Public Republic Art Studio

Разговор с италианския творец Серджо Давандзо

3 юли, 2013 от · Няма коментари

Exclusivno_za_Public_Republic

Едно интервю на Йорданка Белева


НЕ МОГА ДА СПРА ДА СЪЗЕРЦАВАМ КРАСОТАТА И СЛАДОСТТА!

Sergio Davanzo photo

Художник, поет,писател…Кое преобладава у Вас?

Вярвам, че преобладава човекът.

Кой от талантите Ви споходи пръв и кой дойде последен?

Първа беше музиката, аз свиря на пиано от четиригодишен. После дойде поезията и почти едновременно с нея и живописта. Писателството се появи с натрупването на житейски опит.

Gaudi Tribute
Gaudi Tribute

Обикновено кое Ви връхлита първо – думата или образът?

Образите.Те идват и ми разказват с думи моментната емоция.

Вашите картини не шепнат, те са шумни, вибрират, в тях има ток…

Моите картини крещят, но емоциите ми са шепнещи и ясно разпознаваеми сред грубите викове.

sd
The idea’s born

Винаги ли работите с експлозия или имате и „бавни“ картини?

Експлозиите ми върху платната са плод на бавен и усърден труд.

В творбите Ви има повече автономност,отколкото канон..

Автономност дори спрямо мен.

Как разбирате, че една картина е готова, че е завършена?

Така както разбирам,че е приключил един сексуален акт.

This is a Planet of Stone`s people
This is a planet of Stone’s people

А заглавията кога са готови?

Всяка моя картина е част от заглавието си, част от претенцията да се опише чувство или мисъл…Ако усещам, че не мога да се справя с възможностите на рисуването, започвам да пиша.

Заглавията обаче не са ли по-скоро рамки и граници,как ги усещате?

Гледам на заглавията си като на лични предизвикателства.

Тогава какво означава една неозаглавена картина?

Напразно упражнение по изобразително изкуство.

Имате персонална страница във Фейсбук като художник (Sergio Davanzo pittore) и на нея често публикувате Ваши картини.
Каква е целта на подобно присъствие-диалог,его,одобрение,потвърждение…

sd2
Waiting for Godot


Основната ми цел е представяне. Разбира се,отворен съм за диалог и сравнения.

По-лично или по-обобщено става изкуството, разположено в една социална мрежа?

Изкуството е личен вик,който трябва да издържи изпитите на времето и модата.

Не харесвате определението „художник“ и предпочитате „разказвач на емоции в картина“, защо?

Защото се опитвам с моите „петна“да разказвам емоции.

Travelling in the Night
Travelling in the Night

Предпочитания към конкретни цветове?

Започвам винаги от черното. От не-светлината.

Кое е по-важно: материалът или техниката?

Важна е душата, с цялото й съдържание.Техниката се учи, дори на улицата.Материалът,който избираш, е по-скоро средство за доминиране. Техниката и материалът не са толкова важни.

Работите ли по поръчка?

Не! Предпочитам да гладувам отколкото да получавам поръчки за картини,които да си подхождат с нечии шезлонги и шатри.

Какво мислите за имитаторите?

Те нямат какво да ни кажат.

Как изглежда България във Вашите очи? Какви цветове има?

Въпреки, че съм пътувал много,за съжаление не съм бил никога в България.Представям си я жълта и червена, но бих искал
да я видя.

Сега у нас са смутни времена-протести изпълват улиците (искат оставката на новоизбраното правителство), каква според Вас е ролята на хората на изкуството в такива дни?

Те трябва да са в авангарда и да уплътняват чувствата на хората.

When the Moon broken down
When the Moon broken down

Имали ли сте някога необходимост да протестирате? Кога, срещу какво?

Откакто се помня, протестирам срещу несправедливостта.И винаги ще продължавам да оспорвам неравния старт в живота.

sd3
We Shadows, We Lights

За какво не Ви достигат съпротивителни сили?

Не мога да спра да съзерцавам красотата и сладостта. Да живея и експериментирам.

Върху какво работите сега?

Следващият ми проект ще се казва „Мислех, че е бъбречна криза, а се оказа рак“.Разбира се, че ще го направя по лек и ироничен начин.

Рубрики: Frontpage · За творчеството · Модерни времена

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай