Public Republic Art Studio

Съжалението

7 август, 2013 от · Няма коментари

Дилян Бенев
8559527446_7d4ec789bd

Снимка: Daniel E Lee

Недалеч от дома на Сашо имаше диетичен магазин. Там често ходеше. Нали си беше елегантен, поддържаше формата си с качествени храни, толкова важни за неговото здраве и самочувствие.

Който е без това си имаше самочувствие. Затова купуваше не откъде да е, а най-вече от този магазин. В него жената зад щанда беше много мъдра и неизменно любезна – въпреки поголовното изпростяване на нацията.

И това го стимулираше още повече. Но особено му стана близка на сърцето, когато един път, имайки болки в ахилесовото сухожилие, го бе посъветвала няколко пъти да се повдига на пръсти, запазвайки равновесие поне една минута.

После в същия интервал да стои само на пети. Това от самото разтягане щяло след време да разсее болката. Както и стана. Затова Сашо ù бе много благодарен. А тези му болки бяха още от студентско време. Но тогава кой да му каже? Пък и да бе станало, все тая… Щом невежеството все по хората ходи. Откъдето и до ден днешен никой да не си признае колко е обсебен от него.

Но ето че в края на една седмица Сашо отново посети магазина.

-Здрасти, много ми е приятно – рече той.
-И на мене също – отвърна жената.
-Иначе как си?

-Ами старая се да съм добре. Пък и да не съм, трябва да мисля, че съм. Много е важна позитивната нагласа. Мислиш ли негативно, още на по-зле отиваш.
-Напълно си права.
-А сега какво ще искаш?
-Имаш ли кълнове от люцерна?
-Че иска ли питане?
-Щото, ако са разбрали от квартала колко са полезни…
-Няма страшно! Дори и да свършат, за редовен клиент като тебе винаги ще има.
-Под щанда казваш…

-Че разбира се! Ти къде живееш?
-Ей, страхотна си…
-Че нали трябва да си помагаме.
-Правилно. А сега да те питам: нали тези кълнове съдържат всички възможни витамини.
-Точно така. И много калций – дори повече, отколкото млечните храни.
-Значи е идеално за костите.
-Естествено.
-А хората не знаят какво да ядат. И купуват ли, купуват всевъзможни глупости…
-Бе като почнат да боледуват, знаеш ли как ще идват тук и на опашка ще се редят, окайвайки се като безподобни грешници, че не са го сторили по-рано.
-Дума да няма.
-Но лошото е , че като гледам каква е политиката – такива като нашия магазин все по-малко ще бъдат…
-Ами нали затова е политика. Иначе щеше да има друг смисъл. Но все ще се оправиш.
-Тъй да бъде.

-А сега да ми дадеш един овесени ядки и пшеничен зародиш.
-Добре, заповядай.
-Да знаеш, чудни са и каква енергия дават… Особено при този стрес, който ни отнема енергията.
-Не ще и дума. Но ти по-добре си вземи и трици, които омесени с тях, отлично почистват червата.
-Това не го знаех.
-Още колко работи не знаеш…
-Добре, ще ги взема.

Обаче, щом каза това, ненадейно влезе една русокоса дама, която, работейки отсреща във фризьорския салон за хора от друг слой, демонстративно извади от джоба си двайсет лева.

-Да ми дадете едни бисквити – изрече тя с особен тон.
-Ето заповядайте – отговори продавачката.
–Но нямате ли по-дребни?
-Не, нямам.
-Че аз не мога да ви върна.
-И какво съм виновна? Направете нещо…
-Остави – аз ще ù дам – намеси се Сашо. – Пък после ще се оправим-и заглади положението.
-Ето че има изход – каза русокосата.
-А вие няма ли да си купите и нещо друго? – попита шеговито Сашо. Вижте само колко полезни работи има…
-Това си е моя работа.

-Е, не се обиждайте – аз просто тъй по човешки…
-Нямам нужда.
-Но аз все пак ви познавам от салона и затова подходих по-директно…
-Да, но аз не ви познавам като наш клиент.
-Така е – не съм от тези, които обслужвате.
-Е, тогава за какво говорим?
-Значи трябва да съм от тях, за да говорим, тъй ли?
-Абе господине, какво искате?
-Нищо не искам. Ала нещо много тежко го раздавате.

-Ами такава съм си. Никой не може да ме кори.
-На какво основание?
-Ама, господине, не чувствате ли, че вече навлизате в забранени води и може да се удавите.
-Ни най-малко! Аз съм трениран плувец.
-Само че тези, които се фукат, че могат да плуват, те най-много се давят.
-Да, но много е важно в какви води плуват. И ако такива като вас са мерило за дълбочината им, то тези хора и пияни да са…
-Но господине!…
-Не, недейте ми говори повече.

В същия момент влезе колежката ù:

-Мери, защо се бавиш толкова?… Нали ще ходим с колата в оня бутик и хората ни чакат.
-Ами как няма да се забавя бе, Нели? Щом тези хора са опрели до мен оборот да им правя, и как да не ги съжаля и да се замисля, че освен бисквити да им купя и други работи.
-ЧЕ ПО-ГОЛЯМО СЪЖАЛЕНИЕ ОТ ВАС САМАТА ИМА ЛИ? – възкликна Сашо. –Щом не сте осъзнали значението на този магазин, идвайки и без това толкова рядко в него.
-Тъй ли?… Ще видиш ти на кого изречение ще правиш? Ще видиш…-гневно изрече русокосата.

И двете моментално излязоха.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай