Public Republic Art Studio

“Време за камъни”

18 юни, 2013 от · Няма коментари

Издателство “Атеа Букс” представя сборник със стихотворения на 19 журналисти поети.

Премиерата ще бъде на 19-ти юни, сряда, от 18 часа в музикалната зала на Военния клуб в София.

FINAL_korica_JPG

В деня на събитието:
Ще има и стихове, и музика. Както е речено: „поетите са непризнатите законодатели на света”. Ще има вино и … камъни.

Очакват Ви Балчо Балчев, Венелин Митев, Венцислав Паскалев, Димитър Дженев, Евелина Гечева, Иглика Горанова, Иван Матанов, Кръстю Пастухов, Любен Лачански, Мариана Кирова, Михаил Григоров, Надя Попова, Оля Стоянова, Силвия Бимбалова, Силвия Стефанова, Спасиана Кирилова, Татяна Атанасова, Татяна Явашева и Христо Христов.

zadna-korica_korica

Нечакан дъжд
Мариана Кирова

Настигат ме пак дъждове,
аз бродя самотна, избягала.
Не чувам какво ме зове,
изпускам минутите впрегнати.
Не чувам от грях викове.
На моите очи са облегнати
два облака в бясно напрягане
да рукнат над мръсния град!

Препъвам се в шумния свят!
Как бързат настръхнали вкупом –
да изпреварят дъжда.
Поглеждат те моите облаци –
в очите им – само вражда.
Защо ли се крият под стрехите –
не виждат ли, че ги щадят
моите облаци странни
и вече от болка кървят?

Очите ми жадно горят
от взирането копнежно.
Протягам ръка безнадеждно…
И чудо – целуна ме тя –
първата капка отронена
на моята длан заблестя.

В миг плисва! Надежди прогонени,
елате, сега ви зова,
мечтите си стари кова
от капките, с мъка отронени!
Сама посред пустата улица,
не улица – гранд-булевард,
не знам как така съм захвърлила
в локвите моя стандарт.
Но аз съм далечния бард,
отрекъл окови и рамки,
отрекъл сухи стрехи,
отрекъл стремежите малки!

Копнежници мили и странни,
чийто дом е света,
хайде онези – под стрехите,
да ги повикаме под дъжда!

Сняг в средата на юни
Венелин Митев

Похотливият вятър връхлетя над тополите
и започна да ги съблича.
Ето вижте ги – целите голи са
и на леки жени ми приличат.

Милиарди пухчета над града полетяха.
Щях да кихам навън до припадък.
Но зад моя прозорец и под моята стряха
няма да страдам.

Сняг в средата на юни.
Сняг в средата на юни.
Побъркано лято.
За какво ли съм седнал и аз да се чудя,
че ми идва да кацна отвън на перваза
и да викна: „Полейте ме,
аз съм мушкато!”

Заселване в Гомор
Любен Лачански

Сега ще ви разкажа за дълга…
По времето на дедо ми Петре,
живееше една законна мъдрост:
„Недей да бъдеш никому длъжник!“
и още –
„Плащаш ли, по-евтино излиза!“
(Отдавна е било, без култ и без застойно време.)
А демокрацията значеше това:
Работиш – имаш.
Не работиш – нямаш.
Живеел дедо ми Петре,
по силата на своето устройство
и мисля, че живееше добре,
а имаше достойно мъжко свойство да прецени –
от кой да купи хляб,
от кой пък кон.
Кому да предплати,
а пък кому – назаем пари във шепа да не пусне.
И все така, щастлив живя без скрупули,
под покрив, който беше купил
със своя труд и собствени пари.
И тъй умря си – Бог да го прости!
Преследван от кънтежа на града, във който,
с такси докараха го да умре.
Цивилизовано.
Умре си дедо ми Петре в събота, подобно
66 / Време за камъни
праведник.
Във понеделник някакъв конгрес
на комунистите започваше,
и улиците бяха тъй задръстени –
та катафалката до гарата едва премина.
Достойна и безгрижна смърт.

***
На деветината,
в ненужната възглавница на дедо ми Петре
роднините намериха тетрадка.
С цар Самуил на сивата корица.
А вътре:
портрети на коне…
и счетоводство:
„Дал. и Взел.“
Без подпис и на далия и взелия.
Всичко чисто.
Чисто, както при мирис на коне.
… миришеше града на юг и печен кестен.
Момченце с гащеризон ядеше диня.
А друго, голо бъркаше в кофа и пъдеше слънцата
от очите си, за които после ще му кажат:
че се наричат – „зайчета“. По-после…
Това бе градът на дедо ми Петре.
Тогава,
за ръкава настоятелно ме дръпна един човек
със капа.
Такъв един човек, за който и МВР-то нямаше
какво да каже.
– Ти внук ли си на дедо ти Петре?
– Да – отговорих – и отлях за „Бог да прости“
– Паспорта! – каза оня с капата
и под очи ме гледа. – Приличаш по мустаците,
усмивките ви същи.
Е, на хилядо лева
дължах ги някога на дедо ти.
И се загуби човека сред човеците.
Направо се загуби,
оставил в ръцете ми преплавиния дълг
на тяхната епоха.
ОНЕМЯХ!
***
Какво направих с парите ли?
Изпих три бири.
На децата от пазара купих дини.
И две шишета гроздова за вкъщи.
На моя син издръжката платих.
Фиш за тото купих.
И на съседа тока погасих,
от сметка надвишаваща квартална.
След туй и свещ запалих,
купих риза,
защото чувах в ухото оня глас:
Недей да бъдеш никому длъжник!
И.
Плащаш ли – по-евтино излиза!
Тогава се зарекох, че наистина
ще трябва да напусна този град
с името Гомора.
Тук все по-тежко се живееше,
а оня с капата изчезна сред човеците…
и край.

FINAL_korica_malka

Технически характеристики:

Издателство: “Атеа Букс”
Формат: 15/23см., меки корици
Обем: 144стр.
Цена: 12лв.
ISBN: 978-954-8999-496

Рубрики: Frontpage · Новини

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай