Public Republic Art Studio

Васил Георгиев: Книгата трябва да е отправна точка

14 май, 2013 от · Няма коментари

Exclusivno_za_Public_Republic

За послушните и непослушните писатели с Васил Георгиев разговаря Ина Иванова

vasko2_cr

След няколко сборника с разкази на пазара вече е новият ти роман “Апарат”. По-широко ли трябва да са отворени очите на автора?

Очите на автора трябва да са широко отворени, а за да ги държи така, трябва постоянно да търси нови предизвикателства. Това ме накара да напиша роман.

Трудно ли се овладява такъв обем?

По-скоро е трудоемко нещо, което налага известна дисциплина. След като текстът придоби що-годе оформен вид, го редактирах около шест месеца. Доста беше досадно, особено като знаеш какво се случва, как свършва, какво ще си кажат героите след половин страница. По-трудно ми беше това, че в тази книга опитах да използвам всички тези неща, в които считах, че не съм особено силен – диалог, сюжет, действие.

Какъв е апаратът от “Апарат” и съществува ли опасност от нов вид апаратчици (ако ми позволиш каламбура )?

Това е апарат, енцефалограф, който се използва от маркетинг-специалистите. Те изследват мозъчната активност на потребителите или на фокус-групи, за да установят какви са действителните им предпочитания към определена марка, опаковка или стока. Моят герой, Арлекс, използва апарата с подходяща система от въпроси, но с обратната цел – за да установи действителните нужди на хората, неповлияни от манипулацията на рекламата и пазара. Тоест, дали имат нужда от нов телефон, нова кола или просто това е една самозаблуда, която е внедрена от потребителската икономика, за да вземе поредните пари от тях. Героят ми създава антиконсумеристична организация, която се бори за това хората да се научат да живеят с нещата, които са им действително необходими. Тази организация, Хармония, се бори също така срещу картела Веригите, който е споразумение между банки и компании, които са се договорили за по-високи цени, с които да крадат от хората.

Мода или необходимост е появяването на антиконсуматорски общества?

Според мен е неизбежност. Ресурсите на Земята намаляват, заради което поскъпват. Предполагам, че ще сменим не повече от два-три автомобила още в живота си, преди горивото да е станало непоносимо скъпо. Ще минат още години, в които дори пластмасата, повечето от която се прави от петрол, ще стане недостъпна. Алтернативните източници на енергия, дори да заместят донякъде петролната липса, не могат да заместят нефта, който има толкова универсална приложимост, че животът ни без него ще е изключително труден.

Писателите “обречени” ли са да пред-виждат обществени тенденции? Или ги предпоставят?

Сигурно и в двете има истина. Мисленето те кара да предвиждаш, мисленето също така те кара да намираш начини, по които да се справяш с опасностите, тоест да предпоставяш новите тенденции. Това важи обаче за непослушните, неспокойните писатели. А не за тези с изрязаните нокти. Те ще се четат, ще ги дават по телевизията, ще имат пари. Ще наставляват, ще показват това, което наричат своя душа и от време на време ще спят с хубави момичета или момчета. И накрая, в някой прекрасен за човечеството ден, ще умрат и министърът ще прочете слово над гроба им.

За разлика от тях непослушните и неспокойни писатели обикновено умират млади и разочаровани, защото са видяли нищетата на съществуването, на света. Но никой не ги е разбрал. Или не е искал да ги разбере, това също е възможно. За това обаче става въпрос и в книгата, за вътрешното ни нежелание да анализираме информацията за настъпващата катастрофа.

Изчистен, градски, с прецизно-дистанцирана ирония е стилът ти. Какво обаче обичаш да четеш?

Това с градския стил по някакъв начин се е лепнало за мен, не знам до колко е вярно. Чета най-разнообразни неща. Последните книги, които прочетох, бяха “Републиката на виното” на Мо Ян, “Поправките” на Джонатан Франзен, “Велизарий” на Робърт Грейвз и “Облакът Атлас” на Дейвид Мичел. В момента чета “Сън № 9″ на Дейвид Мичъл. Чета много на руски и по-малко на английски. Затова може би заглавията, които посочвам, не са същите, като на българските преводи.

Доколко позволяваш книгите да повлияват начина ти на живот?

Не позволявам. Нито на начина на живот, нито на начина на писане. Нямам учители в литературата. Не харесвам художествени книги, които учат читателите си. Затова си има учебници. Но дори и тях като чета, обикновено вземам по няколко учебника по един предмет и сравнявам различните становища. Книгата трябва да е отправна точка за собствен размисъл, а не консерва с философия.

vasko1

Васил Георгиев е роден през 1975 г. в София. Работи като адвокат и има докторска степен по право на Европейския съюз.
Първият сборник с разкази, “Будистки плаж” публикува през 2009 г. През 2011 г. публикува сборника с разкази “Деград”, който получи литературната награда “Хеликон” за съвременна българска литература. През 2013 г. издава първия си роман “Апарат” – провокативна, забавна и много сериозна история за консуматорското битие.

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай