Блогът, който усмихва хората” е моето място, където да бъда себе си и да пиша, когато ми се пише и имам вдъхновение за това, да пускам картинки, материали и видеа. Именно поради това не мога да се похваля със съвсем редовно съдържание, но пък все повече хора го следят.

Ivo Topalov_2

Ти знаеш, че когато работим над себе си, много често търсим детската си непринуденост, усмивката, която се поражда от спонтанността и от играта, и която сме забравили някъде по пътя си. Аз самият мисля, че именно там е ключето. Да можеш да си спонтанен, да си играеш, да се забавляваш и да се усмихваш на живота и едновременно с това да си отговорен и да плащаш наема или вноските в банката си навреме.

В своя блог пишеш, че свободата винаги се заплаща. Каква е твоята цена?

Точните ми думи са „Свободата не е безплатна” и всъщност не са мои, ами това е слоган на американското правителство, което то изписва на военните гробища в цялата страна. Няма да коментирам дали това е пропаганда чрез жертвите от войната или каква е целта му.

Това, за което става въпрос в моята статия, е страданието. И изобщо за всичко, което идва при нас и към което се стремим: пари, свобода, хубава връзка, знание. Всяко от тези неща има своята цена. Дали тя ще бъде, че докато другите се забавляват, ти ще работиш, или по пътя към мечтите си ще се сблъскаш с някоя и друга стена, това няма значение, ти просто трябва да платиш. Всеки, който се занимава с бойно изкуство, знае това. Докато тренираш с години, за да придобиеш някаква сила, ти се научаваш да я цениш и да внимаваш как да я използваш.

Това важи и за свободата. Ако си я извоювал, ще я цениш и няма да я пилееш. Ако ти е подарена, въпросът седи по съвсем различен начин.

Моята цена беше много висока. Спъвах се и падах, а после се изправях отново. Фалирах четири пъти. Загубих хора по пътя. Научих много от уроците си по трудния начин. Не съм сигурен дали съм извоювал свободата си все още. Но знам, че всеки ден се приближавам с по една стъпка, и знам, че няма да спра, каквото и да се случи.

Какво следва след „Полетът на орела“ – полет още по-високо към космоса или спускане към земята и гмурване в дълбините на моретата:)?

Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Продължение на книгата, както ти казах и по-рано, не смятам да правя. Не съм замислил и друга книга, все още. Но пък има интерес от други държави към романа ми. Нищо чудно скоро „Орелът” да полети малко в международното небе. За целта, разбира се, аз имам да свърша още доста работа, както по превода, така и по английската редакция, понеже нищо не е окончателно все още.

Освен това подновяваме „Майстор на думите” с пълна сила малко след средата на септември, както вече споменах. Също така сме замислили и още едно интересно и забавно шоу, което ще случим с мои приятели, но не искам да говоря толкова предварително за това.

Дали всички тези неща ще доведат към височини или океански дълбини, не знам все още, но се надявам пътят натам да е много интересен и много забавен.

Може ли всичко на този свят да се превърне в приказка:)?

То вече е. Всичко е приказка. Всъщност живота ни се състои от различни истории. Ние постоянно разказваме и съчиняваме приказки – както за себе си, така и за другите. Освен това ги разказваме постоянно, дори и на себе си. Въпрос на избор е дали приказката ще бъде интересна, хубава и ще води към щастлив край, или ще се превърне в трилър. Но тук отваряме съвсем нова тема, затова спирам.

И във връзка с това – благодаря за възможността да разкажа моята приказка на вашата аудитория, вие сте уникална по рода си медия за България! Дано още дълги години радвате хората с интересните си материали!

Благодаря ти, за мен беше огромно удоволствие да надникна в твоя свят. Успех ти пожелавам и нови полети на вдъхновението:)!

Предстоящи събития:

03.08.2013 г., 18.00 ч. – Алея на книгата в гр. Варна:Полетът на орела” ще бъде представен в програмата на фестивала на открито

17.09.2013 г., 18.30 часа – Студио 5 на НДК, София: Стартира новото издание на състезанието “Майстор на думите

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Графити · За творчеството · Модерни времена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • Теодора Лилова // 9 сеп, 2013 //

    Иво има искреното ми възхищение и поздравления за вдъхновяващата и мъдра книга “Полетът на Орела”!

    Ако не сте го направили до сега, горещо ви препоръчвам да се запознаете с Момчето, с Пътуващия мъдрец и останалите герои и да изживеете вълнуващото пътуване към себепознанието заедно с тях.

  • Борис // 9 сеп, 2013 //

    Иво е един истински страхотен човек. От това интервю може да се разбере част за неговата личност, но истинското опознаване на личността му е възможна само при лична среща, където се усеща този позитивизъм и топлина, която той излъчва. Желая му успех и се радвам, че го познавам.

  • Samurai Katana Steel // 5 юни, 2016 //

    This really is a very funny but old movie!

Коментирай