Public Republic Art Studio

18.06.2013

19 юни, 2013 от · Няма коментари

Начо Христосков

Във вторник усещането за прегрятост е не само телесно. Температурата на въздуха от 33 градуса е ниска в сравнение с политическите бг реалии. Всички медии трескаво информират по двете основни теми – новото правителство и масовите граждански протести срещу него. Анализи, прогнози, “да”, “не”, аргументи и псевдоаргументи… Фейсбук също гъмжи от коментари, всеки по своему…

Като разхладителен дъждец и въздишка на облекчение за нормално и обективно мислещите българи е предложението протестиращите повече да не обръщат внимание на националиста Волен Сидеров – да бъде оставен пред партийния си офис сам да се наслаждава на средното пръстче на ръчичката си и да крещи и размахва гневно юмруче сред своите привърженици, колкото си иска… Лишено от внимание, малкото човече само ще се кротне на задните си части…

За съжаление има и пластелинени хора. Интелигентни, възпитани, доказали професионализма си в своята област. Обаче се оставят да бъдат моделирани като парче глина и фигурата им да бъде поставена за търговско-рекламни цели във витрината на моделиращия ги… Не е воайорство, но много ми се ще да надникна в дома на министър-председателя Пламен Орешарски по време на вечеря… Как разговаря и какво отговаря на най-близките си хора?

Пламене, защо с твоята безспорна експертност премина през някогашното СДС, а после акостира в БСП? Защо допусна стотици, а може би и милиони българи да те псуват и ругаят? Кой е онзи истински и дълбок мотив, който те накара да се съгласиш и оглавиш правителство на социалистите? Вероятно само ти си го знаеш и публично никога няма да го кажеш… Светлината на прожекторите, насочени към политическата витрина и тъмната наслада от броенето на скритите пачки с пари на политическите магазинери ли са така изкушителни, че малцина могат да им устоят? Отговорите с думичките “национална отговорност”, “в името на обикновените хора”, “спасяване на държавата” не са убедителни, напротив – засилват недоверието…

А по въпроса за истинското доверие /най-важното нещо, не само според мен, топлата вода отдавна е открита/ между управлявани и управляващи, Европа, която вие, политиците, често обичате да споменавате, има и светли и поучителни примери. Всеки средно интелигентен човек знае, че след 2-та Световна война Германия е била в буквалния смисъл срината. Един вече възрастен човек, на 73 години, Конрад Аденауер – вдовец, с големи деца, далече от него, бива избран за канцлер на същата тази държава. Вероятно е вечерял сам и в самотните си нощи е отговарял единствено на въпросите на своята съвест.

В миналото е имал и своите политически върхове и “падения” – през 30-те години е бил кмет на Мюнхен, идвайки на власт националсоциалистите го изгонват… На 73 годишна възраст е можел кротко да гледа старините си и да брои месеците и годините до неизбежната смърт… Ала обикновените хора се доверяват на думите и действията му за благото на всички германци. И от руините започва възходът, истинският… Същият този Конрад Аденауер е имал доблестта и проницателността да каже нещо, което, според мен, сегашните български политици би трябвало да препишат на ръка поне 100 пъти: “Никога не лъжи. Дори и в политиката. Защото никога не можеш да помниш какво си казал.”

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай