Public Republic Art Studio

19.06.2013

20 юни, 2013 от · Няма коментари

Начо Христосков

Дори и само с наличието на звука “р” в себе си срядата създава гъделното усещане за отъркулването на работната седмица. Онлайн новините за случващото се в българското Народно събрание до обяд показват, че с изказванията си от трибуната му председателите на БСП и ДПС и техният премиер Пламен Орешарски сякаш най-благородно искат да усилят приятността на гъдела от преполовяването на седмицата.

С. Станишев и Л. Местан “признавали грешката си с Дилян Пеевски”, извинявали се за нея /с половин уста…/, но тъй като били политически отговорни хора щели още по-твърдо и последователно да продължат да “в името на хората”… Министър-председателят пък имал план, пак, разбира се, “в името” на тия хора, предвиждало се цената на тока да падне с 5%, щели да увеличат майчинските надбавки, щяло да се спре вдигането на пенсионната възраст… В изказванията си Станишев и Местан, къде директно, къде индиректно, вмъкват и внушението, че ако се върне Бойко Борисов на власт, трябва да треперим от страх. Защото стане ли това, опасността същият този Б. Б. лично да удари по един шамар на всеки български гражданин и като ловък апаш да открадне по 2 лева от джоба му е съвсем реална… Само че каквито и недостатъци да има /или да му ги приписват/ средностатистическият българин вече усеща и разбира – за пореден път искат да тестват търпеливостта, наивността и границите на толерантността му…

С такива мисли в средностатистическата си глава по време на обедната почивка се спускам от Стария град към великолепната и уникална Главна улица на Пловдив. Великолепна е не само заради архитектурата, но най-вече заради хората си. Дори и при 35 градуса по нея щъкат пловдивчани и гости.

Неочаквано за лакътя фамилиарно, но и настойчиво ме хваща нечия ръка. Спрял ме е някакъв, чието име дори не знам. Само знам, че пише стихове, виждал съм го на премиери на книги на колеги от литературния бранш. Чувал съм, че от дълги години не работи нищо и, макар да е надхвърлил четиридесетте, живее само с майка си и тя осигурява прехраната им. Въпреки жегата, очите му не са уморени, а блестят възторжено с леко налудничав блясък.

Преливащ от гордост и самочувствие, нетърпеливо /в трепетно очакване/ ме пита: “Видя ли новата ми стихосбирка?” Объркано и нелепо /сякаш съм виновен/ се опитвам да се измъкна: Последните двайсетина дни не съм минавал през книжарниците… “Там я няма, не я искат!” – махва с ръка авторът и не мога да разбера дали жестът му е израз на презрение или пренебрежение към книжарниците. “Сега ще ти я подаря!” – с още по-силен блясък в очите ритуално бърка в чантата си той. Още по-ритуално, бавно и тържествено, сякаш погледите на всички 400 хиляди пловдивчани в тоя момент са взрени в НЕГОВАТА книга, ми изписва някакво дълго посвещение…

Към шест часа следобед се прибирам в моя краен квартал край же-пе прелеза. Обичам да се поспирам край двете захабени маси на павилиона срещу блока и да се вслушвам в приказките на десетината мъже, пиещи ежедневно по това време бира там. Единият от тях, все още в работния си гащиризон от близката асфалтова база, ме поглежда умолително: Комшо, ти нали си по-учен, кажи бе, тия от Бесепето и Депесето и техният Орешарски за толкова прости ли ни мислят? Щели да намалят цената на тока с 5%!? Че това на сметка от сто лева прави пет лева!? Не им ща петте лева! От бирата ще се откажа, но не им ща петте лева! Мамка им да…!, назовава трибуквения синоним на думичката “секс” той. А ударът му с юмрук по масата и спотаената в ъгъла на окото му сълза са толкова истински, че трябва наистина да си идиот, за да не замълчиш…

Иначе във вечерните новини – отново Станишев и Местан, с блясък в очите и патетичните си и по-кухи и от най-кухото нещо на света слова, продължават да ни “убеждават”, че ЕДИНСТВЕНО ТЕХНИТЕ партии могат да спасят България…

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай