Public Republic Art Studio

Еньовден, Яньовден, Летни Ивановден, рождение на св. Йоан Кръстител (24 юни)

23 юни, 2013 от · Няма коментари

Проф. дфн Томислав Дяков

4784186115_2bc3f4bc0c
Снимка: Icrontic Prime

Според вярванията св. Иван Билкобер е заповедник, началник на 77 и половина болести. Срещу болести е насочен и този празник; той е и краят на пролетта. Дотук е крайната точка на слънцето към лятото, оттук се връща.

На този ден не се работи.

Рано сутринта преди изгрев на този ден жените събират 77 билки и половина; защото на Еньовден билките имат най-голяма магическа сила, след това се отвръщат, загубват я. Някъде от билки и треви правят венец, провират се през него за здраве, а после го окачват за цяр.

В Тетевен на момите, болни от мерак, дават да пият билки, брани в потайна доба и варени в неначената кладенчова вода.

На Еньовден се правят метли от бял пелин и с тях се мете къщата, за да се изгонят злите духове; стрък от него се носи в пазвата срещу магии. Белият равнец, направен на венец, се слага при болен човек за един ден, после се хвърля в реката, за да отнесе болестта. Божурът – в китка – пази моми и невести от уроки и зли очи. Вратигата служи за пропъждане на злите сили; тя е билка – разгонка; пъди юди, самодиви и змейове. Гръмотрънът може да раздели мома от залюбил я змей.

Изтравничето се използва при баене срещу болести и безсъница. Комунигата също е билка-разгонка, употребявана често от врачките. Много важно е любичето (трицветна или миризлива теменуга) – мома, която го носи зашита в дрехата си, ще бъде обичана от всички. Ако даде настойка от него на някой момък, ще се радва на неговата любов.

Полудяват по момите и онези, които са пили отвара от омайниче. Венец от перуника, носен от някоя девойка, или цветчета от нея, вплетени в друг венец, също помагат тя да бъде харесвана. Росенът е една от най-силно магическите билки; тя е любима на русалките, самодивите и самовилите – предпазва от злото, а също и лекува много болести.

В някои краища има обичай на Еньовден хората да се къпят голи в реката за здраве и плодородие.

Разпространен е широко и обичаят Еньова буля, в който участват само моми. От предния ден, 23 юни, всяка мома свива своя китка; китките се спускат в бяло котле с мълчана вода и се оставят да пренощуват в градина, за да видят звездите. Сутринта всички отново се събират. Пременяват като булка (невеста за Еньо) малко момиченце – 7-8 годишно. Най-силната и здрава мома го качва на раменете си и така цялата дружина обикаля селото. Често спират и задават на Еньовото буле въпроси за плодородието на посевите, цените на храните и т. н. Вярва се, че всичко предсказано ще се сбъдне.

След като обходят всички махали, момите се връщат при котлето и чак тук пускат Еньовата буля да стъпи на земята. Привързват очите й с червена кърпа и тя вади една по една китките. При всяка китка нарича коя мома за какъв момък ще се омъжи или скоро ли ще бъде сватбата й:

Пъстра птичка под търничка, дъжд я вали, тя не бяга (овчаря).
Шита риза, недошита, на вратичка отвесена (скорошна женитба).
Попарен петел из село бяга (пъдар).
Синьо небе, ясни звезди (хубавец)…

Обичаят е сходен с ладването (напяването на пръстените) на Васильовден и на Лазаровден. Припявките често са хумористични.

Еньовден е много подходящ, според народните вярвания, и за магии и гадания. На този ден магьосниците могат да примамят чуждото плодородие, стадата, млякото, росата, дори чуждото щастие или любов. Хваща обаче не само вредоносната магия; сполучливи тогава са и различните баяния, насочени срещу уплах, уроки или болести.

Имениците – Еньо – Йоан (от гр.) – посрещат гости по домовете си, а в някои краища колят курбан и цялото село се събира наедно да се весели.

*

Празниците, свързани с равноденствието, са значително по-древни от останалите в календара. Затова в основата на Еньовденската обредност стоят стари култове на лятното слънцестоене; в цялата българска етнична територия тоз ден се счита за поврат в природния и астрономичния кръговрат.

Оттук главната цел на обредите е съхраняването на живота, продължаването на жизнените цикли, немислимо без плодородието. Тази цел се постига с ритуалното действие на различните типове магия; изключително активно в периодите на преход (т. е. Еньовден).

Магическа сила притежават билките (и венците), защото са събрали досега цялата мощ на слънцето, което вече от този момент променя своя ход. Те служат за лечение, но имат и предпазна функция, използваща механизмите на контактната магия. Фактически тук откриваме опосредствани соларни култове.

Досегът с водата, ритуалното къпане на Еньовден, също представлява магия – от катартичен тип. Водата=граница притежава особена сила в периодите на преход: тя очиства от вредоносните действия човека. (В някои краища на Еньовден извършват обреда Пеперуда).

Обичаят Еньова буля също съдържа древни реликти: главното обредно лице (булята) е своеобразен медиатор между хората и митичната, плодоносеща сила, персонифицирана от Еньо. Момиченцето е предназначено за негова невеста, т. е. то е своего рода жертва. Медиаторските й функции се подчертават и в чисто пространствен план: тя е между небето и земята, държат я на ръце. Пази ритуално мълчание (като сватбеното) и го нарушава само когато трябва да съобщи волята на висшата сила. Моминското шествие ритуално обхожда усвоеното пространство, с което магически го отграничава от неусвоеното и го дарява с плодородие.

Самото наричане – гадаене има сватбена насоченост, т. е. то е обред за социализиране на момите към колектива. Вероятно тук в тези обредни елементи, могат да се открият отгласи от древните инициации, извършвани в периоди на преход (в природния, стопанския или родовия цикъл). Еньовден е последният празник, на който момите се събират в един колектив; затова моминските гадания едновременно изпълняват няколко задачи – защитават реколтата, увеличават плодородието, осигуряват здравето и благополучието и продължават родовия ритъм.

Продуциращите и предпазни обредни практики на Еньовден неслучайно попадат под патронажа на св. Йоан Кръстител: така езическото раждане на плодовитостта съвпада с раждането на християнския светец, а това по същество е синтез на различни култури в единно цяло.

Народният календар – празници и вярвания на българите. С., 2013.

Рубрики: Frontpage · Без категория · Модерни времена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай