Public Republic Art Studio

Горещници, Блъсъци, Германовци (15, 16, 17 юли)

15 юли, 2013 от · Няма коментари

Проф. дфн Томислав Дяков

8576678785_de2ee9918f
Снимка: Josh Freshy

Това са празниците в чест на огъня като стихия.

През тези дни работата е строго забранена, защото иначе това, до което се докосва човек, ще изгори. Не се жъне, не се коси, не се палят пещи, не се пече хляб. Никой не бива да се мие, не се пере, за да няма градушка.

В някои краища на 15 юли се гаси старият огън (поддържан цялата година) и на 17 юли се пали нов, наричан още жив, млад, божи, див огън. Братя близнаци отрязват близнило дърво (което се е разделило на две). Двете стъбла се забиват едно срещу друго, пробиват в тях дупки и промушват пръчка, увита с връв. Братята последователно дърпат пръчката, докато тя започне да пуши; после с прахан пренасят огъня върху предварително подготвена клада.

Новият огън притежава магически, защитни качества: пази къщата и гони злото. Денят 17 юли се нарича и Маринден – посветен е на християнската мъченица Марина. Според народните поверия той е много горещ ден, защото задушно и горещо е било и тогава, когато са изтезавали Марина. Дните 18 юли и 19 юли се свързват с прокобите Люта и Чорута: ако те се разсърдят, призовават слънцето да грее много силно и да запали житото по нивите. Не се месят хлябове, за да не е житото с примеси.

На 16 юли празнува Юлия (лат. къдрава). На 17 юли е имен ден на Емилиян (лат. съперник), Марин (лат. морски).

*

Горещниците са празници, чиято основа стои изцяло в древните, езически представи и култови практики, свързани с почитането на слънцето и огъня.

Отношението към тях, още в индоевропейските митологии, е двойствено – то е свързано и със страх, и с радост от присъствието им. В пространствените ориентации соларното начало се свързва с висшето, небесното, божественото; то е елемент на Първотворението. Следователно почитта към слънцето изразява признателност за благоприятните условия, които то създава.

В развитите соларни митове слънцето често е представяно като главно божество. От друга страна, честването му е и един вид омилостивяване на стихията, която носи пожари, суша и глад.

В традиционните ни представи огънят е по-малкият брат на слънцето, той е негов заместник и затова отношението на хората към него е същото. Огънят е спътник и помощник в борбата с природата, той е и очистваща, магическа сила. Огънят символизира и защитава домашното, усвоеното пространство; но може да бъде грозна и опасна стихия, унищожаваща всичко по пътя си.

Табутата (забраните), свързани с Горещниците, целят главно омилостивяването на враждебната, огнена сила и предпазването на хората и реколтата. Обратно на това, паленето на нов, жив огън от братята=близнаци е своеобразно повторение на първотворението, то е ритуал във връзка с близначния соларен мит. Така символично се създава новата вселена, новият свят, новият дом, в който семейството чрез огъня ще има закрила от злите сили.

Народният календар – празници и вярвания на българите. С. 2013.

Рубрики: Frontpage · Без категория · Модерни времена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай