Public Republic Art Studio

6 май 2013

7 май, 2013 от · 1 Коментар

Мая Кисьова

Денят ми започва в 6 сутринта. Удивлява ме повтарящият се период, в който имам възторжено желание да ставам рано и все по-рано. Той започва на рождения ми ден 5 май и продължава до 24 юни – рождения ден на Йоан Кръстител. Тогава (сега) ми се случват (или програмират) добри неща, за които съм се трудила съзнателно някога (или сега). В другата, по-голяма част от годината, преобладават изненадите.

От май 2012 до май 2013 пиша трети поред дневник. Актьорският дневник на мултимедийния хайку спектакъл “Безопасни игли” в книгата “еМОрфей”. Едногодишен хайку-дневник завърших вчера. На първо четене 205 опита – къде повече, къде по-малко “hi”.

Днес започвам този – кратък и споделен веднага. После дълго време няма да пиша нищо. Импулсът, недовършеността, капката емоция, а не анализи – това съм поканена да правя тук. Хладно е, има вятър, Ден на храбростта, змейове чакат търпеливо смъртта си, Свети Георги е зает с подготовката на празничния парад, а хиляди българи ще се точат по пътищата, връщайки се от курорт с точно толкова уморен вид, с какъвто са се отправили натам. Чаша кисело мляко с goji-berry, отварям FB и продължавам да чета пожелания и картички. С най-скъпите и милите хора в момента сме разделени – или от разстояния, или от кризи. Слава Богу, има контекст, в който (по-късно, ако не си се самоубил) виждаш повече… Във всеки случай си пускам Chicago “Hard to say I’m sorry”… Навърших 49. Синът ми ми изпраща два чудесни колажа от двадесетина мои култови снимки. Нищо, че “купонът ми е изтекъл”… Великодушен е. Когато майка ми беше едва на 30, аз си мислех същото за нея :)

Мейл от Валя, първата ми абсолвентка от курс “Писателят като Актьор”: “Миналата година на рождения ти ден бяхме на курс и аз писах. Тази година съм на летището в Куала Лумпур и продължавам да пиша. Затова ще си спестя тривиалните и ще ти пожелая само да продължаваш да правиш такива чудеса за себе си и за други като мен :)… Приятели от Ню Орлиънс, Вашингтон, Ню Йорк и Брюксел. Бивш съученик от съседния клас, с когото започнахме да общуваме интензивно 30 години след завършването – Пламен, баща на 3 деца и чудесен съпруг, главен корабен механик, в момента в Испания: “… и да намериш морския капитан на бял кораб!…”

Романтично звучи, а и “Корабът с алените платна” ми е любима книга… ама защо аз да го търся :) ? Нека да се обади! Иначе подаваш на някой герой еполетите, а той бяга и крещи: “Не! Не мога да дам това, което ти ми даваш! Не ме измисляй, не съм аз!”. Окей – принц в дънки – добре дошъл – ако си висок, с тънки капризни устни – още повече… Но стига с тези рождени дни – аз, Карл Маркс и Сьорен Киркегор от 5 май, поздравяваме Зигмунд Фройд, който е роден на 6-ти :) .

Последно ехо: “Бъди щастлива!”… Прелиствам отново целия цикъл на Пенчо Славейков “Сън за щастие” и откривам колко съм благодарна, че познавам чувството за свещеност. Свещеността е храброст! Мразя релативизма. Гнус ме е от всяко претенциозно ерудирано философстване, което зад ъгъла разкрива истинския си безгръбначен и жалък вид, предавайки теб – човечето, което е повярвало. Болят ме очите. Какво мислите, че правя между всеки абзац? Чистя. Или правя екзерсиз.

През 1651 г. на 6 май в Рим е отпечатана книгата Абагар, считана за първата българска печатна книга. Тя съдържала 5 листа и имала апокрифен характер. Носела се “наместо силни мощи” – вместо амулет. Около кръста или навита около лявата ръка… Проверявам в сайта на лотария “Зелена карта” – не печеля. Истинската печалба ми предстои.

Никой никога нищо не знае. Как се комбинираха снощи “Хъшове” в памет на Чочо Попйорданов и “Иисус от Назарет”… Едва при това гледане – вследствие натрупаните твърде истински и твърде трудни емоции – забелязах колко тънко и с какъв пестелив подбор на думи беше представено Възкресението от Дзефирели… Който е повярвал, той веднага се отделя от другите и млъква щастлив, а не дидактичен… Другите празнуват и пируват. По инерция. Иисус вече не позволява да бъде докосван…

Яростен звън по домофона – портиерката алармира за мини-наводнение в подземната част на блока. Нямам мазе, нито мога с нещо да помогна, смъквам й яйце и се оттеглям.

Сигнал за sms. Свикнала съм без телевизор – как да им обясня да не ме атакуват повече с разни промоции!

Прочитам файла-дневник-понеделник, храбро го съкращавам наполовина.

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

Коментирай