Public Republic Art Studio

Спасовден, Възнесение Господне (40 дни след Великден) (13 юни 2013)

13 юни, 2013 от · Няма коментари

Проф. дфн Томислав Дяков

7301564448_d10d2e35f9
Снимка: Marcus T Ward

На Спасовден се вика дъждът, като се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песни:

Свети Спасе, тебе молим,
дай ни дъждец и росица,
да се роди жито, просо,
да нахраним сиромаси,
сиромаси и сираци…

Вярва се, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата – обилна; спасовденският дъжд е скъп – капката струва колкото жълтица. На този ден се вярва, че русалките, които ще сеят своята роса над нивите, вече са дошли.

Разпространен е обичаят ходене на росен. Срещу празника болни от различни болести хора или бездетни жени отиват в гори и ливади, където расте лековитата билка росен. От нея русалките си вият венци.

Хората носят със себе си нова зелена стомна, нов пешкир, бъклица с вино, пита, хляб, печена кокошка и чорапи или пешкир – дар за русалките, който закачат в клоните. Престояват до втори петли, а после мълчешком стават, поръсват се с водата в стомната и скришом влизат в селото. Вярва се, че така ще оздравеят.

На Спасовден не се работи. Жените раздават жито и хляб за помен на умрелите, а също и от първите череши. Затова Спасовденската задушница се нарича черешова. Разпространено е и поверието, че рано сутринта на Спасовден, ако човек мълчешком отиде при пуст кладенец и се погледне в него, вместо своя образ, ще види образа на онзи свой починал роднина, за когото си мисли в момента.

Следобеда на мегдана се събират всички и се играят спасовските хора – само по песни, без музикални инструменти. Празнуват и всички именици.

От хорàта и веселбите, с които завършва празникът, остава и поговорката: Те ти, булка, Спасовден!, с която се подчертава неочакваност на някакво събитие. Имен ден на Сотир (гр. спасител), Спас, Спасия.
*
Изобилието и многообразието в спасовденската обредност се дължат на смесването на различни по характер елементи, но центрирани около общопродуциращата функция на празника.

Първият слой, ако можем условно да го отделим, е езическият, свързан с древни анимистични представи. Тук централна роля играят митични божества (русалките), притежаващи някои качества на демоните на плодородието и вегетацията. Шествията, ходенето на росен, даруването им са насочени към омилостивяване и осигуряване на закрилата им: те помагат на нивите, но и на хората, увеличавайки плодовитостта.

Контактът с русалките изисква пазенето на ритуално мълчание; а това е факт, който отново определя принадлежността им към отвъдните сили. (На долната земя трябва да се мълчи, защото тя е царство на сенките, мълчанието и спящото зло.) Обредната тишина запазва съня на хтоноса и допуска действието на контактната и катартичната магия.

Реликтите от християнската митология са вторият пласт в обредността. Преди всичко това е поменът – Черешовата задушница, съвпадащ с Възнесение Господне. Основната идея в обреда е не само спомнянето за християнския Бог и за умрелите предци, а и желанието за защита – на плодородието и живота.

Завършващата веселба (песни и хорà) на Спасовден ясно подчертава преобразуващото начало на обредите и вярата в тяхната възкресяваща сила. Спомен за смъртта, завършващ със смях – като в древните езически времена.

Народният календар – празници и вярвания на българите. С., 2013.

Рубрики: Frontpage · Без категория · Модерни времена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай