Public Republic Art Studio

16.07.2013

17 юли, 2013 от · 2 Коментара

Златко Ангелов

Събудих се с тревожни мисли.
Двайсе` и вторият ден, откак Едвин Сугарев обяви гладна стачка. Отведоха го в реанимация. Освен нарастващите притеснения за живота му от страна на роднини, приятели и съмишленици, нищо друго в България не се е променило за изминалите 33 дена. Защо?

Свободата през ноември 1989 беше дадена даром. Затова цената й е ниска и малцина чувстват своята отговорност пред нея. Отговорността да защитиш свободата си!

Когато свободата им беше отнета от Червената армия през 1944, българите – класата на онези тогавашни българи, която е аналогична на класата на днешните протестиращи – се бориха и загиваха със съд, цинично наречен Народен, но по-често без съд и в лагери. Свободата е била ценност за тях.Техните деца и внуци бяха отстранени от работите на обществото като непотребни. За тях вместо Терминал 1 и 2, имаше или милиционерско подземие, или Четвърти километър.

На власт бяха дошли предишните роби, заблудени от интелигенти-философи, че са пролетариат: класа, на която историята била отредила властта по право. Моята приятелка Бояна често цитира максимата, че робът не се бори за свобода, а – за да стане господар. Робът няма как да се бори за свобода, понеже няма представа, че има такова нещо. Той е виждал господаря си, виждал е как господарят му живее добре, облича се в скъпи костюми и ухае на още по-скъпи парфюми, пътува в автомобил и разполага с живота на другите. От този ролеви модел робът няма как да избяга, когато с насилие отнеме властта на доскорошния си господар. И сяда на господарското кресло. То му донася самочувствие и пари. Властта му се услажда и той създава най-жестокия апарат за насилие над… свободата.

Всичко това се случи в България след 1944 година. Случвало се е навсякъде по света и продължава да се случва. Четиридесет и пет години е време да се сменят две поколения и тази псевдо-господарска психология да започне да се предава генетично.

България освен това има лошия късмет да е на важен кръстопът, за влияние върху който имат апетити империите както на изток, така и на запад от нея. Което прави проблема за това кой държи властта в България по-важен за Големите сили, отколкото за самите българи.

С изключение на годините на присъединяването към Хитлерова Германия, Русия винаги е имала определяща роля за това в чии ръце да бъде властта в София. Очертава се и сега – след известно “разхлабване на примката” през изминалите 24 години – марионетките в София да бъдат не само задкулисно, но и открито движени от кукловодите в Москва. И това се извърши по най-безцеремонен, арогантен начин, когато онези в Москва разбраха, че правителството на Бойко Борисов прави сериозен завой на Запад и отказва да ги слуша по въпросите на енергетиката.

Питам се свободни хора ли дадоха мнозинство на БСП-ДПС през май.

Интелигентите, които днес протестират и са объркани от това, което става, бяха подлъгани всъщност да подкрепят преврата, официално ръководен от Станишев и Доган, само защото изпитваха класова неприязън към Бойко Борисов. Единственият човек, който не допусна тази грешка и призоваваше и другите да се стреснат предвид онова, което се задава, днес е по своя воля на смъртно легло. И нищо чудно да стане единствената жертва на тези събития.

Моите симпатии – не само това, моите абсолютни пристрастия са с хората от протестите, които изповядват високо морални лични и социални ценности. Но тяхната наивност прекрачва всякакви разумни граници. На електората извън София малко му пука какъв е морала на правителството и как то си пълни собствените джобове с национални пари. Достатъчно е да бъде оставен на мира да се храни от градинката си и да пътува свободно по света.

Фейсбук революцията ще приключи рано или късно. Васалите на Москва ще направят всички опити да откъснат България от Европейския съюз – където и без това беше приета преди да е узряла за самостоятелен живот, като недоносено бебе. Остава, разбира се, натрупаният опит от протестите и повишеното самочувствие.

Бидейки оптимист по природа, все още не смятам, че мрачният сценарий, които Евгени Михайлов и някои фейсбук приятели чертаят за пълна зависимост от Русия, включително и за диктатура, наложена с българските въоръжени сили, ще се сбъдне. Протестите ще – трябва да! – родят – дано! дано! – нова политическа класа, която ще успее по демократичен път да СЕ ПРЕБОРИ за властта. Кой ще я подкрепи? Това е големият въпрос.

Искат ли мнозинството българи да бъдат отговорни за съдбата на държавата си? С други думи – искат ли мнозинството българи свобода?
Власт и свобода! Двата края на човешкото съществуване. Между тези два края протича животът на всеки един от нас.

В момента българското население – със свободно волеизявените си гласове – е дало властта на хора, които не я употребяват на ползу народу. Поради това полюсът на свободата е оголен, стърчи самотен. И само незначителният процент интелигентни българи в столицата са се вкопчили в него като удавници за сламка. Но тяхната добра воля и НЕУМОРЕН ЕНТУСИАЗЪМ трудно ще се превърнат във власт. Те не знаят как. Докато онези, които в момента СИ взеха властта обратно, знаят.

Допускам, че на мнозина моите лични наблюдения няма да се понравят. Но в своето чергарстване по света съм се освободил, за мое голямо съжаление, от всякакви илюзии. Фрази като “това е игра на демокрация” или “десните не успяха да извършат прехода” нямат никакъв смисъл, дори и да са верни, защото дращят повърхността на събитията с оценъчността си, но не изразяват дълбоката същност на истинските причини за събитията, които България преживява през това лято.

Когато приятели в Америка научат, че съм писател, веднага ме питат: на какви теми пишеш? Това ме накара да се замисля и да изкристализирам “своята тема” – аз пиша за любовта и за нейните далечни последствия върху човешкото състояние. Но понякога личните ми пристрастия ме отклоняват и, вместо за любовта, започвам да пиша за властта и свободата. За което – днес – моля да бъда извинен.

Не че любовта е чужда на тези две човешки състояния. Но влюбеният човек поне причинява страдание на един човек или страда сам. Властолюбивите хора причиняват зло на милиони, които се оказват беззащитни.

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • otchelnik // 18 юли, 2013 //

    Жалко е когато доносници на ДС се опитват да бъдат морални съдници, при това се смятат и за писатели. Тъжна работа… А че мафията трябва да бъде изметена трябва. Но не подменена с нова. Благородство е когато загубиш да можеш искрено да поздравиш победителя…

  • Маринов // 19 юли, 2013 //

    Просто няма какво да се добави! Поздравления за автора на материала! С нищо не сме по лоши от другите!

Коментирай