Public Republic Art Studio

Панталей пътник, Воден Пантелей, св. Пантелеймон, св. Седмочисленици (27 юли)

27 юли, 2013 от · Няма коментари

Проф. дфн Томислав Дяков

4885199751_04abfdfcda
Снимка: Lauren Tucker Photography

Празнува се за предпазване от наводнения и силни порои.

На този ден прелетните птици се готвят да отлетят за топлите страни; затова и денят е подходящ за пътуване.

В някои райони колят курбан в чест на св. Пантелей и правят общоселски сбор; извършват се молебени.

Другаде тържествено отбелязват края на жътвата или вършитбата, като колят петел. Познат е и обичаят правене на брада: последните класове на нивата се оставят неожънати. Сплитат ги заедно и ги увързват с червен конец. После ги поливат с вода и оставят част от яденето и хляба си до тях, за да роди нивата пак догодина. Понякога тази брада се отрязва и сплетена се овесва на хамбара. Вярва се, че притежава магическата сила да го напълни отново със зърно. Имен ден на Климент (лат. милостив), Пантелей (гр. <strong>всемилостив). На 29 юли е имен ден на Калин (гр. добър победител); Серафим (евр. пламенен).

*
Аграрната насоченост на празника проличава в древнокултовите остатъци на обредността. Тук ясно доловимо е схващането за преход, за завършване на определен селскостопански цикъл и за постепенно привършване на лятото.

Ритуалните действия като че ли по-скоро са призвани да маркират самия преход, отколкото деня на християнския светец. Те се ангажират с неговото присъствие дотолкова, доколкото в народното съзнание той помага да се избегнат пороищата и наводненията, които биха попречили на прибирането на реколтата. В народна среда светецът е наречен Воден Пантелей; християнският култ към него се изразява в молебени, а езическият – в жертвоприношение (курбан).

Идеята за преходността, за преминаването и движението в празника се долавя и в представите за отлитащите птици и възможностите за благоприятно пътуване (Пантелей пътник, който закриля пътниците).

Чисто магически характер и насоченост към плодородие имат жертвоприношението на петел (соларен символ) и правенето на брада: те са остатъци от древни аграрни култове, които целят омилостивяване на божествата на плодородието и вегетацията, а също и на стопанина – покровител на нивата (обикновено някой от умрелите предци). Тези обредно=магически практики се адаптират към деня, посветен на християнския светец.

Народният календар – празници и вярвания на българите. С., 2013.

Рубрики: Frontpage · Без категория · Модерни времена

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай