Public Republic Art Studio

01 юли 2013

2 юли, 2013 от · Няма коментари

Таня Бучкова

“Ти си първите капки дъжд. Нали си ги виждала, онези първите капчици, мънички, сребристи, как се търкулват”. Целува ме по рамото.

Обикновено в понеделник съм каталясала. В неделя работя с деца, шумно, изморително и доброволно през половината от деня. Хайде да не изпадаме в ненужно умиление, малките вагабонти могат да ти скъсат нервите още в първите пет секунди, бият се, крещят, реват, искат невъзможни неща, например да съм на тринадесет места едновременно. Златната ми орда, опустошават закуската като скакалци.

Мислех, че денят ще започне както обикновено – първото нещо, което виждам сутрин е розов котешки нос, допрян до моя, и мустаци, които ме гъделичкат съвсем преднамерено. Тази сутрин беше неговият нос и неговата брада, много добре изигра котешко събуждане.

Кафето се разля по цялата маса, бавно и напук. Мирише на изгоряло: нахутът за салата и кексът с два вида шоколад. Кухнята не е моето място, знам го добре. Моето място е спалнята с компютъра, книгите, котарака и ароматните свещи. Ленива съм. Първите капки дъжд, онези сребристите, обикновено не бързат. Той ме познава по-добре от когото и да било, защото му позволих. Напълно способен е да ми скъса нервите в първите пет секунди. И това му позволявам.

В този понеделник има много късчета от неделята, продължавам да готвя, да мисля за децата, за чудното творение на Създателя, което ми се пада съпруг, скривам се от чудовището Имамединкупнесвършенаработа в чаршафите на розови точки и заобикалям проблеми (мисля, че никой не решава генерални неща за живота си в неделя или поне моята ленива същност не ми позволява да го правя).

Девет вечерта е, а аз съм до никъде! Това на нищо не прилича! Имам десетки статии за нареждане, а косматото величество се хвърля като невидял из хартиите, разпилява всичко, ползва ми статиите за завивки, мачка, търкаля се, ходи по компютъра, качва ми се на главата! И най-безотговорно тръшка бутчета върху биографията на Славейков! Ужасно ми се пие кафе. Не знам какво бих правила без кафе, кисело мляко и чисти чаршафи. Моето място е спалнята, както стана дума.

12.45… Капитулирах. Обаче всички статии, речници, книги и сборници са по конец! Котаракът се хвърля върху гардероба, докопва куфара отгоре и се намества за сън. Той пътува всяка нощ върху куфара към блажени, слънчеви места. Следващия път ще му кажа да ме вземе.

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай